Откъде идва думата “Абракадабра”?

Ако днес думата „Абракадабра“ се използва от сценичните магьосници за развлечение на масите, смята се, че тя произхожда от древния римски свят. Тогава тази дума не е била използвана за забавления. Смятало се е, че в нея се съдържа мощна магическа сила.

Според една теория, думата „абракадабра“ произлиза от еврейските думи „ab, ben, ruach hakodesh“, което се превежда като „Отец, Син и Святи Дух“. Така думата „абракадабра” всъщност е призоваване на Светата Троица.

Според друга теория, тази магическа дума произлиза от друга магическа дума, известна като „abraxas“. Тази дума е специална, тъй като нейните букви в гръцката нумерология добавят до 365, т.е. броят на дните в годината.

Друга теория за произхода на думата „абракадабра“ е арамейската фраза „Avra kadavra“. Феновете на поредицата „Хари Потър“ може би са запознати с тази фраза, тъй като в книгите се съдържа подобно заклинание „Avada kedavra“. В поредицата „Хари Потър“, „Авада кедавра“ функционира като убийствено проклятие, а за Дж. К. Роулинг, автор на книгите, се казва, че е заимствал тази магия от нейната оригинална арамейска версия. Първоначалният смисъл на тези магически думи, според Роулинг, е бил “да се остави нещото да бъде унищожено” и са били използвани за лечение на болести.

Във всеки случай, „Абракадабра“ е използвана през вековете като талисман. Римският учен от 2-ри век, Серен Семмоникус, например, описва в своя труд Liber Medicinal начина, по който тази магическа дума може да бъде използвана. Този талисман повелява думата да бъде написана на парче пергамент многократно, като при всяко преписване от думата се маха по един знак, докато накрая остане само един.

През Средновековието хората вярвали, че всяко събитие, което не може да бъде обяснено, вероятно е било причинено от магия, а голяма част от населението на Средновековна Европа се страхувало от омагьосване, затова използвали думата Абракадабра, за да предотвратят всяко потенциално зло действие, изпратено в тяхна посока. Както и в римско време, тя е била използвана и за „лечение“ на болести.

Използването на тази „Абракадабра“ пирамида се споменава от писателите в по-късните епохи, включително Ева Римтънтън Тейлър, авторка от 16-ти век, която пише в „Проблемното пътуване на капитан Едуард Фентън“: „Банъстър каза, че за една година е изцерил от малария 200 и повече човека, като използвал абракадабрите, които висяха от врата му.”

Абракадабра често се среща дори и в 18-ти век, както е написал Даниел Дефо в работата си “Вестник на чумата година”, че суеверието, за съжаление, се е прилагало по време на тази епидемия:

„Хора бяха мамени; и това се състоеше в носенето на талисмани, филтри, екзорцизъм, амулети и аз не знам още какви препарати, за да укрепим тялото с тях срещу чумата; сякаш чумата беше нещо като притежание на зъл дух, който трябваше и можеше да се държи на разстояние с помощта на кръстове, знаци на зодиака, хартийки, вързани с много възли; някои с написани върху тях думи или фигури, най-вече специалната дума Абракадабра, оформена в Триъгълник, или Пирамида …

Бедните хора откриха недостатъчността на тези неща и много от тях след това бяха отнесени в Мъртвите колички“.

В крайна сметка, хората спират да вярват в ефикасността на „Абракадабра“ за лечение или защита и думата се настанява на сцената на магьосниците, които изпълняват магически трикове.

Превод – Нина Жишева

The post Вълшебната дума Абракадабра appeared first on Зелен Свят.

Докато някои села предават уменията на земеделието или някое друго майсторство на следващото поколение, старейшините на Майонг предават магьосничеството и магията на младежите си.

Мнозина предполагат, че името Майонг произлиза от санскритската дума „maya“, което означава „илюзия“. Това със сигурност изглежда е случаят в Майонг, където според легендата, хората са били превърнати в животни, чудовищните ​​зверове били укротени, а мъжете изчезнали във въздуха, като изричали думите ​​”Luki Mantra”.

Майонг е център на Индия по магьосничество от самото му създаване преди много векове. В ранните дни на Майонг, легендата казва, че ако сте скандирали “Uran Mantra”, ще можете да летите във въздуха и да кацнете директно до вашата истинска любов.

Според легендите, вещици и вещери, специалисти по черна магия, се скрили в горите на Майонг преди векове. През 1337 г. армията на Мохамед Шах от 100 000 конници загива в ръцете на магьосничеството на място, близо до Майонг, което е доказателство за местните жители за високото разпространение на черната магия в района. Археолози дори са намерили мечове в Майонг, които приличат на онези, използвани за жертване на хора в други части на Индия.

И днес Майонг продължава да бъде също толкова тъмно и зловещо място, но малко по-отворено, със случайни пътешественици, минаващи през селото. Местните жители на Майонг предлагат гледане на ръка и твърдят, че са в състояние да предскажат бъдещето с помощта на счупено стъкло и раковини.

Вещиците-лекари също са в изобилие в Майонг. Местните лечители лекуват болката, като поставят медно блюдо на източника на травмата и чакат ястието да „изяде“ болката. Ако болката е прекалено тежка, ястието ще се прегрее и ще се счупи на земята. Вещиците също търсят и откриват изгубени вещи в селото. Ако някой загуби нещо, вещица поставя цвете в метална купа. Според местните жители, купата ще се движи по земята, напълно самостоятелно, докато стигне до мястото на изгубените или откраднати предмети.

Има безброй заклинания в Майонг, но според митологията никой от тях не може да промени времето. Както казва Наба Дека, местен жител на района, “има заклинания, които превръщат листа в риба или зъл човек в животно, но магията не може да се бори срещу яростта на природата, така че няма заклинание срещу годишните наводнения.”

Всяка година шепа индийци пътуват до Майонг, за да практикуват черна магия и да научат тайните на магьосничеството или да посетят прилежащия резерват “Побитора”, където се намира най-гъстата популация от индийски носорози. Всъщност, животните и магията на Майонг често вървят ръка за ръка. Това може да се види на фестивала Mayong-Pobitora, който празнува сливането между дивата природа и магията.

Превод – Нина Жишева

The post Майонг – земята на черната магия appeared first on Зелен Свят.

В Украйна се смята, че магьосник може да атакува един човек три пъти. Ако не успее да навреди на човека, индивидът става много мъдър. Така магиите ще се обърнат срещу магьосника, който ги е изпратил и той умира.

Най-често човек може да придобие злите сили на магьосничеството по неволен начин при смъртта на магьосник. Смята се, че привиденията са се родили, когато умре човек с опашка. Ако магьосникът не предаде своите сили в момента на смъртта си на някой друг, се смята, че той ще остане наполовина мъртъв и ще стане привидение. Ето как от гроба си излизат привидения, за да преследват живите си роднини, а починалият магьосник няма да се възползва от вечната почивка в отвъдното.

Един магьосник не може да вземе със себе си знанията си за магьосничество в гроба. Ето защо всеки магьосник, когато трябва да умре, бил длъжен да предаде всичките си магически знания за магьосничеството на някой друг. „Предаването на науката“, както се е наричало, било правено по един от двата начина. Първият се отнасял до предаването на знанието на новак. Обикновено това е бил млад мъж или племенник на магьосника. Този младеж трябвало да се закълне, че няма да сподели това знание с никого.

Вторият метод се отнасял до предаване на знанието на избран. Избраният обикновено не знаел силата, която е получил. Този метод се нарича „предаване на силите на магьосничеството чрез заразяване“. Избраният индивид получава от магьосника онова, което е обикновена вещ, без съществено значение, но по този начин поглъща всички предадени знания.

Пример за такова предаване на силите на магьосничеството има в историята за магьосника, който почувствал, че времето на смъртта му е наближило. Усещайки това, той се обърнал към племенника си, добро дете на десет години, което било любимец на стареца. Старият магьосник му казал: “Племеннико, скъпи племеннико, вземи това!” Племенникът получил малка метла, която взел и си тръгна. Малко след това детето започнало да има видения и кошмари. И тогава демоните дошли на негово разположение.

Друга история разказва за магьосник и умно момиче. Магьосникът казал на момичето: “Ето, вземи това!” Но момичето веднага разбрало какво се случва, така че отговорило: “Дай го на онзи, от когото си го взел!”

Тези убеждения относно принудителното посвещаване и предаването на демоничните сили на магия са свързани с убеждението, че магьосниците обикновено имат ужасна смърт. В една силно етична визия на нещата, магьосниците са длъжни да предават знанията си.

Все пак има многобройни убеждения, които свидетелстват за обратното, например, в случаите, когато магьосник не е успял да предаде магическите си знания. Ако някой е бил заблуден и е взел онова, което му е било дадено, магьосникът можел да умре в мир. Това се е смятало за основен принцип на магията. Самият обект, получен от начинаещия, не притежава магични сили, но предаването му, само по себе си, е това, което осъществява прехвърлянето.

Случай от Румъния казва, че преди смъртта си човек, притежаващ “дарбата”, трябвало да го даде на някой друг. Ако не успее да направи това, магьосникът ще бъде измъчван и няма да му бъде позволено да умре. Случаят е на богат човек на име Кости от Михалцея. Когато бил на смъртно легло, никой не пожелал да го докосне. Всички се страхували, че той може да каже „Предавам ти го“. По този начин демоните щели да бъдат прехвърлени у този, който докоснал умиращия и той по никакъв начин нямало да може да се отърве от прехвърлените сили и знания до своята смърт, когато трябвало да ги предаде на някой друг.

Превод – Нина Жишева

The post Защо се страхуваме да докосваме умиращите appeared first on Зелен Свят.

„Тези, които познават Черната книга“

Понякога магьосниците са известни като “wernoknie’niki”, което означава “тези, които познават Черната книга”. Говорейки за тях, руските селяни вярвали на факта, че такива магьосници изучават изкуството на магьосничеството от дяволите и че те са във връзка с тях през целия си живот.

Първо, вярва се, че магьосникът трябва да сключи сделка с някой дявол, която дава съответните права на дявола върху живота и душата на магьосника. В замяна на това, дяволът осигурява на магьосника Черната книга, текст, който съдържа заклинания и магии. В момента на смъртта си, магьосникът трябва да предаде тази книга на някой друг, за да може той да почива в мир. Ако не успее да направи това, тогава той ще се превърне в таласъм. В много села хората вярвали, че мъртвите магьосници могат да дойдат в полунощ, облечени в бели погребални одежди, за да посетят домовете на своите живи роднини. Това се случва само на тези, които не успяват да предадат Черната си книга.

Говори се, че тези таласъми, които идват в полунощ, седят на масата и ядат всичко, което им се дава. Други са по-жестоки. Те почукват вратите и прозорците и убиват домашните животни. Въпреки това, те нямат власт през деня, така че изчезват, когато петелът пропее. За да се отърват от тези таласъми, живите роднини изкопават мъртвите магьосници. След това ги поставят с лицето надолу в гроба и нарязват петите си. През цялото време някой рецитира определени магически думи. Роднините също забиват дървен прът, направен от топола, в сърцето на мъртвия магьосник След като този ритуал приключи, починалият магьосник бил погребан отново.

Как се чете Черната книга

Възрастните хора от всяко село имали много истории, които се предавали от поколение на поколение и от уста на уста. Една такава легенда разказва за това как един смел млад мъж искал да чете от черна книга, оставена му от починал магьосник.

Говори се, че веднага щом младежът започна да чете, се появили дяволите, които искали работа. Отначало младежът им дал серия от лесни задачи. После им дал по-трудни. Но дяволите продължавали да се връщат с молба за нови задачи. Скоро младежът се уморил да им дава задачи, затова ги оставил без работа. Неумолимите дяволи убили младия мъж. Говори се, че от този момент нататък никой не се осмелил да докосне Черната книга, тъй като само магьосниците знаели какви задачи да дадат на дяволите. Магьосниците изпращали дяволите да правят въжета от пясък и вода, да преместват облаците от едно село в друго, да свалят планините или да притесняват слоновете, за които се казвало, че държат Земята.

Намиране на Черната книга

Руската митология също говори за Черна книга, която не е лесно достъпна. Дори магьосниците трудно я намирали. Според легендата, Черната  била съхранявана на дъното на морето, под горещия камък, наречен „Алатар“. Една стара вещица поръчала на зъл магьосник да намери тази Черна книга, но той бил затворен в медна планина. След дълго време медната планина била разрушена.

Магьосникът избягал и веднага тръгнал да търси Черната книга. Казва се, че успял да я открие и възстанови и се смята, че оттогава съответната Черна книга пътува по света.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Книгата, за която всеки магьосник би продал душата си appeared first on Зелен Свят.

Хексаграмният пръстен му бил изпратен директно от небето

Изработени от месинг и желязо, двете части на пръстена запечатали писмени команди, адресирани до редица добри и зли духове. Произходът на легендите около печата на Соломон е трудно да се установи, но е известно, че средновековните арабски писатели са разработили легендата и хексаграмната асоциация твърди, че пръстенът е бил гравиран от Бога и изпратен директно на Соломон от небето. Хексаграмата е поставена на знамето на Израел през 1948 г., но произхожда от изображенията на Соломоновия печат от 14-ти век. Тъй като хексаграмите се използват толкова видно в еврейската езотерична литература от ранния период на Средновековието, повечето учени са съгласни, че символът е влязъл в кабалистичната традиция на средновековна Испания от арабската литература.

Позоваването на печата на Соломон като пентаграма за пръв път се появява в западна магия на Ренесанса, например, когато английският епископ и антиквар Уайт Кенет (1660-1728) споменава „Пентагъл на Соломон“, притежаващ властта на изгонване на демони. В Хептамерон (1496 г.) от Петър де Абано „Соломонският пентакъл“ всъщност бил хексаграма, издигната на етажи, върху които магьосниците стояли за защита, докато призовавали различни демони.

Книгата за Магията на цар Соломон

Експериментите на цар Соломон със свръхестествени явления, включващи ограничаването на „72 духа в бронзов съд“. Царят предал Книгата на магиите на сина си Ровоам, но той я отнесъл със себе си в гроба.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Печатът на Соломон appeared first on Зелен Свят.

Това обаче не било единствено духовен рай. Там имало и физически награди. Както глава 110 от Книгата на мъртвите разкрива, телесните нужди и удоволствия не са били изоставени, след като веднъж човек премине в задгробния живот. Много от удоволствията на живота – ядене, пиене и секс съществували там. Споменават се специфични ястия: пасаж от глава 125 обещава Ашен-тортата, кана с бира, персенска торта и порция месо от олтара на Великия Бог.

От мъртвите също се очаквало да работят: засаждането и жътвата било включено като част от задгробния живот в Аару. Но работата не била толкова трудна, тъй като добродетелните мъртви вече можело да разчитат на армия от слуги, които да им помагат. Това било ушабти, статуи, запечатани с тях сред в гробовете. Вярвало се, че магията ще превърне тези статуи в слуги, след като мъртвите преминат в Аару. Всяка статуетка на ушабти била кръстосана с ръце и държала селскостопански приспособления. В долната част на всяка от тях била вписана глава от Книгата на мъртвите:

„[име на починалия] се счита, че върши някаква работа в Божието Царство…“ „…ще го направя. Ето ме.”

Акцентът върху физическото, както и духовното изкупление отразява тревогите на обществото, притеснено от унищожаването на тялото. Въпреки това, в цялата Книга на мъртвите, наградата, която мъртвите биха могли да очакват, ако правилно използват текста, е уверено заявена:

„Той ще процъфтява и децата му ще процъфтяват … той ще бъде заедно с царете на Горен Египет и царете на Долен Египет, и той ще бъде в пределите на Озирис. Истина е. “

Автор: Мартина С. Попова

The post Задгробният живот на Древен Египет appeared first on Зелен Свят.

В продължение на векове се предполагаше, че писанията, открити в египетските гробници, са откъси от друго древно писание. По-късно, когато учените се научили как се четат йероглифите, открили, че тези текстове са магии – магически „пътни карти“, предоставени на мъртвите, за да се движат безопасно през задгробния живот. Открити са пасажи, изписани на ролки от папирус, върху превръзки, използвани за мумифициране, върху гробници и саркофази. Най-старите части на Книгата на мъртвите били извлечени от погребални писания, известни като “Текстове на пирамидите”, които датират от Египетското старо царство до 2300 г.пр.Хр.

Как и кога книгата на мъртвите за пръв път е събрана, е загадка. Най-ранният известен пример се е появил на саркофага на 13-та династия царица Ментухотеп (1633-1552 г.пр.Хр.). Между Средното и Новото царство, използването на Книгата на мъртвите вече не се ограничавало до кралски особи. Всеки, който има достатъчно пари, за да произведе или придобие версия на текста, би могъл с надеждата да увеличи шансовете си за плавно преминаване през задгробния живот.

От Новото царство (около 1539 – 1075 г. пр. Хр.) достъпът до Книгата на мъртвите е по-широко разпространен. Някои копия били пищно илюстрирани и скъпи; други изглеждали по-масово произведени с празни места, където името на починалия може да бъде попълнено, за да се персонализира тяхното копие. Въпреки продължителната еволюция на текста, обаче, функцията му остава същата както за богатите, така и за бедните – облекчаване на преминаването на починалите през подземния свят, предлагайки им защита, за да посрещнат изпитанията и ужасите там.

Автор: Мартина С. Попова

The post Откритието на “Книгата на мъртвите” appeared first on Зелен Свят.

Лошите очи са човешки поглед, за който се смята, че причинява вреда на някого или нещо. Свръхестественото увреждане може да дойде под формата на незначително нещастие, или по-сериозно заболяване, нараняване, дори смърт. Фолклористът Алън Дъндис отбелязва в книгата си “Лоши очи: Книга с примери”, че “доброто състояние на жертвата, доброто му здраве или добрият външен вид канят или провокират атака от някой с лошо око… Симптомите на заболяването, причинено от лошо око, включват загуба на апетит, прекомерно прозяване, хълцане, повръщане и треска. Ако обектът е крава, млякото й може да пресекне, ако е растение или плодно дърво, може внезапно да изсъхне и да умре… ”

Смята се, че лошите очи причиняват редица други болести, включително безсъние, умора, депресия и диария. На много места болестта се счита както за магически, така и за медицински проблем, а причината, поради която даден човек се разболява, може да се дължи на урочасване, вместо на случайност или излагане на вирус. Тя дори може да засегне обекти и сгради: урочасването на превозно средство, може да го развали непоправимо, докато на урочасана къща може да протече покривът й или да бъде нападната от вредители.

Лошите очи в историята

Лошите очи отдавна са добре известни в историята. Те се споменават в древни гръцки и римски текстове, както и в много известни литературни произведения, включително Библията (като Притчи 23: 6: „Не яж хляба на онзи, който има лош глас, и не желай ястието му “), Корана и пиесите на Шекспир. Въпреки че вярата в злото е широко разпространена, тя не е универсална. Междукултурно проучване от 1976 г. на фолклориста Джон Робъртс установява, че 36% от културите вярват в лошите очи.

По същество лошите очи са специфичен тип магическо проклятие и се коренят в магическото мислене и суеверието. Да кажем, че човек е жертва на лош късмет, лошо здраве, злополука или някакво необяснено бедствие – може би суша или инфекциозно заболяване. Преди науката да обясни моделите на климата и теорията за микробите, всяко лошо събитие, за което няма очевидна причина, може да бъде прието за проклятие. Проклятията, включително и урочасването (хващането на очи), са отговор на вековния въпрос защо лошите неща се случват на добрите хора.

Смята се, че очите имат специални сили; за тях се казва, че са врата към душата на човек. Смята се, че едва доловимото местене на погледа издава лъжците, докато втораченият поглед може да бъде мил или заплашителен в зависимост от обстоятелствата. Очният контакт може да създаде силна лична връзка. Продължителното или настоятелно гледане може да предаде сила и власт над другия. Актьорите използват очите си, за да предадат широк спектър от емоции –  любов, омраза, отвращение, скука, презрение, изненада, завист. Всъщност именно тази последна емоция – завистта – е в основата на културната асоциация на лошите очи с магията.

Вярата в силата на очите е толкова силна, че всяко очно страдание често се приема като предсказание за зло и лош късмет. Хората, които са с кривогледи очи, имат неконтролируемо потрепване на очите, спазми (състояние, наречено блефароспазъм) или които просто имат силно изразено кривогледство, са били избягвани, от тях са се страхували, че предизвикват лош късмет. По същия начин, тези с необичайно сближени очи или очи с различни цветове, често са били подозирани, че могат да урочасват.

Бебетата и децата се смятат за особено податливи на вредата от лошите очи, а в много страни, включително Гърция, Румъния и Индия, публичното възхваляването на дете понякога се счита за табу, защото комплиментът ще привлече вниманието на някое лошо око. За да отблъснат злото, родителите на детето, може да поискат от човека, който е направил комплимента, незабавно да плюе в лицето на детето им.

Кои хора имат лоши очи? Всеки. Мнозина вярват, че човекът задължително да има лоши чувства и намерения към другите. Някои хора могат да имат лоши очи, без дори да го знаят.

Защита от лоши очи

Най-добрият начин да се справите с лошите очи, е да ги избягвате. Методът варира в зависимост от културата, географския регион и личните предпочитания. В Латинска Америка лошите очи са известни като “mal de ojo” и вярата в тях е особено широко разпространена в селските райони. В Пуерто Рико, например, на новородените често им се дава добър талисман, наречен азабаче, за да ги предпазят от уроки.

Като силен амулет против лошите очи се използва синьото око, символизиращо небето или благочестието. Някъде приготвят специални талисмани, отвари и магии. Чесънът също може да се използва като защита, а някои смятат, че самото изричане на думата “чесън” предлага защита.

Често тези, които вярват, че са били урочасани от лоши очи търсят шамани, вещици, медиуми или други духовни лечители, за да премахнат проклятието. Има няколко начина да се излекува урочасването. Един традиционен метод от Мексико включва използването на сурово яйце. Казва се, че яйцето, универсален символ на чистотата и раждането, поглъща зли енергии, докато преминава над челото и тялото на урочасания. След това яйцето се счупва върху купа с вода и получените форми се изследват внимателно за всякакви необичайни форми. Овалната или формата на око в жълтъка или белтъка показва, че силата на лошите очи е била успешно отстранена от жертвата. Някои твърдят, че може да бъде определен и пола на притежателя на лошите очи.

Много изкушаващо е да разглеждаме вярата в лошите очи като отживелица, която няма място в съвременния ни високотехнологичен свят. Но фолклористът Дъндис отбелязва, че ние „би трябвало да имаме едно на ум, че лошите очи не са просто старомодна суеверна вяра, събираща прах в миналото. Лошите очи продължават да бъдат мощен фактор, влияещ върху поведението на милиони хора в целия свят.“

Колкото и да бъде приемана за безобидно суеверие, вярата в лошите очи, при някои обстоятелства, може да бъде опасна. Докато хората вярват, че някой може да им навреди, несъзнателно или нарочно, винаги ще съществува желанието за отмъщение. В минали времена, наред с вещиците и магьосниците, жестоко са наказвали и хората, набедени, че имат лоши очи.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Лошите очи или “пу, пу, да не ти е уроки!” appeared first on Зелен Свят.

Дълбокото вникване в месопотамската цивилизация идва от стотиците хиляди глинени плочки, изписани с клинопис, една от най-ранните форми на писане, които те са оставили. Когато клинописът е бил дешифриран от археолозите в средата на 19-ти век, текстове като епоса за Гилгамеш най-накрая са могли да бъдат достъпни и оценени.

Месопотамците са били плодотворни в обхвата на своето писане, а заедно с епоса за Гилгамеш, библиотеката на Ашурбанипал съдържа и плочки, описващи военни кампании, договори, подробни сведения за царуването на монарха, Енума Елиш (вавилонски мит за сътворението) и астрономически наблюдения. Плочки, открити на друго място, обсъждат кодекси на законите, карти, медицински ръководства, търговия, вътрешни спорове и дипломатическа кореспонденция.

Текстовете спомагат за разбирането на месопотамската култура и общество, но сред хилядите сравнително обикновени надписи има някои, които се открояват и подчертават по-необичайните аспекти на живота в Древна Месопотамия.

Какво е Маклу?

Маклу, което означава “изгаряне”, е произведение, съставено около 700 г. пр. Хр., обхващащо девет плочки. То описва церемония, която е трябвало да осуети и отблъсне злата магия, да защити обекта от лошата магия и да отслаби човека, който е отговорен за направената зла магия или проклятие. Първите осем плочки имат почти 100 заклинания, а деветата дава указания за ритуала. Това е творба, предназначена да помогне на един екзорсист и неговия пациент.

Плочките Маклу дават подробни инструкции за изгаряне на фигурка, представляваща вещицата, за да се разсеят последиците от нейната магия, а ритуалът дава името му.

Един от основните аспекти на магьосничеството, което Маклу подчертава, е анонимността на вещицата. Интересно е да се отбележи, че церемонията не е фиксирана да открие кой е практикувал магьосничество и е наранил пациента, той избира вместо това да замени вещицата с безименен образ и вярва, че боговете ще знаят коя е целта.

Също така можем да научим много от факта, че за да противодействаме на злата магия, магическа церемония е предприета от екзорсист. Маклу, заедно с няколко други месопотамски текстове, рисуват картина на общество, в което магията се практикува както законно, така и скришом, незаконно и злонамерено.

Подразбира се, че злата магия е работила, когато практикуващите подмамват боговете да вярват, че помагат на човек в истинска нужда. Ритуалът в Маклу трябва да работи, като разкрива измамата пред боговете, за да преобърнат онова, което са направили, за да помогнат на злодейката. Но можем да изградим и картина на общество, в което „добрата” магия е ежедневна част от живота на много хора.

Езикът на древната Месопотамия е акадският и въпреки че клинописът е бил използван в продължение на няколко хилядолетия от различни древни култури, се смята, че 30% от оцелелите акадски клинописни надписи са за магьосничество и свръхестественото. Много от тях не са магьосничество по начина, по който можем да мислим за тях днес под формата на магически заклинания и ритуали, а неща около непознатото.

Въпреки че в много отношения Месопотамия е била забележително напреднала, нещата не са напълно разбрани като небесни тела и непредсказуеми природни явления. Тези неща често са били виждани като начин да се предскажат и да се избегнат негативните събития, а много от оцелелите надписи са много подробни опити да се изброят поличби и да се избегне бедствието.

Един забележителен мистичен текст беше Enuma Anu Enlil, който описва около 7000 небесни предзнаменования, свързани конкретно с краля и държавата. На царя били изпращани редовни съобщения и доклади от предсказанията на личните му учени, на които било възложено да дешифрират предчувствията му.

Един от най-необичайните поредици от знамения е Šumma izbu. Това са предзнаменования, които са свързани с причудливи раждания на хора и животни, като съединени животни. Те не винаги са били отрицателни и често са били свързани със страната на тялото – деформация от дясната страна е лоша, но отляво може да се разглежда като късмет.

Въпреки че много хора вярвали в или дори практикували рудиментарна магия, в древната Месопотамия имал и професионални магьосници. Тези професионални магьосници са били специалисти в определена област на магията. Някои били специалисти по гадания, а други били професионални екзорсисти. Както и при някои други древни общества, много от тези, които са работили в поле, което не е било напълно разбрано, се считат за магьосници; така учени, лекари и астрономи били третирани като мистици и екзорсисти.

Освен това е било възможно да се специализира в тези области. Една група мистици, които специализирали в определена форма на предсказание, са бару. Те са правели предсказания по черния дроб на жертвените животни.

Има една плочка, която предоставя доказателства за ежедневни магьосничества, изброявайки видове камъни и техните магически сособности, така че потребителят да знае какъв камък да носи, за да привлече или разсее определени богове и богини.

Допълнителни доказателства за ежедневната вяра и практикуване на магьосничество се виждат в изобилие от оцелели артефакти. Глинени фигурки, представляващи богове, животни и мистични същества, са открити в домовете в Месопотамия и често са били държани скрити в райони на къщата, които биха могли да се разглеждат като склонни към достъп на духове и демони.

Бременните жени са носили висулки с представяния на демона Ламашту, за когото е известно, че атакува бременни жени и кърмачета, в опит да го омилостивят и да защитят себе си и бебетата си от него

Когато клинописът е бил дешифриран за пръв път в средата на 19-ти век, за първи път става възможен достъпът до стотици хиляди текстове. Трябва да е било изненадващо да научат, че хората в древната Месопотамия, които са толкова напреднали и са направили толкова много значими открития, че общество, което е направило толкова много логически и интелектуални скокове, е вярвало в магията, нещо, което днес се приема за нерационално.

Но може би месопотамската вяра в магията трябва да се разглежда като допълнително доказателство за тяхната рационалност и интелигентност. Ритуалният екзорсизъм, описан в Маклу, може лесно да се отрече днес, но той осигури е давал утеха и увереност на жертвата. Може би по-важното е, че вещицата е бивала наказвана анонимно, което е избегнало всякаква нужда от публичен лов на вещици – нещо, което би завършило с насилие и конфронтация.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Магията не е от вчера appeared first on Зелен Свят.