Добре, може да се побъркате, ако искаш. Но в това няма нищо лошо. Тези кървави паякообразни са известни като лицеви акари (род Demodex) и, според новото видео, създадено от момчетата в KQED San ​​Francisco, те живеят спокоен живот, заровен в лицевите пори на повечето възрастни хора. (Акарите не се срещат при бебета и се смята, че те се предават чрез майчиния контакт.)

Тези зловещи животинки са осмокраки, предимно прозрачни и с микроскопични размери, с размер около 0,3 милиметра, според статия, придружаваща новото видео. Те живеят близо до корените на космените фоликули по лицето на мъже и жени, скрити вътре в порите.

Какво ги привлича в тези тесни жилищни помещения? Представете си шведска маса от себум, който може да бъде хапнат – восъчното масло, което излъчва лицето ви, за да бъде хидратирано. Себумът се произвежда от жлези, пъхнати в порите ви, близо до дъното на космените фоликули; Демодекс кърлежи търсят тази мазна храна, като се заравят в тези пори, където спят денем. През нощта, когато вие спите, те пълзят по повърхността на кожата ви, за да се чифтосат. Точно така – на лицето ви се провеждат партита, а вие не сте поканен!

Като се имат предвид техните диетични предпочитания, акарите са привлечени от най-големите пори на тялото ви, включително тези около бузите, носа и челото. Според проучване, публикувано през 1992 г. в списание Clinical and Experimental Dermatology, заразените фоликули могат да задържат половин дузина акари наведнъж, с възможност за много повече. Всеки кърлеж може да живее около две седмици. Тези акари не представляват известни заплахи за хората, освен ако не натрупат в наистина огромни количества, понякога водят до заболяване, наречено демодекоза или демодекозна краста. При хората демодекозата може да предизвика образуването на червен или бял блясък върху кожата и често се свързва с намаляване на реакцията на имунната система, казва д-р Канаде Шинкай, дерматолог от Калифорнийския университет в Сан Франциско.

Но състоянието е рядко, казва Шинкай, и повечето хора съжителстват мирно с акарите си до старост. Само си помислете, че в живота ви носът ви може да послужи за семеен дом на стотици поколения паякообразни, които се хранят с мазнини. Ако мисълта не изпълни вашите пори с гордост, помислете за една последна сребърна подробност: Вероятно никога няма да се наложи да почиствате след вашите домакини на Демодекс. Както KQED посочва във видеото, лицевите акари нямат анус, затова задържат изпражненията си в телата си за цялата продължителност на краткия си живот. Е, това не са ли просто добри маниери?!

Превод – Нина Жишева

The post „Лицевите кърлежи“ живеят във вашите пори, ядат мазнините ви и се чифтосват на лицето ви, докато спите appeared first on Зелен Свят.

Тялото е удължено и повече или по-малко притиснато от страните, муцуната е стеснена и значително удължена напред. Покрито е с малки люспи. Гърбът е синкаво-сив, страните са сребристи с няколко черни петна (понякога няма никакви петна),  перките са тъмно-сиви. Теглото ѝ варира  от 5 до 30 кг. В изключителни случаи достига 45 кг. Сьомгата е мигрираща риба. Три години след раждането си,  рибата живее в сладка вода и затова се смята за сладководна риба.

Месото на сьомгата, съдържа много мазнини, които имат благоприятен ефект върху нивата на мазнини в кръвта. Сьомгата е богата на калий и фосфор, също така съдържа калций, магнезий, хлор, желязо, цинк, хром, флуор, витамини В1 , В2 , С , Е , РР и А . Мастните киселини имат положителен ефект върху мозъчните клетки, като помагат да се предотврати развитието на проблеми с паметта.

По време на размножителния период, Сьомгата напуска океана и започва дълго пътешествие към родните си места, които са сладководни. Пътешествието има само една цел – хвърляне на хайвер. Големината на хайвера е едра, а количеството – от 10 до 25 000 зрънца.  Хайверът се развива бавно, в зависимост от температурата на водата – малките Сьомги се излюпват около 40 дни след  хвърляне на хайвера. След излюпването си, малкото не може да се храни самостоятелно и разчита на остатъците от жълтък, прикрепен към тялото си. През това време завършва оформянето на храносмилателния тракт и след като този процес приключи, Сьомгата започва да се храни самостоятелно.

Излюпените малки рибки се движат доста бързо, независимо от огромния жълтък, който е прикрепен към тялото им в продължение на един месец. След изчерпване на този запас, той се откъсва от тялото и малките започват сами да си търсят храна. В този период  голяма част от малките рибки загиват.

Жителите на океанските дълбини преодоляват огромни разстояния и многобройни препятствия, за да преодолеят речните пътища, водещи към местата за хвърляне на хайвер. Мощен инстинкт ги кара да напуснат солените океански води и ги води към местата, където самите те са се излюпили.

Завръщането към родните места с цел продължаване на вида е характерно за много от океанските обитатели. Но при Сьомгата има и още нещо необикновено и характерно за повечето тихоокеански видове – това пътешествие, освен най-важен етап в живота им, става и последен.

През целият дълъг път, рибите изобщо не се хранят.

След преодоляването на всички тежки препятствия по пътя, женските изкопават дупка на дъното, в която чакат мъжкар. Когато мъжкарят приближи женската, тя отделя част от хайвера си и мъжкият го опложда. След това, женската изхвърля останалата част от хайвера си и мъжкарят опложда и него. След завършването на мисията си, Сьомгата загива.

Интересен факт е, че загиват само тихоокеанските видове, а събратята им от сладководните басейни доживяват до повече от 15 години.

Източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Последното пътуване на сьомгата appeared first on Зелен Свят.

В последствие се появи маргаринът. А днес, изборът от масла е огромен. И да, за по-младите, аз съм от епохата на динозаврите.

Тогава храната си беше храна.

Освен количеството мазнини,  което се поемат, определящ е и видът на мазнините, които консумираме. Качествените мазнини носят редица ползи за организма ни,  докато транс-мазнините,  се свързват с редица здравословни рискове и е добре да се избягват напълно.

За никого не е тайна, че маргаринът и готовите пакетирани изделия съдържат вредни мазнини.

Слънчогледовото олио е най-консумираният източник на мазнини в България. То се извлича от семките на слънчогледите.

Когато избирате олио, търсете студено пресовано, с етикет, гарантиращ произхода и показващ състава на омега-3 и омега-6 ЕМК за 100 мл.

Студено пресованите слънчогледови мазнини съхранявайте в хладилник. Рафинираните масла можете да съхранявате на хладно и тъмно място.

Все по-често диетолозите ни препоръчват да престанем да използваме олио и да го заменим изцяло със зехтин. За разлика от слънчогледовото олио, както и всички други рафинирани мазнини, зехтинът увеличава добрия холестерол за сметка на лошия, като по този начин се явява много полезен за подпомагане на сърдечната дейност.

Той се препоръчва за подправяне на салати. Зехтинът се препоръчва от всички лекари за сваляне на нивото на кръвното налягане, тъй като той разширява артериите и ги прави по-гъвкави. Сред многобройните целебни свойства на зехтина са пречистването на жлъчния мехур, благотворното му действие при подпомагане лечението на гастрит и язва и цялостно подобряване работата на стомаха. Освен това укрепва костната система.

Царевичното масло е чудесно за пържене, за задушаване и готвене на различни пържени ястия. Много е важно да се отбележи, че при нагряване, то не образува канцерогенни вещества, не се разпенва и не гори. Затова за тези цели е по-добре да се използва царевично масло, а не слънчогледово масло. Освен това се изразходва и по-икономично.

Вкусното масло от лешник се извлича чрез пресоване на ядките без нагряване. Леко и ароматно. Маслото от лешник е в блестящо бледо кехлибарен нюанс, и е абсолютно прозрачно. То има леко сладникав вкус. Може да се използва за приготвяне на различни сосове, десерти. Маслото от лешници не се препоръчва за пържене.

Палмовото масло  е растително масло, получено от плодовете на палмови дървета. Това е най-широко използваното растително масло на Земята. В повечето случаи то е включено в смеси от растителни масла. Използва се на базата на мазнини при производството на бисквити, вафли, сладолед, сирена и някои тестени пълнежи. Производителите преследват своите предимства – палмовото масло значително намалява производствените разходи и удължава срока на годност на продукта. Но реално ние, потребителите, страдаме от това, защото дълготрайната му употреба води до различни заболявания.

Маслото е продукт, получен от краве мляко. То е концентрат на млечна мазнина (78-82.5%, в топено – около 99%). Също така масло може да се направи от млякото и на други животни, например овце, кози или биволи.

Маслото се абсорбира добре, веднага дава на човека енергия. Съдържанието на витамин А в маслото щади стомаха ви, ако имате някакви проблеми.

Свинска мас обикновено се използва в много кухни за готвене. През годините българският народ е оцелял в тежки години благодарение на този продукт. Въпреки традициите, употребата ѝ в съвременната кухня сравнително е намаляла, основно поради здравни проблеми, породени от намаления метаболизъм. Това е причината, съдържанието в хранителните продукти на свинска мас често да има негативен образ. Въпреки това много съвременни готвачи я използват широко при приготвяне на тестени изделия, а в българската национална кухня се използва за подобряването на вкуса на някои традиционни ястия, като свинско със зеле, капама и др.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post С любов и аромат на масло appeared first on Зелен Свят.

Мазнината не е напълно вредна и неполезна. Използва се от организма, за да съхранява енергия, която е нужна за да може тялото да функционира нормално. За това мазните продукти имат двойно повече калории от например протеина. Но мазнините не са в същността си нездравословни за нас. Те са напълно нужна част от една балансирана, добра диета. Естествено, трябва да се спомене, че има голяма разновидност при мазнините – някой от тях са полезно, докато други са си наистина опасни. Важното е да подбираме добре храната си.

Наситените мазнини са по-неполезни защото от научна гледна точка, те много по-лесно се струпват заедно. Групичките, които те създават циркулират из кръвта и могат да заседнат. Запушването на артериите е опасно и може да доведе до сериозни проблеми. Ненаситените мазнини от друга страна не се струпват лесно и са много по-леки за тялото от страна на обработка. Трансмазнините обаче са много по-вредни от другите, защото те малко или много са производство на човека. Тяхната структура е изградена от двата други вида взети заедно и телата ни не са направени да се справят с тях. Те са струпват още по-лесно от наситените мазнини и риска от заболявания при тяхната консумация е сравнително по-висок. Те са мазнините, за които всички предупреждават и които не трябва да консумираме. За жалост те са изградили име под което слагаме всички мазнини.

В крайна сметка тялото ни не може да функционира нормално без мазнини. Ако се опитате да свалите килограми или да живеете по здравословно, не ги отписвайте изцяло от всекидневната си диета. Помнете, че всичко в големи количества е нездравословно. Това не означава, че то по начало е нездравословно.

Автор: Мартина С. Попова

The post Проблемът с мазнините appeared first on Зелен Свят.

По-голямата част от тежестта на мозъка ви ще дойде от мазнините. В останалата материя ще намерим протеини и аминокиселини, както и остатъци от микроелементи и глюкоза. Мозъкът естествено е повече от просто хранителните му съставки, но всички тези компоненти помагат за изпълнението на различни функции. Те също са свързани със психичното ни състояние. Дисбаланс на тези съставки може да доведе до резки промени в настроението или хронични психически заболявания.

От мазнините в мозъка, най-голямо значение имат омега 3 и 6. Излишък на тези специфични мастни киселини води до деградиращи мозъчни състояния. За да се избегнат трябва да ги набавяме от ежедневната си диета. Яденето на ядки, семена и мастни риби спомага за образуването и поддържането на клетките в мозъка и техните функции. Продължителното консумиране на обработени, наситени мазнини, като тези в ресторантите за бързо хранене и сладкишите може да повреди здравето на вашия мозък.

Протеините и аминокиселините отговарят за растежа и развитието на клетките. До голяма степен определят и как се чувстваме. Аминокиселините спомагат на нервната система да изпраща и приема сигнали между невроните. Те засягат настроението и вниманието ни, спалният цикъл и килограмите. Тези съставки са една от причините, поради които се чувстваме спокойни след като изядем голяма порция паста или по-нащрек след богата на протеини храна.

Диета с разнообразие на храните би помогнала да се спази баланса между главните съставки, които задвижват мозъците ни. Антиоксиданти, които можем да намерим в плодовете и зеленчуците, предпазват от унищожението на мозъчните клетки и помагат на мозъка да работи по-добре за по-продължително време. Без силни микроелементи като B6, B12 и фолиева киселина мозъците ни ще са в опасност от болести и психическа деградация.

За да може колата ви да потегли й е нужно гориво. Мозъкът ви работи по подобен начин. За това ако ви се налага да го натоварвате ежедневно се замислете как бихте могли да му помогнете, че да си върши работата по-добре.

Автор: Мартина С. Попова

The post Храна за мозъка appeared first on Зелен Свят.