И накрая, учените сигурно са разбрали защо сме луди по миризмата на новородени!

Изследователи от Университета в Монреал откриват, че миризмата на бебето предизвиква положителна физиологична реакция у майката. Това чувство напомня за удовлетворението от храненето след глад, защото то активира областите на мозъка, отговорни за удоволствието.

Учените направиха снимки на мозъчната активност в две групи, състоящи се от по 15 жени всяка: в първата група участниците били станали майки 3-6 седмици преди началото на експеримента, а във втората участничките били бездетни жени.

Оказа се, че и двете групи реагират силно на миризмата на новороденото дете, но според резултатите от образите, допаминовата система работи по-активно при жени от първата група.

“Това е обонянието, тоест невербалната и невизуалната реакция, която се състои в интензивното предаване на химически сигнали между майката и детето”, казва д-р Йоханес Фраснели, автор на изследването. „За първи път успяхме да докажем, че миризмата на новородено, която е част от тези сигнали, активира същите неврологични зони на насърчаване в мозъка на майката.

Тези същите зони се активират, когато ядем достатъчно след период на гладно, или получаваме доза от лекарството. Жена, която държи дете в ръцете си, чувства, че задоволява най-силната си нужда.

Фраснели вярва, че миризмата на новороденото е толкова силно свързана с центровете за удоволствие в мозъка, защото по този начин човекът е силно привързан към детето си.

„Необходими са механизми, за да се осигури много силна връзка между родителите – особено майките – и бебето”, казва Фраснели. – „Мислим, че миризмата на бебета предизвиква един от тези механизми.

Учените не са изследвали реакцията на мъжете, така че не е известно дали и при тях тази миризма предизвиква същия прилив на допамин.

Превод – Нина Жишева

The post Миризмата на бебе дрогира майките appeared first on Зелен Свят.

Майките в тези винтидж образи нанасят познати пози, които обхващат земното кълбо и пресичат културни и географски бариери. Дрехите и прическите им може да се различават, но действията им са сходни, което показва, че любовта на майката е универсална.

Денят на майката е създаден през 1908 г. и се превръща в официален празник на САЩ през 1914 г. Той има някаква тъмна история, първоначално основана от Анна Джарвис, за да почете траурните жени, да си спомня за падналите войници и да работи за мир.

“За Джарвис това беше ден, в който ще се приберете вкъщи, за да прекарате време с майка си и да й благодарите за всичко, което направи”, каза историкът Катарина Антолини от колежа на Западна Вирджиния Уеслиан пред National Geographic през 2014 г. “Това не беше за празнуване всички майки. Беше да отпразнуваш най-добрата майка, която някога си познавал – майка ти – като син или дъщеря. “

The post Майките по света appeared first on Зелен Свят.

Изследователите знаят, че майките променят по-основни аспекти на речта си, като например висок или нисък тон и правят избор на думи, когато говорят с децата си. Но сега, Пиаца и нейният екип са установили по-фина промяна на тембъра.

„През цялото време използваме особени, лични характеристики на тембъра“, обяснява тя. „Използваме ги, когато говорим. Така че може да звучим високо и пискливо или тихо и приглушено.“

За да разберат дали майките променят своята вокална характеристика, Пиаца и нейните колеги записали два сценария: 12 англоговорящи жени, които разговарят с децата си на възраст от 7 до 12 месеца и как разговарят с друг възрастен. След това, използвайки записите от тези две сесии, те създали математическия профили на вокалния спектър на всяка жена – по същество открили характеристиката на тембъра на всяка майка. Когато сравнили характеристиките, екипът открил явна разлика. Тази разлика е очевидна и при майките, които не говорят английски. След като видели резултатите от първата група, изследователите тествали и 12 майки, за които английският не е майчин език, в същите сценарии. Резултатите били същите.

Погледнато от техническа гледна тока, подобни проучвания може да помогнат на експертите да настроят програми и методи като софтуери за разпознаване на речта. Но най-уникално в цялата история е това, че само една мама може да премине незабавно от режим на нормален човешки говор до гальовно гукане и мек шепот.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Бебешкото гукане е истински универсален език appeared first on Зелен Свят.

Аманда Хан е изследовател във „Face Research Lab“ към Университета в Глазгоу, ръководена от психолозите Лиза ДеБруин и Бенедикт Джоунс. Хан е особено заинтересована от мотивацията. В това изследване тя имала за цел да проучи какво кара хората да гледат с удоволствие снимки на бебета – или не.

Хан се фокусирала върху хетеросексуални жени без собствени деца. Тя набрала онлайн 200 жени на възраст средно около 22 години.

Що се отнася до снимките на бебетата, Хан започнала с 10 снимки на истински бебета. След това ги променила дигитално, за да създаде по-сладка и по-малко сладка версия на всяко бебе. Разликите са фини, както можете да видите в двойката лица по-долу.

Сто жени виждали образите на бебетата да се появяват за миг на екрана, едно по едно. Снимките се задържали само за по няколко секунди. Но жените можели да използват набор от ключове, за да задържат бебешкото лице на екрана по-дълго и различен набор от ключове, за да ускорят и да преминат към следващото бебе.

В отделен експеримент останалите сто жени оценявали всички бебешки лица по скала от 1 до 7 (от „не сладък“ до „много сладък“). Най-накрая всички участници попълнили въпросник за своите майчински намерения. Те отговорили на въпроса за това колко искат да участват в част от дейностите по отглеждането на деца като обличане, подготвяне и водене на децата на занимания. Също така оценили и колко им е приятно да излизат с децата, колко силно искат собствени деца и как се чувстват майките в сравнение с връстниците си.

Някои жени се радвали на сладките снимки повече, отколкото на други. За да прецени с какво удоволствие атрактивните бебета са били приемани от различни участнички, Хан измерила разликата между времето, прекарано от всяка жена, гледайки по-сладки и по-малко сладки бебета. Жените, които най-дълго гледали бебетата, показали и най-висока склонност към майчинство и това не е, защото другите жени не можели да изберат кои бебета са сладки.

Хан смята, че това означава, че жените с повече майчински усещания получавали по-голяма наслада от всяко сладко бебе.

Разбира се, всичко това важи за жени, които нямат свои собствени деца. Ще са необходими повече проучвания, за да се разбере дали истинските майки все още намират за приятно да се вглеждат в бебетата на другите хора. Те може би са прекалено заети с почистването на олигавеното личице и нааконото дупенце, за да се оглеждат за други.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Бебешкият чар и майките appeared first on Зелен Свят.