Опосумът  живее  в Америка и виси с главата надолу на дълга опашка, То е симпатично рошаво създание, странен обитател на гората. Едно от най-любопитните неща за опосумът е, че той може да се “преструва” на мъртъв. Това не е съзнателен процес, а е рефлекс породен от висок стрес като акт на самозащита.

Интересно е, че те не се страхуват от змии, тъй като са имунизирани срещу отровата им, с изключение на кораловите змии.

Един от първите европейци, които са видели опосум е Лу Муан. В записките си той е написал: „Това животно е с размери и глава на сукалче и, с козина оцветена в сиво и бяло, опашка на плъх и лапи на маймуна, и има чанта в долния си корем, в която пази и храни малките си.“ .

12- 16 опосума, родени две седмици след зачеването, нямат нито очи, нито уши – „само една уста за да може малкото да виси на зърната на майката. По това тя не позволява да се гледа в „чантата”.  За десет седмици в торбата, опосумите стават колкото мишки, след това колкото плъхове, и накрая майката освобождава тази орда от деца в света, но продължава да се грижи за тях, обучавайки ги в занаята на живота.

“Той е бавен, мързелив, сънлив и изглежда доста глупав… Ако го дразните, животното ще реагира само с едно движение: отваря устата си колкото може повече и я държи отворена през цялото време, като демонстрация за такива, които стоят пред него. В горите, в естествената си среда, опосумът е пъргав, може да проследи катерица, плъх, лови жаби и птици. Той е хищник, но когато е много гладен яде семена, корени и млади издънки. На земята този звяр е тромав. Поради тази причина в момент на опасност той търси спасение на дърво. Това е единственият шанс за бягство в такава ситуация.

В зоопарка във Вашингтон има опосум. На клетката е написано: „Това е често срещано животно  в Америка“. Той толерира превратностите, извършени от човека в природата, по-добре от всяко друго животно. Опосум се е приспособил да живее дори в границите на Ню Йорк. Бил е забелязан на десетина стъпки от сградите на ООН. Изчислено е, че Опосумът живее на Земята от седемдесет милиона години. И винаги е бил такъв, какъвто го виждаме сега.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Опосумите извън екрана appeared first on Зелен Свят.

Този факт е източник на много шеги свързани с този изчезнал вид динозавър. Обикновеният тиранозавърът тежал около 10 хиляди килограма, с височина от 4.5 до 6 метра. Малките му двупръстови крайници били по-малко от 1/8 от задните му крайници – малко по-големи от човешката ръка. Историята за това, как тиранозавъра е загубил ръцете си е доста простичка. Но тази защо е останал в къси ръце и за какво са ги използвали е малко по-сложна.

Причината за отличителните ръце на тиранозавъра е генетичен. Ранните предшественици на вида са имали четири напълно нормални крайника. С времето все повече от тези ранни динозаври станали двукраки. След като използвали само задните си крайници, предните били освободени да бъдат използвани. Много от ранните видове имали остри нокти на ръцете си, което ги направило по-полезни за ловуване. Но групата, която в крайна сметка се превърнали в тиранозаври, започнали да използват челюстите си за лов вместо нокти. Рапторекс, прешественик на страховитият звяр има горе-долу добри пропорции. С височина около метър главата му била с 1/3 по-голяма от предшественикът му, а ръцете му били 1/3 дължината на краката. Те изглеждали изключително много на малка версия тиранозавър, но този вид се появява около 70 милиона години преди тях.

Това означава, че характеристиките, който ние свързваме с тиранозавъра, главно огромната глава и малките ръце, са всъщност част от 90 милионна еволюция към тази посока. Със убийствената захапка на челюстта, тиранозавърът реално е нямал нужда от предните си крайници. За някои от тях дори били пречка.

Автор: Мартина С. Попова

The post Малките ръце на Тиранозавъра appeared first on Зелен Свят.