Около тях трупове се издигат от гробове, присъединявайки се към редица други, които чакат Страшния съд. Това е графична, увлекателна сцена и не е чудно, че 500-годишната картина е спечелила манастира Воронет титлата „Сикстинската капела на Изтока“.

Това е един от осемте манастира с подобна рисунка, които заедно съставят църквите на Молдова, обект на ЮНЕСКО за световно наследство. Няколко се открояват, разказвайки своята приказка в жив цвят. Манастирът на Воронет използва синьо-сив нюанс, толкова характерен, че е дал името си на цвят: Воронет син. Манастирът Хумор има съвсем различно усещане, с теракотово червено. А цветовете, украсяващи църквата в Суцевита, остават най-ярките, с пигменти, експертно получени от натрошени минерали, полускъпоценни камъни и редки глини.

Сградите са поръчани през 15 век от Стефан Велики, който защитава региона от нашественици и дори сключва съюз с Влад Импалър, историческа фигура, известна още като Дракула.

Тъй като малко селяни можеха да четат, Източноправославната църква покрива сградите отвътре и отвън с графични картини, за да преподава религиозни теми, създавайки библейска книжка с картини на византийското изкуство.

Скитайки из църковните площадки, можете да срещнете монахини и монаси, които обявяват молитвени времена, като бият чук по дървена дъска, традиция, датираща от времето, когато окупаторите забраняват звъненето на камбаните.

The post Стенописи в румънски манастири appeared first on Зелен Свят.

Професорът Сара Рийс Джоунс е главният изследовател на проекта за разкритието и казва пред репортери, че откритието на екипа й е „необикновено – като скица на Монти Пайтън“. Доклад, публикуван на Medievalists.net обяснява, че екипът на университета в Йорк си партнира със специалисти от Националния архив и Съвета за изследвания в областта на изкуствата и хуманитарните науки йоркската катедрала.

Получавайки близо 1 млн. паунда от Съвета за изследвания в областта на изкуствата и хуманитарните науки, Институтът за архиви Borthwick в университета в Йорк, в партньорство с Националния архив, в момента превежда 16 книги от Латинска Америка, като предоставя тяхното съдържание онлайн.

По същество цифровият архив на регистрите на архиепископите на Йорк между 1304 и 1405 г. предлага на специалисти и изследователи-аматьори по-дълбоко разбиране на социално-политическия контрол, упражняван от архиепископите на Йорк над англичаните от Севера.

Монахинята, избягала заради един забавен живот

Според статия в The Guardian историците са научили за монахинята от 14-ти век, която е фалшифицирала собствената си смърт, за да избяга от своя манастир, „от бележка в полето“, написана на латински, в един от „16 тежки регистри“, използвани за записване на делата на архиепископите на Йорк през 14-ти век.

Конкретната бележка е датирана от 1318 г. и е написана от архиепископ Уилям Мелтън до декана на Бевърли, в която му разказва за „скандалната“ бенедиктинска монахиня Джоан, която „безочливо отхвърлила вероизповеданието и скромността на своя пол”. Джоан страдала от „зъл ум, симулиращ телесно заболяване“, което я накарло да фалшифицира собствената си смърт.

С помощта на „многобройни съучастници, злодеи, с преднамерена злонамереност“, тя изработила манекен и дори го подготвила за погребение. След фалшифицирането на собствената си смърт, „обръщайки гръб на благоприличието и доброто на религията”, Джоан избрала „извратен път на живот, като се обърнала към пътя на плътска похот и се отдалечила от чистотата и послушанието”.

Съдбата на монахинята-бежанка

Не е ясно дали Джоан някога се е върнала в своя манастир и Рийс споделя пред репортерите, че това „наистина е разочароващо“, защото „не винаги получаваме пълни подробности или не знаем какъв е резултатът“. Рийс допълва, че между другите причини простото „нежелание да останат безбрачни“, често карали монахините да бягат от религиозните си домове и това се отнася както за мъжете, така и за жените.

Въпреки това, една следа за съдбата на монахинята може да бъде намерена в История на окръг Йорк, в която се споменава, че през 1301 г. “монахиня в манастира на Св. Климент на име Сесил се срещнала с мъж  на манастирската порта“ и „отхвърляйки от себе си монашеския си обет“,  се метнала на коня и отпрашила към Дарлингтън, където я чакал Грегори дьо Тортнън, с когото тя живеела повече от три години.

Не само историята на бягащите монахини интересува историците, но и живота на архиепископ Мелтън, който не само проследява монахините, но и в по-късния си живот повежда армия от обикновени хора и свещеници в битка срещу армия от шотландци.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Монахиня бяга от манастира заради “плътска похот” appeared first on Зелен Свят.

Това е Петра.

Каменния град се намира в днешна Йордания и до ден днешен си нямаме представа как е било възможно да се построи и защо. Целия град се простира из каньона в 12 километра и завършва с т.н „Манастир“.

За да се достигне до града се преминава през тесен каньон, дълбок около 80 метра. Kогато достигнете до другия край, пред вас се появява огромна структура наречена „Хазната“, което е най-известното помещение в Петра. От само един поглед е ясна почти нелепата големина на тази хазна – висока е около 40 метра и широка около 25 метра.

Kато продължите след Хазната, по пътя се намират стотици домове и гробници.

След тях достигате до „Амфитеатъра“ на Петра, който също е издълбан директно в каменна скала. Отново големината му е почти безобразна.

За да се стигне до „Манастира“ трябва да се изкачат големи каменни хълмове на крак. Дизайна и стила на тази структура са наистина запленяващи – на ширина е 50 метра, а на височина – 45 метра.

В момента, в който сравните мащаба на вратата с хора, ви става ясно колко масивна е тази постройка. Не само това, но стъпалото на вратата е почти колкото ръста на нормален човек, което означава, че хората трябва да се покатерят за да влязат. Може би е имало стълби, които са унищожени или някакъв вид рампа, но дори височината на вратата ни кара да се позамислим защо…

Оригиналните строители не са ни познати. Много спорят кой, кога и как е построил това място, но не притежаваме никакви убедителни факти, с който да докажем теориите. Естествено, доста е възможно да е било построено с длета, но взимайки гигантските мащаби би било доста абсурдно да си представим как хора копаят и блъскат с дребни длета ден след ден с години наред. Изглежда почти непосилно за човека, а и мащабите може би подсказват, че не е било направено за нас… кой знае…

Автор: Мартина С. Попова

The post Петра – изгубеният каменен град appeared first on Зелен Свят.