Историята започва далеч преди Марко Поло. Баща му и чичо му, венециански търговци, се настаняват в Константинопол, столица на Византийската империя, където притежават магазини. Но през 1261г. венецианците са изгонени от града. Братята на Поло тръгват да търсят щастието по Пътя на подправките и коприната. Били ли са също посланици на Венеция в далечна Азия? Възможно е, макар че разказът на Марко Поло не дава уточнения. Четири години по-късно те стигат планината Каракорум, където са посрещнати в двора на Кубилай хан, император на монголите. Когато поемат обратно по пътя за Венеция, те носят пропуск, написан на златна плочка, както и писмо го папата, в което ханът го моли да му изпрати стотина учени и шишенце със светено масло от гроба на Христос в Йерусалим.

Когато Николо и Матео Поло се връщат в Италия папата е в Сен Жан д’Акр в Палестина, където скоро умира. Те чакат две години избора на нов папа, за да му предадат посланието на хана. През 1271г. отново заминават. Този път братята Поло водят Марко, сина на Николо, а вместо стотина учени – двама свещеници, които избягват при първата трудност. Какво пътуване за 17-годишния Марко! Той преминава платата на Памир на 4500 метра височина – “покривът на света” по думите му. Открива въглищата, “нещо като камък от недрата на планината, който гори като дърво”, и чува да се говори за земно масло, което по-късно ще нарекат петрол.

Братята Поло поемат по пътищата, познати от Древността, които улесняват търговския обмен между Китай и Средиземноморието, наричани от историците Пътища на коприната. Те са очаровани според релефа и водоизточниците и служат за пренасяне на коприна от Китай, подправки от Индия, слонова кост и седеф, скъпоценни камъни…

След 17 години до Кубилай Марко пожелава да се върне във Венеция. Удобен случай се появява, когато ханът го моли да придружи до владетеля на Персия една монголска принцеса, определена за негова жена. Флотата напуска Зайтон през 1291г., пресича Малайзийския пролив, днешен Сингапур, и обикаля бреговете на Индия, преди да стигне Ормуз. Пътуването е тежко и мнозина измират по пътя. А трябва да се избегнат и пиратите в Индийския океан!

След като оставя принцесата семейството Поло среща много опасности по пътя до Трапезунд. Най-сетне те достигат Венеция през 1295г.

Не само Марко Поло пътува в Азия. В средата на ХIII век кръстоносците искат да се съюзят с Монголската империя, която толерира християнството и християнските малцинства в нея живеят необезпокоявани. От своя страна, великият хан се интересува от западната религия, защото храни амбицията да разшири владенията си на запад. Идва време за преговори.

The post Приключенията на Марко Поло appeared first on Зелен Свят.

Преди да представим този аргумент, ето една аналогия: ако хората не знаят, че Стивън Кинг е автор на фантастични творби, те биха могли да вземат книгата „Мизери“ и да вярват, че събитията са се случили. В нея психологически разстроена жена, Ани Уилкс, държи за заложник автора Пол Шелдън и чрез мъчения го принуждава да пише. Ако читателите искат да проверят информацията, съдържаща се в тях, те могат да проверят записите и да намерят няколко души на име Пол Шелдън в Мейн, където са настъпили описаните събития. Няколко от тях са дори писатели. Давайки повече подкрепа на своята теория, жените на име Ани Уилкс живеят в същата държава. Може би има някакъв запис, че поне един от тях има психични проблеми. Такива читатели биха могли да мислят, че Пол Шелдън е казал на Стивън Кинг за изпитанието си, а той е написал историята. Скептичните читатели ще търсят фактическа подкрепа извън разказа и, като не открият нищо, те ще потърсят какви други книги е написал Стивън Кинг. Като се има предвид, че няма документация в подкрепа на събитията в текста и факта, че другите книги на г-н Кинг са измислени, читателите, които мислят критично, ще отхвърлят приказката като измислица. Въпреки всичко това, по някаква причина, хората по целия свят вярват, че италианец на име Марко Поло, който е отишъл в Китай, съществува, въпреки липсата на доказателства.

Хората вярват в това, защото е написано в една книга, макар да е известно, че Марко Поло не е написал книгата. Авторът на фантастика Рустичело да Писа я е написал. Също известен като Рустикано, той е написал много измислени творби, включително известния му Roman de Roi Artus (Романс на крал Артур). Според легендата, властите на Дженовезе го затворили в затвора през 1284 г. Четиринадесет години по-късно Марко Поло бил държан на същото място, след като Генуа и Венеция започнали да воюват. Това се нарича битка при Курзола, а противоречивите истории правят невъзможно да се каже със сигурност какво се е случило. Въпреки това няма подкрепящи доказателства дали Рустичело или Поло са били затворени на това място. Следователно няма доказателства, че те са се срещали някога; също така няма доказателства, че някой на име Марко Поло е свързал живота си с автора на фантастика.

Никоя версия на така наречената книга на Марко Поло не е преминала през контрол на историците. Написано на френски език, най-ранното издание на Devisement du Monde („Описание на света“) най-вероятно е публикувано през 1298 г. и то е кратко. Последващите томове, написани десетки, ако не и стотици години по-късно, са били разширени, като най-късият е бил оригиналът.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Защо съществуването на Марко Поло е съмнително? appeared first on Зелен Свят.