Но защо тъканта потъмнява, когато е влажна? Може да се ядосате, че производителите на дрехи все още не са решили проблема. Но това няма нищо общо с материята на самата тениска. Въпросът е как очите възприемат светлината и как някои мокри предмети я пречупват по различен начин от сухите.

В действителност влажната тъкан не е по-тъмна от сухата. По-скоро просто изглежда по-тъмна за човешкото око. Същото се отнася и за други повърхности, влажни срещу сухи, като мокър цимент след дъждовна буря, или мокър пясък под вълни, които се плискат над него.

Когато светлината – например от слънцето или от лампата – удари обект, част от тази светлина се абсорбира, а други се отразяват. Дължината на вълната на светлината (измерена в милиардни части от метъра), която се отразява от обекта обратно в очите ни, определя какъв цвят възприемаме като обект. Синята риза абсорбира всички дължини на вълната на светлината, с изключение на тези, които съставляват синьото (приблизително 450 нанометра) и отразява това, което е останало в областта около него.

Но според Ричард Саклебен, пенсиониран химик и член на експертната група на Американското химическо сдружение, цветовете, които възприемаме в отразената светлина, зависят от свойствата на повърхността, от която светлината отскача.

Когато разлееш вода върху панталоните си, тъканта се покрива с допълнителен слой вода. Така че, след като светлината удари мократа риза, този слой води до това по-малко от сините дължини на вълната на светлината на синята риза да бъдат отразени към очите ни и повече от синята светлина, която се пречупва или отскача от нас обратно в тъканта. Това явление се нарича пълно вътрешно отражение.

“Водата не абсорбира цвета, тъй като самата вода е безцветна”, каза Саклебен. “Но вместо това, водата действа като водач на повърхността на тъканта, променяйки ъгъла, при който светлината удря ризата.”

С други думи, водата – включително тези неприлични маркировки за пот под мишниците – помага на повърхността на тъканта да абсорбира повече от светлината, която я удари, което ни кара да възприемаме тези части на ризата като по-тъмни.

Саклебен казва, че това явление се отнася и за боята. „Цветът, с който ще оцветиш къщата или стената на спалнята, е важен и ще изглежда различно, когато [боята] е мокра и когато е суха по подобна причина“, казва той.

Въпреки това, много фактори – не само слой от пот или вода – влияят на възприемането на цвета от хората, отбеляза Саклебен. “Повърхността изглежда различна в зависимост от това каква светлина, каква интензивност на светлината и ъгълът на светлината го удрят”, каза той.

Но ако разлеете вода или получите следи от пот, вие не се притеснявайте: скоро дрехата ще изсъхне и отново ще можете да прекарате деня си със суха риза.

Превод – Нина Жишева

The post Защо нещата потъмняват, когато са мокри? appeared first on Зелен Свят.

Когато прилагате екстремен натиск и температура към калия, той може да образува състояние, при което повечето атоми образуват решетъчна структура – но другата група са в течно състояние.

Андреас Херман от Университета в Единбург каза, „То е както, когато държите гъба, напоена с вода, която започва да капе, с като разликата е само това, че гъбата също е направена от вода“

„Според подходящите условия повече от половин дузина елементи – включително натрий и бисмут – са способни да съществуват в новооткритото състояние“, казват изследователите.

Досега не беше ясно дали необичайните структури представляват отделно състояние на материята или съществуват като преходни етапи между две отделни състояния.

Екип, ръководен от учени от Университета в Единбург, използва мощни компютърни симулации, за да проучи съществуването на това интересно агрегатно състояние, известно като състояние на разтопената верига.

Симулирането на това, как се държат до 20 000 атома калий в екстремни условия, разкри, че образуваните структури представляват новото, стабилно състояние на материята.

Д-р Андреас Херман от департамента по физика и астрономия към Университета в Единбург каза: „Калият е един от най-простите метали, които познаваме, но ако окажете натиск върху него, той образува много сложни структури. Ние показахме, че това необичайно, но стабилно състояние е отчасти твърдо и отчасти течно. Възпроизвеждането на това необичайно състояние в други материали може да има всякакви приложения“.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Учените откриха ново агрегатно състояние на материята appeared first on Зелен Свят.

В нов видеоклип НАСА Goddard обяснява, че докато ние винаги сме виждали Сатурн с неговите характерни пръстени, самите те са доста млади. На възраст, изчислена на по-малко от 100 милиона години, те представляват „нова“ характеристика на планетата и няма да се придържат дълго към нея.

Пръстените се състоят предимно от замръзнала вода и те постоянно и активно изхвърлят невероятно количество лед към планетата. Една скорошна статия предполага, че всяка секунда от пръстените падат огромните 22 000 паунда материя и с течение на времето дъждът ще ги пресуши напълно.

Частиците, които образуват пръстените, са бомбардирани от слънчевата радиация и, както обяснява видеото, от облаци плазма, породени от взаимодействието на космическите скали. Това са онези взаимодействия, които вкарват материята в магнитното поле, а оттам тя бива хваната и притеглена надолу от гравитацията на планетата.

Изчисленията на НАСА за количеството на материала, който в момента се намира в пръстените, съчетано с данни за това колко от него намалява, показват, че пръстените ще изчезнат напълно в рамките на 300 милиона години. Подобна времева линия означава, че никой от нас няма да бъде наоколо, за да може да види Сатурн без пръстените му, но всъщност това няма никакво значение. Фактите сочат, че Сатурн бързо се насочва към друга фаза от живота си, в която е без пръстените си в близките няколкостотин милиона години, а това вече е достатъчно стремглаво.

Автор – Нина Жишева

The post Пръстените на Сатурн изчезват пред очите ни appeared first on Зелен Свят.

Експерти твърдят, че веригите за доставка на текстил са сред най-сложните във всички производствени сектори по света. За начало имаме влакното, което се получава или от растение, животно или суров нефт. Техниката, необходима за постигане на влакна, е както енергоемка, така и интензивна за замърсяването. След това влакното преминава обработка, докато се превърне в прежда. Някъде по линията се използват избелители и бои. Най-накрая тъканта се превръща в дреха, която може да бъде любимата ви риза, пуловер, сако, костюм или други луксозни облекла, които притежавате.

Всички тези стъпки имат въздействие върху околната среда, което не бива да се подкопава. В текстилната промишленост се използват големи количества вода, тъй като преждата трябва да се измива постоянно. Последните проучвания съобщават, че текстилното производство е отговорно за 8% от глобалните емисии на парникови газове. Самото производство на облекло генерира 6.7% от емисиите, което е равно на около 3.3 милиарда тона въглероден диоксид. Важно е да се отбележи, че над 50% от емисиите се получават от етапите на багрене и дообработка, подготовка на прежди и производство на влакна.

Памукът представлява най-пестицидно интензивната култура в световен мащаб. Пестицидите причиняват вреда на хората и водят до загуба на много животи всяка година. Също така, те използва голяма част от земеделската земя. Обработват се с химикали, а те често остават в тъканта и се освобождават когато използваме дрехите. Допълнителен проблем е развитието на генетично модифициран памук. За да разраснете достатъчно памук само за тениска, се нуждаят от 257 галона вода. Избелването и боядисването на получената тъкан създава вредни вещества, които вливат в нашата екосистема.

В много скоро време трябва да се замислим как да се преборим с този проблем. Ясно е, че не можем да останем без дрехи, но трябва да премислим алтернативите. Ако не са собственото ни здраве, поне за това на нашата планета.

Автор: Мартина С. Попова

The post Вредата на текстилното производство appeared first on Зелен Свят.