Процентът на остеоартрит, например, се е удвоил от средата на 20-ти век. Сърдечните заболявания в развитите страни причиняват стотици хиляди смъртни случаи всяка година – около един на всеки три минути.

Животинското царство може да бъде добро място за намиране на нови начини за предотвратяване и лечение на тези състояния. Нашата ДНК може да бъде забележително подобна на тази на шимпанзетата и другите животни, но различията могат да ни помогнат да отключим нови начини за разбиране и лечение на болести в бъдеще.

Като използваме техники за редактиране на гени като CRISPR (генно инженерство), един ден ще можем да използваме знанията, които получаваме от животните, за да променяме болестта – въпреки че това все още е много далечна перспектива.

Шимпанзета и сърдечни заболявания

Тъй като хората са еволюирали, генетичният ни състав се е променил, което ни поставя в повишен риск от запушване на артериите. Когато комбинирате това с нашия увеличен прием на червено месо и други храни, които увеличават шансовете ни за получаване на сърдечни заболявания, ние наистина готвим перфектна буря.

Последните изследвания показват, че загубата на специфичен ген увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания в сравнение с други животни, включително и най-близкия ни братовчед шимпанзето. Това проучване показва също, че генетично променящите мишки имат същата генетична мутация като хората, което води до два пъти повишен риск от инфаркт в сравнение с нормалните мишки. В бъдеще можем да използваме генно инженерство, за да намалим риска от сърдечни заболявания.

Гол земекоп и рак

Голият земекоп може да е неприятен на вид, но този мършав гризач е от голям интерес за учените, защото не получава рак. Голият земекоп може да ни научи нещо и за дълголетието. Като се има предвид размера им, те трябва да живеят по същия период от време, колкото роднините им (около четири години), но те често живеят седем пъти по-дълго.

Тези грозни гризачи бавно разкриват тайните си на учени и един ден може да ни помогнат да разработим нови терапии за преодоляване на ракови заболявания и свързани с възрастта болести.

Кенгуру и остеоартрит

Остеоартритът има много причини, но затлъстяването, лошата стойка и лошото държание на тялото като цяло са ключови рискове. Много примати и месоядни животни имат сходни проблеми със ставите при хората, като големите маймуни показват някои от най-високата честота на ставни заболявания.

Кенгурата, от друга страна, могат да скачат по-бързо при скорост от 40 км/ч с малък риск от артрит, дори и в напреднала възраст. Уникалната хрущялна структура в коленете им позволява да издържат на силите на многократно огъване и въздействието на кацането. Подреждането на сухожилията също подобрява стабилността на ставата, което е важно за поддържането на добро здраве на ставите. Подобни изследвания биха могли да помогнат за подобряване на материалите, използвани за изкуствените импланти на коляното при хората.

Пещерни рибки и диабет

Диабетът е глобален здравен проблем и е основна причина за слепота, бъбречна недостатъчност, инфаркт, инсулт и ампутация. Почти един на всеки десет възрастни страда от заболяването, а честотата на диабета е в посока нагоре. Решението на това заболяване – ако има такова – може да дойде от мексиканската пещерна рибка.

Тези малки риби могат да преядат, без да си навредят, тъй като те са уникално приспособени да оцелеят, без да регулират кръвната си захар. Това означава, че симптомите, които обикновено се наблюдават при диабетици с критично вариращи нива на кръвната захар, не изглежда да са проблем за тези риби. Учените се надяват, че като разберат повече за тези риби, един ден ще намерят по-добро лечение за това заболяване.

Зебра и язва

В една все по-натоварена среда, ние все повече започваме да се притесняваме за психичното си  здраве. Но ние често пренебрегваме как това може да повлияе на нашето физическо здраве. Като хора все по-често преживяваме хроничен стрес в продължение на дълги периоди от време. В крайна сметка, това може да доведе до стомашни язви.

Животните, като зебра, обикновено изпитват напрежение за по-кратки периоди, например когато търсят храна или се опитват да избегнат хищници. Те рядко изпитват по-дълги, хронични периоди на стрес. Но изследванията показват, че излагането на животни, като плъхове, на устойчиви, дълги периоди на стрес, могат да предизвикат язви, подобни на тези, наблюдавани при хората. Това служи като добро напомняне, че нашият постоянно стресиращ съвременен начин на живот е лош за всички аспекти на нашето здраве.

Връзката между животните и болестите не е еднопосочна. Има много случаи, в които използваме човешкото разбиране за болестта, за да помогнем на животните, като например да доведем нашето разбиране за хламидията до коали, където болестта може да причини безплодие, слепота и смърт.

Превод – Нина Жишева

The post От животните, с любов! appeared first on Зелен Свят.

Пластир-стимулатор, съдържащ милиони живи стволови клетки, ще може да възстанови сърцето след сърдечен удар, твърдят учените.

Пластирът 3 х 2 см се отглежда в лаборатория от клетките на пациента, след което се зашива върху сърцето и го превръща в здрав работещ мускул. В същото време той освобождава вещества, които лекуват и възстановяват клетките на сърцето.

Говорител на Лондонския кралски колеж на конференция на Британското сърдечно-съдово дружество в Манчестър заяви, че тестовете върху зайци показват безопасността на този метод. Изпитанията при хора трябва да започнат в рамките на две години.

Причината за инфаркт е блокиране на артерията, което предотвратява кръвоснабдяването на сърцето и лишаването на този орган от кислород и хранителни вещества. Това може да доведе до нередовни сърдечни удари и дори до развитие на нелечима сърдечна недостатъчност.

Изследователят д-р Ричард Джаббор казва:

„Надяваме се, че някой ден сърдечните пластири ще бъдат предписани от лекарите след инфаркт. Те могат да бъдат предписани заедно с лекарства за сърдечна недостатъчност – взимате готовия пластир от рафта и веднага го инсталирате. “

Професор Метин Аквиран от Британската сърдечна фондация, финансирал изследването, казва:

„Сърдечната недостатъчност е инвалидизираща и сериозна болест, която не може да бъде излекувана и прави ежедневието много трудно. Ако сърцето се лекува с един малък пластир, това ще промени перспективите за много пациенти.”

Превод – Нина Жишева

The post Да залепим разбитото сърце? Сърдечен пластир може да го направи! appeared first on Зелен Свят.

Най-добре е да не чакате, за да видите, тъй като оставянето на нещо чуждо в тялото може да осигури достъп на инфекция, казва Ашли Джоунс, сертифицирана практикуваща медицинска сестра в Ohio State University Wexner Medical Center.

“Кожата е физическа бариера, която предотвратява инфекциите”, обяснява Джоунс. Така че нараняването, което разкъсва кожата “улеснява бактериите да попаднат под кожата.” Тази бактерия може да се намира върху треската, която ви е наранила и да включи в кръвния поток, след като влезе навътре.

Една такава инфекция се причинява от тетанусната бактерия (clostridium tetani), която, ако попадне в тялото на човек, който не е ваксиниран против тетанус, може да освободи токсините, които увреждат нервната система.

Поради риска от инфекция, „обикновено препоръчвам да не оставяте треската в пръста си“, каза Джоунс. Ако не можете лесно да а издърпате с пинсети като прилагате бавен, постоянен натиск, “бих препоръчал просто да потърсите медицинска помощ”, съветва тя.

Д-р Джефри Бийлер, председател на педиатрията в Nicklaus Children’s Hospital в Маями, повтори тази препоръка. Ако премахването на дълбоко вкопано парче у дома доведе до много кървене, тогава се отправете към здравен център, където професионалистите могат да премахнат чуждото тяло с чисти, стерилни инструменти, каза той.

Ако отломката не е премахната, тялото вероятно няма да го абсорбира или да го разруши. По-скоро вероятно ще се опита да изтласка чуждото тяло, каза Бийлер. Раздробяването може да предизвика възпалителна реакция, която може да се изрази в подуване и зачервяване в тази област. Нещо повече, могат да се образуват джобове с гной, чиято цел е да изхвърлят парчето.

Ако възпалителната реакция продължи няколко дни или седмици, зоната понякога може да образува постоянна подутина или това, което се нарича “гранулом”, добави Джоунс. Това е вид защитен балон от имунни клетки, които обграждат чуждия обект, който тялото не може да изхвърли.

Понякога тялото естествено може да изхвърли парче от кожата, без да причинява възпалителна реакция, казва Бийлер. Друг път, парчето може да остане в кожата завинаги.

Бийлър споделя, че една негова приятелка, медицинска сестра, имала в ръката си парче, дълго около 3 сантиметра, в продължение на 40 години. “Можете да го почувствате, тя може да то мести, но не й причинява никаква болка”, казва той. – „През тези 40 години тя винаги се е чувствала добре. Сега треската не носи толкова голям риск от инфекция, колкото когато се е забила в ръката й, защото кожата вече е затворена върху нея“, добави той.

„ И все пак, чужди тела, попаднали под кожата – особено при деца и възрастни хора, които могат да бъдат по-податливи на инфекции – трябва да бъдат оценявани от медицински специалист“, съветва Бийлър.

Превод – Нина Жишева

The post Забила ви се е треска в пръста? Извадете я час по-скоро! appeared first on Зелен Свят.

Древните автори са взели назаем от гръцките медицински познания в елинистическия град Оксиринх. Гръцката култура се е разпространила в Египет и Близкия изток след завоеванията на Александър Македонски.

Възможно е авторите на египетските текстове да са повлияни от древногръцкия лекар Диоскурид, който пише за chamaedaphne в своя медицински текст The Herbal:

„Chamaedaphne развива единични разклонени клони, дълги около един фут. Прави, тънки и гладки, листата му са подобни на дафиновия лист, но са много по-гладки, по-тънки и по-зелени. Плодът е кръгъл и червен, в близост до листата. Листата му, натрошени на малки парченца и намазани, помагат за главоболие и киселини в стомаха. Сокът, изпит с вино, изхвърля менструалния поток и урината. Някои са ги наричали Александрина, дафнити, хидрагон, римляните – лауреола, някои лактаго, а галите – усубим.“

Очевидно древните хора са имали също толкова проблеми с махмурлука, колкото и съвременните. Друга история е на 1000-годишната Китаб ал-табих (Книга за готвене), която съдържа лек за махмурлук, наречена Кишкийя. Нейните съставки са месо, нахут и зеленчуци в яхния с добавка на специална съставка, известна като khask, ферментирало кисело мляко, за което се смята, че е ключът към облекчаването на излишното парене в главата и стомаха. Книгата също така съветва да се яде зеле преди пиене на алкохол, да се замезва между напитки, за да се забави ефекта на алкохола ида се пие вода на следващия ден преди консумация на яхния. Днес, Кишкийя все още се готви по същия начин, най-вече в Северен Ирак и Левант.

Книгата е написана от Ибн Саяр ал-Уоррак и е най-изчерпателната работа от този вид. Тя включва повече от 600 рецепти за кулинарни и лечебни ястия, включително добре познат в Близкия изток лек за махмурлук, съставки за повишаване на сексуалната активност и ястия за лечение на редица здравословни проблеми. Древният текст е преведен от Навал Насрала, бивш професор по английска и сравнителна литература в Университета в Багдад, в летописите на халифската кухня, което прави тези завладяващи рецепти за първи път достъпни за англоговорящия свят.

И накрая, струва си да се отбележи, че съвсем наскоро от древните египетски медицински папируси бяха предоставени повече прозрения. Докторант от Университета в Копенхаген дешифрира медицински папирус, в който се споменава за бъбрек. Това показва, че древните египтяни са имали повече познания за органите на човешкото тяло, отколкото се е смятало преди. Това е и най-старият известен пример за медицински текст, отнасящ се до бъбрек.

Превод – Нина Жишева

The post Древните египтяни са лекували и махмурлук appeared first on Зелен Свят.

Извършва се от CEPAMS – партньорство между Китайската академия на науките и Центъра „Джон Инес“ – проектът успешно представи висококачествен референтен геном на члена на семейството на ментата Scutellaria baicalensis Georgi.

Растението, известно като китайски Skullcap, е добре известно в традиционната китайска медицина (ТКМ) и се отглежда в световен мащаб заради терапевтичните му свойства.

Препаратите от неговите изсушени корени, “Huang Qin”, показват фармакологични активности, получени от нови съединения, наречени флавоноиди, както и антибактериални, антивирусни, антиоксидантни, противоракови, чернодробни и неврозащитни свойства.

Въпреки търговския интерес и нарастващото търсене на Scutellaria, подобренията чрез отглеждане са ограничени от липсата на геномна информация.

Екипът е взел ДНК от едно растение в Ботаническата градина в Шанхай и е използвал комбинация от стратегии за подреждане, за да подреди 93% от генома, организиран в 9 подгрупи информация или “псевдохромозоми”.

Развитието означава, че сега изследователите са в състояние да идентифицират гените, които произвеждат богатство от ценни съединения и след това да ги превърнат в кандидати за лекарства, използвайки метаболитни инженерни техники в лабораторията.

Проектът за определяне на последователността, описан в списанието Molecular Plant, осигурява референтен портал за генетичното проучване и на други ценни членове на семейството Lamiaceae или мента.

“Когато започнах да правя анализ на геномната последователност, това беше като откровение: то показа на фундаментално ниво как се е развил пътят към ценни съединения.” казва професор Кати Мартин от Центъра „Джон Инес“ и един от авторите на изследването.

“Последователността е толкова добра, че може да подобри разбирането на всички други геномни последователности в семейството на ментата. Това е голямо семейство растения, което е изключително важно в традиционната китайска медицина и подправките.”

Това проучване подчертава сегашното възраждане на ТКМ след присъждането на Нобелова награда за физиология и медицина през 2015 г. на професор Ю Ю Ту за нейното откриване на артемизинин като широк спектър антималарични лекарства от Artemisia annua (пелин).

Оттогава фармакологията започва да изследва лечебните свойства на препарати от растения, изброени в традиционните текстове, като например Shennong Bencaojing (Материя Медика на Божествения фермер), написана между 200 и 250 г. сл. Хр. Такива препарати наскоро бяха докладвани като ефективни срещу различни оплаквания, включително като допълнителни лечения на рак.

Работата по референтния геном и последователностите от членове на едно и също семейство вече е започнала да предоставя ценна информация, която може да бъде приложена за развитието на по-широк спектър от лекарства.

“Това растение образува биоактивните съединения в корена, което означава, че трябва да изчакате три години, за да стане растението достатъчно голямо и разбира се, като вземете корена, ще унищожите растението”, казва професор Мартин.

“Проверихме някои членове на едно и също семейство, които правят подобни съединения в листата, което означава, че можете да получите по-устойчиви лекарства, добити по различен начин”, добави тя.

Превод – Нина Жишева

The post Вълшебната мента – древна и съвременна appeared first on Зелен Свят.

С падането на Коринт през 150 г. пр.н.е., гръцки жени-затворнички били отведени в Италия, където тези с медицински познания били продадени на най-високата цена. В своята колекция от творби, наречена Шестнадесет книги по медицина, Аетиус от Амида, византийски гръцки лекар, описва хирургическите техники на Аспазия, гръко-римска лекарка-хирург. Тези книги служат като видни хирургически текстове още през 11 век, когато италианката на име Тротула, която била утвърден лекар, става известна с това, че преподава на мъже лекари за женското тяло и раждането.

Въпреки това, по-късно в историята, крал Хенри VIII от Англия провъзгласил, че „Никой дърводелец, ковач, тъкач или жени не трябва да практикуват хирургия.” Следователно постиженията на жените в медицинската наука в историята не са постигнати без борба, тъй като всички е трябвало да се борят с ограниченията на времето им.

Могъщите богини на изцелението в древната митология

Митологичната асоциация на жените с раждането, смъртта и безсмъртието е добре документирана и това води до асоциацията на богините с изцелението и възстановяването, въпреки че по-късно те биха могли да бъдат по-добре познати от техни други функции. В древна Гърция, например, богинята Атина лекувала слепота и богинята на брака, Хера, също била известна като главното изцелително божество.

Други лечебни богини в древна Гърция включват: Акеса, богинята на лекуващата болести и и рани; Ейлития, богинята на раждането; Епиона, богинята, успокояваща болката; Хигия, богинята на здравето, чистота и канализация; и Панацея, богинята на универсалното лечение.

Статуите на Хигия и Панацея се намират в над 300 лечебни храма в Гърция, където пророчествата са тълкувани от свещеници мъже и жени и така предписвали лечение на пациентите си.

По-стара богиня на изцелението е вавилонската богиня Нинтинуга. Друго име, носено от тази богиня, е Nm-din-dug (“дамата, която възстановява живота”). След Големия Потоп, тя помага да “вдъхне живот” обратно в човечеството. За нея често се говори като за “великия лекар” и съответно играе особено важна роля в заклинанията и ритуалите, за да облекчи страдащите от болести.

В египетската митология Сехмет играе двойна роля на богиня и богиня на изцеление. Друго забележително египетско лечебно божество е Серкет, богинята на плодородието и медицината; Също така тя е била божеството на скорпиона – можела е да лекува ужилвания от скорпиони и ефектите на други отрови, като ухапвания от змии. Подобно на Сехмет, Серкет имала и военен аспект, тъй като често се казва, че защитавала божествата от Апеп, великия змийски демон на злото, и понякога е изобразявана като негов пазач, когато бил заловен.

Превод – Нина Жишева

The post Жените – лекарки, лечителки, богини appeared first on Зелен Свят.

Първото в света „отпечатано сърце” е направено с истински човешки биологичен материал, макар и само с размера на сърцето на заек, което го прави прекалено малко за човека, казват изследователите в доклада за Advanced Science. Но постижението демонстрира потенциала за възможността за 3-D отпечатване на истински органи някой ден, съобщиха от изследователския екип за The Jerusalem Post. 

“Това е първият път, когато някой навсякъде успешно е проектирал и отпечатал цялото сърце, пълно с клетки, кръвоносни съдове, вентрикули и камери”, заяви водещият изследовател на екипа, професор Тал Двир от университета в Тел Авив.

„Хората са успели да отпечатат 3D-структурата на сърцето в миналото, но не и с клетки или с кръвоносни съдове. Нашите резултати демонстрират потенциала на нашия подход в инженерното проектиране на персонализирана смяна на тъкани и органи в бъдеще. “

Екипът взел мазнини от пациенти и препрограмирал част от тях в стволови клетки. След това тези клетки се диференцират в сърдечни и ендотелни клетки, които образуват лигавицата на кръвоносните съдове, в началото на процеса.

Екипът на Двир каза, че с помощта на същия процес могат да бъдат разработени и по-големите сърца. Използването на “местен” ​​човешки материал е наложително за успешното създаване на тъканите и органите, казват от екипа.

Вдъхновението за изследването е както на Израел, така и на САЩ по отношение на сърдечните заболявания, водещата причина за смъртността в САЩ и втората водеща причина в Израел.

Изследователите отбелязват, че сърдечните трансплантации са единствената форма на лечение за хора с краен стадий на сърдечна недостатъчност и че много болни хора умират, докато чакат за трансплантация, което може да отнеме шест месеца или повече.

Изследователският екип каза, че следващата стъпка ще бъде да се обучи напечатаното сърце да действа като органично човешко сърце, като ги трансплантира в животни и в крайна сметка, хора. Те се надяват през следващите 10 години принтерите на органи да бъдат в болници “по целия свят” и процедурите ще бъдат рутинна практика.

Превод – Нина Жишева

The post Принтирайте ми сърце, моля! appeared first on Зелен Свят.

Това са т.нар. Бабини илачи.

От къде идва бабини е ясно, илач – от турски: „лек, лекарство”. Например аз не съм привърженик да тъпча детето и себе си с всякакви лекарства с неясен произход, отлагам до последно с надежда антибиотиците, за да се разминем с тежки лекарства и затова, (ако искате ме мразете), аз съм фен на мъдростта предавана ни от вековете. От нашите прадеди.

Учителят Дънов също е привърженик на народната медицина и билките.

В преходният сезон да си припомним някои НАИСТИНА полезни ходове, които могат да ни спестят усложнения.

При настинка и грип – добрата стара инхалация с лайка и сода за хляб. Достъпно, но ефективно в борбата с упорита хрема. Приятелски съвет – използвайте тенджера или съд, в който не готвите.

Имам едни кофти спомени от детството ми, които не са особено приятни и вероятно сега създавам подобни в детето, но… какво да направя, като действат?!?

При висока температура:

Чорапки напоени с оцет и вода ( 1:1);

Разбит белтък и намазване на ходилата;

Резенчета суров картоф на ходилата.

(Пробвала съм само първото)

Към днешна дата ненавиждам миризмата на оцет, защото го свързвам с боледуване…

При кашлица – надупчен и намазан със свинска мас и сода за хляб вестник, сложен като компрес на гърди и гръбче.

Не разбирах за какво служи като малка и още помня неприятното скърцане и шумолене на вестника, но като дете в болница съм лежала само веднъж и то за усложнена ситуция с ечемик на окото…Майка ми се справяше отлично с превенцията.

При болки в ухото, няколко капки загрято олио.

Моята баба (Бог да я прости) пък ползваше лайката като панацея.

– Бабо, боли ме зъб!

– Жабуркай с лайка, бабиното.

– Бабо, имам пъпки!

– Намажи си лицето с чай от лайка.

И така, за всичко лайка та лайка. И изобщо, баба си имаше железни принципи – като ѝ трябваше олио за да изпържи най-вкусните картофи на света, винаги дядо отиваше да ѝ го донесе от шкафа, който се намираше в другата част на къщата… Картофите пържеше в тенджера, палачинките ѝ бяха ултра дебели и леко солени, кафето беше смъртоносно сладко, но в живота ми имам 2 сериозни случки, в които баба ме спаси и то доста изобретателно.

Първият път беше, когато без маааалко щяха да ме изключат от училище в 10-и клас. Е, тя някак убеди класната да не го прави… Тя измисли сценария и двете го изиграхме. Тя повече, аз без малко да прецакам всичко.

Вторият път, след една репетиция в театъра, излизайки от сцената с бясна скорост, видях звездички вместо масивният люлеещ се стол в тъмното… Няколко часа след това, оставете маратонки, чехъл не можах да обуя.

Баба ме посъветва да наложа компрес от прясно зеле, поръсено с малко сол и да го увия с найлон. На сутринта нямаше и помен от заплашителния оток…

Аз принципно говоря от личен опит.

Дано съм ви била полезна, ако и вие искате да споделите нещо любопитно, което искате да разкажа, оставям ви имейл адрес за всеки случай.

Ето : tazood@abv.bg

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Незаменимите Бабини илачи appeared first on Зелен Свят.

Професионалният лекар има дълга история. В древни времена има различни лечители на заболявания. Техният арсенал се състои главно от лечебни билки, тинктури, екстракти от плодове и корени от растения, които имат способността да лекуват рани и лекуват инфекции. Често на такива лечители се приписва  магьосничество и тяхното изкуство на връщане на здравето се обяснява с помощта на мистици.

Като наука медицината започва да се оформя в древен Рим и древна Гърция. Хипократ, Гален и Везалий, които твърдят, че болестта не е наказание за греховете, а неизправност на тялото, причинена от доста земни, а не мистични причини, носи сериозен принос за развитието на медицината.

Великият гръцки медик Хипократ е безусловно признат за предшественик на медицинската професия. Той е този, който започва да класифицира болестите, основавайки се не само на тяхната локализация, но и на причините за възникването им.

Лекарят е с нас още от самото раждане, винаги е при нас в болестните ни дни и ни придружава до края на живота… Той е неделима част от битието колкото и да не ни се иска и за щастие има много истински отдадени на своята мисия да помагат на хората.

Лекарите са тези, които спасяват живот всеки ден без дори да говорят за това. Правят го просто така, защото това е работата им, все едно не е нищо особено, въпреки че даряват живот. А заради това понякога попадат и в окото на бурята – поредния здравен скандал. Какво им коства това, колко безсънни часове и усилия влагат всеки ден, знаят само те.

Професията на лекар е специалност, в чиято основа е любовта. Любов към човека. Сократ казва, че да се лекува, преподава и съди е най-трудната задача в живота.

Човешкият живот е неоценимо благо, което лекарите пазят всеки ден. Болезнени човешки съдби и най-различни истории са ежедневие за тях, но въпреки тежкия професионален, а често пъти и емоционален товар, те са неотлъчно до своите пациенти, за да им дадат надежда.

Навръх професионалният им празник, на всеки един от работещите в областта на медицината пожелаваме здраве и късмет.

Дълбок поклон пред всички  пазители на човешкия живот!

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Лекарите – пазителите на човешкия живот! appeared first on Зелен Свят.

В сряда изследователите съобщиха в списание Science Translational Medicine, че са създали изкуствени кръвоносни съдове, които се трансформират в жива тъкан при пациенти, участвали в техния експеримент. Новата технология обещава да направи възстановяването на кръвоносните съдове по-безопасен и по-ефективен, казват учените.

“Идеята е, че ако кръвоносните съдове могат да бъдат направени в лабораторията, те биха могли да бъдат използвани за лечение на пациенти с различни съдови нужди и вероятно да имат по-малка заболеваемост от настоящите алтернативи,” каза Хедър Причард, главен оперативен директор по биотехнологии на Humacyte, Северна Каролина, компания, която ръководи проучването.

В момента лекарите често вземат кръвоносни съдове от една част от тялото на пациента и ги присаждат в друга част на тялото. Но възможностите за събиране и пренасочване на тези съдове са ограничени. А сегашните синтетични присадки увеличават риска от инфекции и други усложнения. Дарените присадки също могат да бъдат отхвърлени от организма на пациента.

За да преодолеят тези пречки, изследователите в Humacyte искали да използват човешки съдови клетки като база за отглеждане на нови кръвоносни съдове в лабораторията. Събирайки от дарени трупове, учените събрали проби от мускулните клетки, които съставляват кръвоносните съдове и ендотелните клетки, които образуват подплатата от вътрешната страна на съдовете. След това те засели тези клетки на биоразградимо мрежесто скеле. След като израснали, учените са премахнали съдовите клетки на трупа, оставяйки кръвоносен съд от протеини като колаген, които обграждат и поддържат структурата на тъканта.

„Отстраняването на клетките е важно, за да може съдовете да бъдат произвеждани в големи партиди и да бъдат съхранявани в операционни зали за имплантиране в който и да е пациент”, обясни Причард. Новите съдове, наречени човешки безклетъчни съдове (HAVs), са дълги около 40 сантиметра и са с диаметър от 0.7 см. Структурата и силата на HAVs имитират човешки артерии и вени.

HAVs са в клиничните проучвания за хемодиализен достъп при пациенти в краен стадий на бъбречна недостатъчност. В новото проучване учените са изследвали малки парчета от HAVs, които са били отстранени от 13 пациенти по време на рутинни операции. Учените открили, че въпреки че съдовете не съдържат никакви клетки, когато се имплантират, собствените клетки на пациентите създават своя „фабрика за скелетни клетки“. Процесът “превръща HAV в многопластова жива тъкан, подобна на родните кръвоносни съдове”, казва Причард. Досега изследователите само подозираха, че това е възможно, но сега за първи път доказаха, че при хората нещата се случват така.

Изследователите показаха, че собствените клетки на пациента дори са ремонтирали имплантирани HAVs, които са били повредени от игли за диализа. Находката предполага, че инженерните съдове също могат да се самолекуват. Откритието на екипа означава: “С течение на времето имплантираният изкуствен HAV става еднакъв със собствения кръвоносен съд на пациентите”, пишат авторите.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Създадоха кръвоносни съдове, които стават жива тъкан appeared first on Зелен Свят.