Нарича се луд мед и има леко горчив вкус и червеникав цвят. По-специално, няколко вида рододендрони, сред които Rhododendron luteum и Rhododendron ponticum, съдържат сивоатоксин, който може да причини драматични физиологични реакции при хората и животните. В зависимост от това колко консумира човек, реакциите могат да варират от халюцинации и по-бавно сърцебиене до временна парализа и безсъзнание.

Няма съвременни смъртни случаи, записани като резултати от яденето на луд мед. Но тъй като рододендрони процъфтяват на големи височини и тъй като пчелите често гнездят на отвесни скали, събирането на меда може да бъде по-опасно, отколкото самата консумация. В Непал, ловците на мед правят опасни вертикални изкачвания, понасят ужилвания от огромни пчели, за да събират лудия мед.

Яденето на меда също може да бъде неприятно начинание. Един от най-ранните разкази за луд мед, който идва от Атина от Ксенофонт, ученик на Сократ, описва компания от гръцки войници в 401 г.пр.Хр. преминавайки през Турция. След като са изяли откраднат от кошерите мед, те повръщали, имали диария, били дезориентирани и не можели да стоят на краката си. Но на следващия ден били добре. Съвременните потребители описват подобни ефекти от яденето на прекалено много луд мед. През 69 г.пр.Хр. е записано, че армията на Помпей Велики е станала жертва на буквален меден капан в същия регион. Местните войни оставили мед по пътя на армията и след това просто избили опиянените войници.

Лудият мед се използва и за кулинарни цели. Турция и Непал, епицентровете на производството му, традиционно го отглеждат като лекарство. Днес се използва за облекчаване на хипертонията, повишаване на жизнените сили и като сладък заместител на Виагра. В резултат на това лудият мед се нарежда сред най-скъпите видове мед в света. На черния пазара може да бъде намерен за по 60 до 80 долара за килограм в някои азиатски страни, в някои от които има много строги закони за борба с наркотиците.

Луд мед може да бъде закупен в районите на Непал и Турция, където се произвежда, обикновено от местни пчелари. Достъпен е и онлайн.

The post Лудият мед appeared first on Зелен Свят.

Учените текущо изследват метала като защита, която може да ни помогне срещу упоритите бактерии. Металите като мед и сребро са използвани вече векове за предпазване от бактерии – от времената, през които не сме знаели какво е бактерия и просто сме харесвали да ядем със сребърни лъжички. Древните египтяни са използвали мед като изолатор на рани. През средновековието са вярвали, че да се държи вода в медни или сребърни съдове я държи годна за по-дълго време.

С откритието на пеницилин историята коренно се променила. Антибиотиците станали чудесата на медицината и ползата на металите била забравена. Бактериите обаче се преобразуват почти толкова бързо колкото можем да си позволим да открием нови оръжия срещу тях. Антибиотиците работят като атакуват най-слабата точка на бактерията. Сполучливи са докато бактерията не осъзнае какво става и се „барикадира“ още по-добре.

Ако днешните антибиотици работят като стрели, то металите са като гранати за бактериите. През 80-те учените забелязали, че бактериите които се озовали на повърхност от мед или бронз и месинг умирали напълно за часове, а понякога само за минути. Болници по света експериментират ползата на тези метали, като сменят неръждивата стомана с мед и месинг. Английските изследвания докладват, че намерили от 90 до 100% по-малко бактерии по дръжките и металните релси на леглата в болниците след промяната.

Медта, както и други метали, в малки количества за доста полезни за телата ни. Можете да ги намерите в протеините, които поддържат кожата ни да е еластична и тези, които произвеждате меланин. Срещат се и в протеините, които използват кислород, за да произведат енергия. Така че изкарайте старите прибори, които стоят в шкафа като наследство и ги използвайте са хранене. Не само ще се чувствате като кралски особи, но ще направите и нещо полезно за себе си.

Автор: Мартина С. Попова

The post Металът срещу бактериите appeared first on Зелен Свят.

Малко хора биха устояли на течната сладка наслада. От добавка към чая или кафето до множество сладкиши, медът е захарта, която дори и хората на диета могат да си позволят. Той обаче има много повече сила от колкото си мислите.

Медът е наемният убиец на природата срещу бактерии. Всичко е благодарение на работохолните пчели – от имунните протеини до захарта. От древни времена медът се използва не само като наслада, но и с медицинска употреба. Предпазвали са отворените рани от инфекция и до ден днешен използваме пречистена стандартизирана версия на мед, за да се борим с инфекции в болниците.

Медът има 3 основни начина, по които унищожава бактериите. Първият е свързан с огромното количество захар. Медът съдържа около 17% вода, а почти всичко останало е захар – глюкоза и фруктоза. Те помагат на медът да се кристализира с времето. Истинският мед никога не се разваля. Толкова много захар натурално привлича вода. В природата където има голяма нужда от вода, там отива и водата. Това означава, че медът директно изпива живота на бактериите, мухъла или гъбичките, които се опитват да се настанят в раните. В същото време няма достатъчно вода, за да живеят в него микроорганизмите. Те умират и медът няма как да се развали.

Второто оръжие, което притежава е глюкоза оксидаза. Това бива предоставено от пчелите, които го правят. Бактериите мразят това вещество, защото то прави глюкозна киселина и водороден пероксид, които убиват всякакъв шанс за живот на каквито и да е клетки.

Учудващо, пчелите слагат и антибиотици в медът. Медът съдържа вещество, което реално е предпазителя на пчелите от болести и разпространението на вируси в кошера. То се произвежда в жлезите, с които правят меда и няма как някаква част от него да не попадне в крайния продукт.

Така, че следващият път като си търсите нещо сладичко за хапване, вземете една голяма лъжица и се почерпете с мед. Полезно е, вкусно е, ще ви пази от бактерии… какво повече може да искате?

Автор: Мартина С. Попова

The post Смъртният враг на бактериите appeared first on Зелен Свят.

През последните години диетолозите стигнаха до извода, че канелата притежава много полезни свойства за организма. Тя помага да се контролира апетитът, ефективна е за сваляне на кръвната захар, очиства организма от вируси и шлаки, подмладява, придава сили и повишава настроението. А лечебно-оздравителните свойства на меда са известни на всички. Обединяването на тези два продукта усилва многократно лечения ефект.

За здраве.

• Простуда и грип: При неразположения от вирусен или бактериален характер помага паста от топъл мед и канела. Сместа трябва да се взема три пъти дневно в продължение на три дни.
• Висок холестерин: За половин литър топла вода е необходимо да се вземат две супени лъжици мед и три чаени лъжички канела на прах. Пие се по една чаша три пъти на ден.
• Високо кръвно: ако се изяде една супена лъжица мед с чаена лъжичка канела, кръвното веднага се понижава. Ако това ви стане полезен навик и приемате сутрин канела с мед на гладно, може да избегнете дори хипертонични кризи.
• Артрит: Ежедневно сутрин и вечер трябва да се изпива по една чашка топла вода с две чаени лъжици мед и една лъжичка канела.
• Хронична умора: Ако забелязвате, че силите ви напускат към края на работния ден, изпийте към 15 часа напитка от една супена лъжица мед и чаена лъжичка канела в чаша топла вода. Веднага ще почувствате прилив на сили за по-нататъшна работа.

За красота.

• Пъпки: паста от 3 с. л. мед и 1 ч. л. канела. Пъпките се намазват преди сън и се измиват на следващата сутрин с топла вода.
• Косопад: При косопад и оплешивяване преди миене на главата може да нанасяте върху корените на косата паста от затоплен зехтин, смесен с 1 с. л. мед и 1 ч. л. канела. След 10 мин. Косата се измива с хладка вода. Ефектът ще се почувства много скоро. 

  Автор: Мартина С. Попова

The post Медът и канелата вършат чудеса appeared first on Зелен Свят.