Преди хиляди години, учените казват, че те са били основната храна на гигантските животни. След изчезването им се предполага, че и авокадото е трябвало да изчезне. Те били спасени от праисторическите фермери. Думата “авокадо” произлиза от ацтеките, специфично думата “ауакатл”, което означава… тестис. Може би се досещате от къде им е изникнало това наименование.

Преди глобалното им популяризиране са били култивирани в Мезоамерика в продължение на хиляди години. Авокадото е плод, но то е малко по-различно от останалите плодове, които бихте намерили в магазина. Плодове като ябълката и портокала са главно направени от вода и захар. В сравнение, авокадото има доста по-малко захар, но повече протеини и мазнини. Те също съдържат калий и фолат, както и витамин C, E и К.

Вместо да съдържа много малки семки като повечето плодове, авокадото има една голяма семка. Те са еволюирали заедно с огромните животни, които ги ядели. Преди хиляди години из Мезоамерика живели мамути, огромни ленивци и броненосци, чиято диета включвала голямо количество авокадо. Те не са можели да разградят семките, но са помогнали да разпространят плодът навсякъде. Колкото по-голяма била семката, толкова повече хранителни вещества ще има потенциалното ново дърво. Това било много полезно особено в джунглата, където високите дървета не пропускат почти никаква светлина до земята.

Но гигантските животни изчезнали преди около 10-13 хиляди години. Това застрашило съществуването на авокадото. По това време обаче човека започнал да превзема териториите, обитавани от изчезналите животни. Хората харесали авокадото също толкова колкото животните преди тях и са имали инструментите, с които да ги изядат и интелекта да разберат как да ги посяват.

Авокадото, което ядем днес е малко по-различни от това, което съществувало през хиляди години. Благодарение на човешката намеса са били подбрани и култивирани със стремеж да се постигне максималната хранителна полза за човека. Големите им семки обаче останали, а те, дори и днес, са толкова лесни за култивиране, че можете да го направите преспокойно у дома.

Автор: Мартина С. Попова

The post Защо авокадото съществува? appeared first on Зелен Свят.

Смята се, че още през 1900 година пр. Хр. хората, които са живели в този регион, са почнали да обработват зърната на местното какаово дърво. Най-старите данни, които имаме казват, че зърната са били натрошени и смесени с царевично брашно и люти чушки, за да се направи питие. Не е било чаша топъл шоколад, а горчива, ободряваща, пенлива смес. Мезоамериканците са вярвали, че шоколадът е божествено дарение от змиоподобен бог, познат на маите като „Кукулкан“. Ацтеките използвали какаови зърна като валута и пили топъл шоколад на кралски пирове. Също така са ги давали на войните като награда за победа на бойното поле и са ги използвали в ритуали.

Човекът, на който можем да благодарим за появата на шоколад в Европа, е Ернан Кортес, жестокия испански конквистадор, който поставил по-голямата част от Мексико под испанска власт през XVI век. Неговият лейтенант докладвал, че кралят изпил 50 чаши от шоколадовото питие, поднесени в златни чаши. Когато се завърнал в Испания и донесъл със себе си какаови зърна, заради начините, по които мезоамериканците ги използвали, те се превърнали в афродизиак за европейците.

Първоначално, горчивият вкус ги направило подходящи за медицински цели. Но подсладено с мед, захар или ванилия питието станало изключително популярно из испанския корт. Нямало е аристократически дом без подноси за шоколад. Това модерно питие обаче било трудно и времеемко да се произвежда в голям мащаб. Това включвало плантации и внесен робски труд в Карибите и на острови в крайбрежието на Африка.

Светът на шоколада драстично се променя през 1828 година. Машинизирането на разнородни фабрични процеси достигнало и до шоколада със създаването на преса за какао. Тази иновативност можела да раздели натуралната мазнина, или още наречено какаово масло, от натрошените зърна, което оставило чист прах, който можел да се смеси и направи на питие или отново да се комбинира с маслото, за да се създаде солидния блок шоколад, който познаваме днес. Малко по-късно шведски кулинар добавил мляко на прах към шоколада, създавайки млечния шоколад.

От там нататък вероятно само можете да се досетите как креативни хора експериментират и миксират, доставяйки ни големия избор от шоколадови изделия, на който можем да се насладим днес.

Автор: Мартина С. Попова

The post Произхода на шоколада appeared first on Зелен Свят.