Но как един остров доминира в индустрията с ванилия? И защо един килограм „обикновена ванилия” сега е по-ценен от един килограм сребро?

В крайна сметка, Мадагаскар не е родина на ванилията. Основният източник на ванилия е орхидеята Vanilla planiflolia. Отдавна произвеждан в Мексико, ароматизаторът, добиван от дългите шушулки на растението, е бил използван в ритуали и в традиционната ацтекска напитка от смлян, подправен шоколад. Докато испанските конквистадори унищожават империята на ацтеките през 16 век, те изпращат мексиканско сребро, шоколад и ванилия обратно в Европа. Ванилията, с нейния цветен, фин вкус, бързо се превръща във фаворит, особено като допълнение към шоколада и сметаната. Но, когато европейците се опитват да отглеждат растението в своите ботанически градини и колониите си, дългите шушулки не се развиват. Основният опрашител на ванилията бил останал в Мексико: пчелата Melipona.

Без опрашване производството на ванилия се ограничава най-вече до Мексико. Но други региони също се стараят да отглеждат ценната ванилия, а растенията биват транспортирани до най-подходящите климатични райони по света. През 1841 г. един млад новатор случайно открил малко вероятно решение. Едмонд Албиус бил 12-годишен роб на контролирания от Франция остров Реюнион, в Индийския океан. С помощта на пръчка и палеца си Албиус притиснал заедно плодника и близалцето на ваниловото цвете, опрашвайки го ефективно. Това прави възможно масово производство на ванилия, особено в горещите и влажни климатични зони. Малкият Реюнион се вписва в сметката, но същото се отнася и за друг, много по-голям остров, на няколкостотин мили на запад, остров Мадагаскар.

Причината Мадагаскар все още да стои на върха в производството на ванилия, е мрачна: според The ​​Financial Times, той е един от малкото региони с подходящ климат, който, освен това, е достатъчно беден, за да направи достъпното ръчното опрашване. Докато други страни, като Индия, се занимават с тежко производство на ванилия, огромните колебания в международните цени го правят реколта,
рискова да се отглежда в големи количества. Много фермери избират да се придържат към други култури. Тази концентрация на производство на ванилия прави индустрията и цените още по-несигурни – в момента събитията в Мадагаскар доведоха до загуба на пари от всеки ванилов сладолед.

Ванилията отдавна е една от най-скъпите подправки в света. Изкуствените ванилии са изобилствали от векове, приготвени от всичко – от бобровите анални жлези до петролните продукти. Но докато търсенето на естествени вкусове процъфтява, високите цени навсякъде вдъхновяват спекулации с ароматизатора – от фермите в Мадагаскар до компании за подправки в Мичиган. Макар че ванилията е извървяла дълъг път, няма никакъв признак, че желанието ни да се наслаждаваме на приятния й аромат скоро ще ни напусне.

Превод – Нина Жишева

The post Защо 80 процента от световната ванилия се произвежда само Мадагаскар? appeared first on Зелен Свят.

Разположен в мексиканското щат Мичоакан, където се отглежда авокадо, компания работи върху използването на изхвърлени семена, с който да замести пластмасата. Наричат го биопластмаса и се разлага естествено. Могат да се направят прибори за хранене, торби, сламки и т.н. Всички използвани материали са възобновяеми и устойчиви. Обикновено пластмасите са съставени от полимери, които разчитат на изкопаемите горива. Те не са нито възобновяеми, нито устойчиви и причиняват голямо замърсяване. Този мексикански проект първоначално стартирал преди повече от 7 години. Теглото на проблема с пластмасовите отпадъци скоро ще стане наистина непоносим. Пластмасите за еднократна употреба трябва изчезнат от производството и всички предприятия трябва да се насочат към устойчиви и възобновяеми източници на енергия и материали.

Органите в мексиканската област се надяват, че био компанията ще улесни премахването на пластмасови отпадъци. Сламката за еднократна употреба може да отнеме няколко стотин години, за да се разгради. Ето защо много градове по света текущо обмислят пълна забрана на еднократно използваемата пластика. В Мексико много популярни вериги за бързо хранене са започнали да използват приборите от авокадо. Но компанията е изправена пред един голям проблем – цената. Мнозина все още не са склонни да плащат допълнително за екологични продукти. Светът в момента е в опасно положение и трябва да се предприемат мерки.

Автор: Мартина С. Попова

The post Биоразградима пластмаса от авокадо appeared first on Зелен Свят.

В Мексико има място, сякаш специално създадено за всички любители на розовото. Идеално създадено за романтични разходки на изключително красив фон… Направо излязло като от приказките. Едно наистина райско място – розовата лагуна в Мексико. Намира се в близост до рибарското селище Лас Колорадас на източния бряг на остров Юкатан в Мексико.

Розовата лагуна е част от биосферния резерват Rio Lagartos. Но не само розовата вода е атракция там. Белоснежните брегове са нещо повече от сол, които, подобно на бели айсберги, се издигат  над розовото.

Съчетанието на ослепителна бяла земя и розова вода в лагуната е създадена от самата природа. Не се съмнявайте, това е естествен процес.

Обяснението за розовият цвят е специален Фитопланктон, отделящ специфичен ензим, оцветявайки водата по време на неговата жизнена дейност в деликатен розов цвят.

Тази част от биосферния резерват придобива слава далеч отвъд Мексико не само заради розовата лагуна, но и заради белите солни брегове, които се издигат над нивото на водата, като айсберги.

По средата на Розовата лагуна минава пътят, от който е най-добре да се наблюдава  фламингото.

Преди да се превърне в туристическа атракция за пътуване, Лас Колорадес е било малко рибарско селище на брега на Юкатан. Занимавали се с производство на сол още от времето на маите. Днес солните равнини са изкуствено конструирани. Процесът остава същият, само че в по-голям мащаб.

Около солниците има басейни, в които може да се плува и които имат само няколко метра дълбочина. Разрешено е да си направите солна баня, т.е. да се намажете цялото тяло със сол и да останете така известно време.

Е, надявам се, че издигнах розовото поне мъничко в очите на мъжката част. Има места по света, които могат да осигурят блажено спокойствие и незабравими впечатления дори в розово. Имайте го предвид, когато избирате дестинация следващия път.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Розовата лагуна в Мексико appeared first on Зелен Свят.

Докато се разхождате из галериите на изложбата Теотиуакан в Националния музей на антропологията в Мексико, погледът ви изведнъж бива привлечен от очевидно мрачната скулптура.

Става въпрос за плосък диск, изобразяващ огромен ухилен череп с празни очи, вперени злобно във вас, а дългият му, червен език виси присмехулно от устата му. Най-странното е, че черепът е  заобиколен от нещо, което на пръв поглед много прилича на сложен ореол, странно напомнящо за католически светец.

Макар че не можем да кажем със сигурност какво означава тази загадъчна скулптура за изгубената цивилизация на Теотиуакан, местоположението й при откриването й може да ни даде някои подсказки за символиката й.

През 1964 г., по време на голямо археологическо проучване на Теотиуакан, дискът е изкопан от района непосредствено пред известната пирамида на Слънцето (третата по големина пирамида в света) от екип от изумени археолози. Откритието скоро се превръща в световна новина и скулптурата е преместена в новооткрития Национален антропологичен музей, открит през същата година, за да бъде показан на обществеността. 

Археолозите вярват, че “ореолът” на скулптурата може да бъде приет като символ на залязващото и изгряващо Слънце, тъй като промяната от ден в нощ е възприета от много мезоамерикански цивилизации като цикъл на смъртта и възраждането на Слънчевата система. Символичният смисъл на самото изображение на черепа е по-трудно да бъде идентифициран, но се смята, че той може да се позове на ритуалната практика на човешкото жертвоприношение или да бъде приет като изображение на теотиуаканския бог на смъртта, Миклантекутл.

Също така може да се окаже, че този “диск на смъртта” по някакъв начин е свързан с човешките жертви, направени около изграждането на Пирамидата на Слънцето. Около пирамидата съществуват погребални места и въз основа на тяхното местонахождение, може да се смята, че жертвата на хора и животни е била практикувана по време на строителството на сгради. Жертвоприношенията вероятно са правени за успокояване и умилостивяване на боговете, за осгуряване на материален просперитет, сигурност и защита от честите земетресения в региона или от вулканичните изригвания.

Автор – Нина Жишева

The post Дискът на смъртта от Мексико appeared first on Зелен Свят.