Разрушеният дворец е бил открит на място, известно като Кемъни, на източния бряг на река Тигър, в Иракско-Кюрдистан и е кръстен на това място. Беше разкрито, защото нивото на водата в язовира Мосул драстично падна поради сериозна липса на валежи. Язовирът е построен през 80-те години на миналия век и сградата е била идентифицирана за първи път през 2010 г., но повишаването на нивото на водата означава, че тогава е била потопена отново.

Миналата година сушата доведе до появата на руините и това накара археолозите да започнат проект за спасяването и записването им. Има опасения, че дворецът може да се повреди.

Екипът на проекта се състои от немски и местни кюрдски експерти. Той се ръководи от д-р Хасан Ахмед Касим и д-р Ивана Пулиж като съвместен проект между Тюбингенския университет и Кюрдската археологическа организация, според Kurdistan 24. Двамата ръководители на екипи също помогнаха да се изкопае град от бронзовата епоха в Северен Ирак в разгара на войната срещу ислямската държава.

Смята се, че дворецът е на възраст до 3 400 години, а археолозите са изумени от това, което е разкрито. На базата на предварително проучване на площадката се изчислява, че първоначално тя е била висока 22 метра. Построен е от кал, която е бил широко използвана в сгради от всякакъв вид през бронзовата епоха в Древния Изток.

Някои от стените са с дебелина 2 фута и цялата сграда е много добре проектирана. Според CNN Travel, „по-късно е била добавена терасовидна стена от тухли от кал, за да се стабилизира сградата, добавяйки към внушителната й архитектура.“

В двореца има множество големи просторни измазани стаи. Най-забележително според екипа е поредица от стенописи, които са рисувани в червено и синьо и показват високо ниво на изтънченост. Те вероятно са били характерни за кралските сгради от бронзовата епоха, но обикновено са били унищожени. CNN Travel, цитирайки д-р Ивана Пулжиз, споделя „Откриването на стенописи в Кемъни е археологическа сензация.”

Археолозите открили и десет глинени табелки, които съдържали форма на писане, известна като клинопис. Това е най-често срещаната форма на писане в древна Месопотамия. Тези табелки вече са прехвърлени в Германия, където ще бъдат преведени и преписани от експерти.

Дворецът Кемъни

Смята се, че дворецът Кемъни е от времето на империята на Митани, която доминира в големи части от Северна Месопотамия и Сирия от 15-ти до 14-ти век преди Христа, според Kurdistan 24. Митаните са били хора с хуриански произход, които са станали регионална сила, главно поради техния опит в борбата с колесниците.

Малко се знае за тази много важна цивилизация, въпреки историческото им значение. Всичко, което наистина знаем, идва от сайтове в Сирия и от архивите на съседните култури като египтяните и асирийците. Тъй като малко се знае за Митани, никой не е сигурен в техния произход или къде е била столицата им.

Дворецът е обект на текущо проучване от учените. В центъра на вниманието са десетте глинени табелки. Ако могат да бъдат дешифрирани, те могат да хвърлят повече светлина върху империята на Митаните; могат да разкрият повече за религията, администрацията, политиката и историята на това загадъчно древно източно общество.

Превод – Нина Жишева

The post Сушата разкри древен дворец на загадъчна цивилизация appeared first on Зелен Свят.

Този мит може да бъде разделен на две основни части. През първата половина Гилгамеш, кралят на Урук, трябвало да се ожени за жена, равна му по ранг, наречена Ищар. Енкиду, див звяр, съперник на Гилгамеш, отива в Урук, за да освободи хората си от грубото поведение на техния крал. Първоначално Гилгамеш и Енкиду се бият помежду си, но след това Гилгамеш намира уникална сила в Енкиду, че му предлага да станат приятели. Те се ръкуват и решават да отидат на дълго пътуване до Кедър планина, за да победят Хумбаба, чудовищния бог на бурята и горите. Двамата убиват Хумбаба, но Ищар изпраща някой да убие Енкиду, защото Гилгамеш отказа да се ожени за нея.

През втората половина Гилгамеш, натъжен от смъртта на Енкиду, предприема дълго и далечно пътуване, за да открие тайната на вечния живот от човек на име Утнапищим. Утнапищим е преживял Великия Потоп и бил дарен с безсмъртие от боговете. Преминавайки през много градове и разговаряйки с много хора, Гилгамеш вижда, че който търси вечния живот, никога не намира, защото боговете пазят живота в собствените си ръце. Въпреки това, той най-накрая успява да намери Утнапищим и го пита за тайните. Утнапищим казал на Гилгамеш, че трябвало да остане буден в продължение на 7 дни и след това той щял да му каже тайните. Разбира се, Гилгамеш се проваля в този тест, но въпреки това Утнапищим му показал едно растение, което можело да възстановява младостта. Зарадван, Гилгамеш отнесъл растението, за да го даде на хората си в Урук, но една змия го откраднала по пътя (оттук идва и способността на змията да сменя кожата си и да се подмладява). Разочарован и уморен, Гилгамеш се върнал в Урук с празни ръце, но по-мъдър и с повече мир и опит, за да изчака смъртта си.

Митът за Гилгамеш е повлиял както на древната, така и на съвременната литература и култура. Темите от епоса могат да бъдат открити в по-късната библейска и класическа литература. Може би, ангажирайки се с мита за Гилгамеш, бихме могли да изследваме неговите паралели с нашия съвременен живот днес и да проектираме бъдещите възможности на човечеството.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Гилгамеш – цар, мъдрец, воин, човек appeared first on Зелен Свят.

Цивилизациите се издигат и падат по много причини, а причините за смъртта на Акадската империя остават спорни. Съвпадението на времето с далечни събития накара някои историци да предложат климатична кауза. Характерът и дори съществуването на това събитие са неясни, но те се появяват в средата на Холоцена – ера на много стабилни температури, без известен възход на вулканична активност или промяна в слънчевата радиация.

Въпреки това, когато екип, ръководен от д-р Стейси Каролин от университета в Оксфорд, изучава сталагмит от пещерата Го-е-Зард в планините Алборс в Иран, образувани между 5,200 и 3,700 години, те откриват нещо, което определено се е случило около съответното време. Екипът записва в протоколите на Националната академия на науките, че е имало резки скокове в количеството на магнезия спрямо калция преди 4510 и 4260 години, което съвпада с по-бавния растеж и промените в кислородните изотопи на камъка. Тези промени продължили съответно 110 и 290 години, съответно, преди съставът на сталагмита да се върне на предишните нива.

Индустрията и рудодобива на древните цивилизации понякога са оставяли своя отпечатък на планетата, но ние не познаваме механизма, чрез който акадцийте биха могли да повлияят на такива отдалечени пещери. Следователно, по-вероятно е онова, което е причинило химическата промяна, да е допринесло за падането на Акадия, отколкото падането й да е причинило химическите промени в далечните пещери.

Промяната в състава на сталагмита изглежда се дължи на увеличаването на праха в планините, което от своя страна е следствие от по-сухите условия на запад. Днес сухите години в пустините на Сирия и Ирак са свързани с увеличаване на отлагането на прах в Техеран, който е само на 50 километра (30 мили) от Гол-е-Зард. Бавният растеж на сталагмита може да бъде знак и за по-сухи условия на местно ниво.

Седиментите от Червено море и Оманския залив, наред с други палеоклиматични заместители, преди това са били използвани като предположения, че Западна Азия е преживяла поне един голям сух период по това време, но датировката за тях е твърде неточна, за да ги свърже със сигурност с аркадския колапс. От друга страна, датирането чрез сталагмитите дава грешка от само 31 години.

Съществува спор между историците за това, колко климатични промени са допринесли за цивилизационния колапс, който, колкото повече започва да ни касае, толкова по-разгорещен става.. Не знаем причината за пресушаването на Месопотамия през този период, но изглежда точно тази причина е унищожила една цивилизация и сериозно е засегнала две други.

Автор – Нина Жишева

The post Защо е паднала Месопотамия? Питайте сталагмита appeared first on Зелен Свят.