Метеоритът на Wedderburn е 210 g космическа скала, която е открита близо до отдалечен рудник във Виктория през 1951 година.

Изследователите на Caltech (Калифорнийския технологичен институт) са сканирали скалата и са открили минерал – „едскотит“ – който никога не е бил виждан в природата.

Този метеорит идва от ядрото на друга планета и носи в себе си невиждания минерал.

Минералът вероятно е бил изкован в разтопеното ядро ​​на древна планета, отдавна унищожена.

Сега изследователите смятат, че космическата скала е дошла от ядрото на друга планета, унищожена при древен сблъсък.

Екип от Caltech сканира малка част от метеорита за редки минерали през 2018 г. и откри минерал, виждан в железни стопилки, но никога в природата.

Д-р Стюарт Милс, старши уредник по географски науки на Виктория, казва: „Този ​​метеорит съдържаше много въглерод. Находката е доста уникална“, сподели той пред The ​​Age.

Д-р Милс каза: „Открихме 500 000 до 600 000 минерали в лабораторията, но по-малко от 6000, които природата е направила сама.“

Минералът е кръстен на космохимика Едуард Скот от Университета на Хаваите.

Превод – Нина Жишева

The post Невиждан в природата минерал открит в метеорит appeared first on Зелен Свят.

Ако един метеор се взриви в Арктика с магнитуд на средно ядрено устройство и никой не го чуе, има ли това някакво значение? Това е не много утешителният въпрос, поставен от огнената топка, която избухва край бреговете на Аляска, уловена от пет от деветте фотоапарата на инструмента за мулти-ъглови изображения SpectroRadiometer (MISR) на борда на космическия кораб Terra.

Според Cornell University, всяка година Земята бива атакувана от до 84 000 метеора с размер над 10 грама и много пъти повече от метеори, с големината на пясъчните зърна. Почти всички те изгарят високо в атмосферата, но НАСА казва, че два или три пъти на сто години нашата планета бива удряна от метеори, които са достатъчно големи и непостоянни, за да генерират разрушителни взривове.

Огненото кълбо е било засечено на 18 декември 2018 г. от космическия кораб Terra

За щастие, всички известни наскоро инциденти, за които знаем, се случиха далеч от населените места, макар че Челябинският обект, който избухна високо над Русия със силата на 30 бомби от Хирошима, все причини материални щети и рани много хора с летящи стъклени отломъци и причини временна слепота със силната си светлина. Нещата обаче можеха да бъдат много по-лоши, ако взривът беше по-близо до земята или над центъра на града.

С други думи, извадили сме късмет.

В последните снимки на НАСА може да се види огнената топка от 173 килотона като удължена оранжево-оцветена скала, отделена от траекторията на метеора, докато той изгаря в атмосферата, със сянка, видима срещу по-ниските облаци. Космическата агенция твърди, че огнените топки са доста често срещани и те се проследяват от базата данни на Center for Near Earth Object Studies към НАСА, но по-голямата част от тях са нищо повече от малки изблици, които са по-скоро забавни, отколкото опасни.

Превод – Нина Жишева

The post Сателит на НАСА засне огнено кълбо 10 пъти по-мощно от бомбата над Хирошима appeared first on Зелен Свят.

СТОП. Това е научна статия. Със сценарият да се занимава Стефан. Колегата Спилбърг, имам предвид (който съвсем случайно, вчера май беше рожденик…) Подходящо е и като тема за размисъл на Джеймс Камерън…Та…нека поговорим малко за това космическо гробище. Зарежете битовите си проблеми за малко и елате да се гмурнем  из непознати дебри, ноооо, преди това ще се изстреляме в Космоса. Готови, 3, 2, 1… Старт.

Повече от 15,5 хиляди изкуствени спътника  се въртят около Земята. Това са  военни устройства, метеорологични станции и комуникационни и телекомуникационни спътници. Всичко това за скрап, рано или късно попада на Земята, на определено място на нашата планета.  Когато сателит или орбитална космическа станция генерира собствен ресурс, има само два начина да се премахнат от орбитата. Ако сателитът има много висока орбита, тогава инженерите ги “тласкат” по-нататък в космоса, в така наречената орбита на “гробището”. Намира се на няколкостотин километра над орбитата на най-експлоатираните сателити. Следователно вероятността от сблъсък на необходимите устройства с ненужните се намалява до почти нула. За спътниците, които се въртят надолу по повърхността на планетата, е по-добре и по-икономично да се забави скоростта им и да им се позволи да паднат обратно на Земята. Ако сателитът е малък, той ще гори и напълно ще се разпадне в атмосферата, също като стотиците метеори, падащи на планетата всеки ден. Но ако сателитът е голям, се  изпраща в океана далеч от всички острови и континенти, където устройството,  няма да навреди на никого.  Такова място в океана съществува и географите го наричат ​​”океански полюс на недостъпност”. Станцията се намира в най-отдалечената точка на Антарктида.  

Къде е космическото гробище – на 4800 км. от източното крайбрежие на Нова Зеландия и на 3,600 км. от западното крайбрежие на Чили, в южната част на Тихия океан, се намира Nemo Point. Най-близките острови са на разстояние от 2688 км.  Ако изведнъж се окажете тук (което е малко вероятно, предполагам), тогава няма да видите абсолютно нищо, освен  безкрайните води  на Тихия океан. За да видите гробището на космическия кораб, трябва да слезете до дъното на океана. Тук всички световни космически агенции изпращат ненужните вече сателити.  Това място започва да се нарича “Точката на Немо”,  в чест на известния капитан Немо и едноименният му герой. Името означава и “никой” на латински и е много подходящо за такова отдалечено и почти недостъпно място на планетата. 

От 1971 до 2016 г. в Point Nemo са погребани 263 космически станции и кораби. На 23 март 2001 г. след 15 години експлоатация космическа станция Мир, с тегло 143 тона, е потопена на това място. При спускането си,  станция Мир се разпада в атмосферата, фрагментите ѝ се разпръскват над 1500 км. и 100 км. ширина.

Точката на Немо е толкова далече от сушата, че най-близките хора са … астронавти. Най-близките населени места на Земята, са на хиляди километри. Вярно или не, през 1997 г. океанографите записват мистериозен шум на 2000 км. източно от Point Nemo. Смята се, че това е звукът на сблъсъците и разрушаването на айсбергите. В тази област се наблюдават натрупвания на боклук, главно пластмасови отпадъци.

Специалистите твърдят, че практиката, приета от международната общност за оползотворяване на космически отломки с помощта на товарни кораби, не причинява никаква осезаема вреда на екологията на планетата. 

Искрено се надявам да е така.

източник снимки: Google 

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Космическо гробище – WTF?!? appeared first on Зелен Свят.