Някога месоядна, днес голямата панда се храни само с бамбук. Тъй като смила само 20% от него, тя е принудена да изяжда изумителните 25 килограма на ден. Иманно с помощта на огромните си кътници тя смила богатите на протеини стъбла. Друга особеност: за разлика от другите видове мечки, голямата панда има шести пръст като палец, с който захваща бамбуковите стъбла. Дрезгавият й вик прилича повече на лай, отколкото на мечо ръмжене. Този тайнствен бозайник е изключително застрашен. От години се правят опити за размножаването на пандата, както и опазването и възстановяване на тяхната натурална околна среда. В Азия убийството на пандите, независимо от причината, е забранено със закон.

Нужно е да се отбележи, че малката панда не е мечка. Както голямата панда, малката също живее на високо, по югоизточните склонове на Хималаите. Храни се с бамбук, корени, жълъди, а понякога с дребни гризачи и яйца. Излиза главно вечер и нощем, Благодарение на малкото си тегло (само 3-4 килограма) и полусвитите нокти, тя ловко се катери по дърветата и се придвижва лесно по леда. Но този малък бозайник не е от семейството на мечките, а е последният представител на близко семейство: мечкоподобните.

The post Животът на една панда appeared first on Зелен Свят.

Семейството на мечките е на почти 25 милиона години. Разпространили са се в Европа, Азия и Америка и са се приспособили към различни климати. Единственият африкански представител (атласката мечка) днес е напълно изчезнал. Мечките могат да бъдат класирани в три категории: голяма мечка от умерените пояси. полярна мечка и по-дребните тропически мечки. Всички тези видове имат обща тъжна черта: те да застрашени от изчезване поради лов или разрушаване на биосредата им.

В областите със сурова зима, в края на есента мечката се настанява в убежище, за да прекара неблагоприятния сезон. Тя издълбава леговище или нещо като иглу, но може да подготви и естествена кухина (пещера или хралупа). Бърлогата й е застлана със сухи треви, листа и клонки, служещи за постеля. Тогава тя изпада в дълбок сън, прекъсван от пробуждания, когато излиза, за да се храни, ни никога не се отдалечава от леговището . Тя живее главно от запасите мазнина, натрупани през есента.

Силно отслабнали от зимния сън, мечките излизат през пролетта за нов сезон. Женската, останала сама след съвкуплението (май-юни), използва тази почивка, за да роди в леговището от 1 до 3 мечета. Много внимателно към малките си, майката ги отглежда две години до раждането на ново поколение.

The post Големи, пухкави мечета appeared first on Зелен Свят.