Съвременните хора

Съвременните Homo sapiens са възникнали в Африка преди повече от 300 000 години, но между учени има голямо противоречие относно това дали най-ранните такива хора са били „точно като нас“ в умствените си способности – в смисъл, че ако са били отгледани в семейство от Йоркшир днес, например, ще бъдат ли неразличими от останалата част от населението? Въпреки това, археолозите смятат, че хората, които много приличат на нас, са живели в малки общности през ледникови период в убежища на южноафриканското крайбрежие преди поне 100 000 години.

Преди около 100 000 и 70 000 години, тези хора са оставили изобилни доказателства, че мислят и се държат като съвременни хора – доказателство за символика, като използването на пигменти (вероятно за боядисване на тялото), рисунки и гравюри, мъниста и малки каменни инструменти, наречени микролити, които биха могли да са част от лъкове и стрели. Някои от тези доказателства за това, което някои археолози наричат ​​”модерно човешко поведение”, се простират още по-назад във времето, отпреди повече от 150 000 години.

Пътят на генома

Но ако тези постижения по някакъв начин са направили онези хора специални, предполагайки пряка връзка с днешните, генетиката на техните съвременни потомци “Хой-Сан” в Южна Африка не изглежда да потвърждава това. Нашите геноми предполагат, че почти всички съвременни неафриканци от цял ​​свят – и всъщност повечето африканци – са получени от малка група хора, живеещи не в Южна Африка, а в Източна Африка преди около 60 000 – 70 000 години. Досега не е имало никакъв знак, че южноафриканците са допринесли за огромната експанзия на Homo sapiens от Африка и по света, която се е състояла по онова време.

Това е досега. Екипът от генетици от Хъдърсфийлд-Миньо, воден от професор Мартин Ричардс от Хъдърсфийлд и д-р Педро Соареш от Брага, заедно с изтъкнатия кембриджски археолог професор сър Пол Меларс, са изследвали наследената от майката митохондриална ДНК от африканци безпрецедентно подробно и са идентифицирали ясен сигнал за малка миграция от Южна Африка към Източна Африка, която се е състояла точно по онова време, преди около 65 000 години. Сигналът може да бъде видян само днес в митохондриалната ДНК. В останалата част от генома, тя изглежда е ерозирала до нищо чрез рекомбинация – пренареждането на хромозомните гени между родителите във всяко поколение, което не е засегнало митохондриалната ДНК през следващите хилядолетия

Миграцията на изток

Миграционният сигнал има смисъл от гледна точка на климата. През по-голямата част от последните няколкостотин години, различни части на Африка не са били в крак помежду си по отношение на безводността на климата. Само за кратък период отпреди 60 000 – 70 000 години е имало прозорец, през който целият континент се радвал на достатъчно влага, за да отвори коридор между юг и изток. И, това, което е интересно – преди около 65 000 години някои от признаците на символизъм и технологична сложност, наблюдавани по-рано в Южна Африка, започват да се появяват на изток.

Идентифицирането на този сигнал разкрива възможността миграцията на малка група хора от Южна Африка към изток преди около 65 000 години да е пренесла аспекти на тяхната съвременна човешка култура към хората в Източна Африка. Човеците от Източна Африка били биологично малко по-различни от южноафриканците – всички те били съвременни хомо сапиенси, техните мозъци били също толкова напреднали и несъмнено са били когнитивно готови да получават ползите от новите идеи и ъпгрейди. Но начина, по който се е случило всичко това, може би не е бил толкова различен от съвременната изолирана култура от каменна ера, която се среща днес и обхваща западната цивилизация.

Във всеки случай изглежда, че нещо се е случило, когато групите от Юга са се сблъскали с Изтока и резултатът е най-голямата диаспора на Хомо сапиенс, известна някога – както в цяла Африка, така и извън нея, за да бъде заселена голяма част от Евразия и Австралия само за няколко хиляди години.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Произходът на модерния човек в нова светлина appeared first on Зелен Свят.