И все пак, въпреки че тази мида поглъща варовик, откривателите не са сигурни дали създанието похапва всякаква действителна храна от тези скали. Например, помагат ли бактериите в червата на мидата да разрушат скалите и да отделят хранителни вещества?

“Искаме да разгледаме симбионтите, бактериите, които живеят вътре в тези животни, за да видим дали те осигуряват каквото и да е хранене, и това е област на изследване, върху която в момента се съсредоточаваме”, заяви водещият изследовател на проучването Рубен Шипуей, от Морския научен център в Northeastern University в Масачузетс.

Новооткритата мида е вид корабен червей, името на така наречената група миди, защото поглъщат дърво, особено от корабите. Дървесината е трудна за ядене, но адаптациите помагат на тези миди да се намесят в материала; тези адаптации включват „малки редици малки, остри зъби по черупката и специален орган за съхранение и храносмилане на дървесината, наречен сляпото черво“, каза Шипуей.

Всеки известен корабен червей яде дърво, така че Шипуей и колегите му са били изненадани, когато филипинските местни жители в провинция Bohol им съобщили през 2018 г. за сладководна мида, която яде скали. На местно ниво, тя е известна като “antingaw”, а младите майки я ядат, защото смятат, че увеличава кърмата, каза той. Новият вид е отбелязан в неотдавнашна експедиция, водена от френския биолог Филип Буше от Museum of Natural History в Париж, но местните хора са тези, които помогнали на новия екип да открие тайнствения корабен червей.

За разлика от други корабни червеи, новият, на когото дали името Lithoredo abatanica (което приблизително означава “скален червей от река Абатан”), е загубило всички свои скучни адаптации, включително и сляпото черво, каза Шипуей. По-скоро “черупката на тази мида има своите наистина големи, подобни на лопатки удължения за копаене в скала”, добави той.

Черупката на съществото хруска скалата и след това животното я яде, смила и изхвърля като фин пясък. “Има малък брой животни, които поглъщат скалите – например, птиците използват камъни, които спомагат за храносмилането,” каза Шипуей. “Но Lithoredo abatanica е единственото известно животно, което яде скала чрез ровене.”

Той описва мидите, които ядат скали, като “доста странни – те са дебели, полупрозрачни, червееви миди.” Повечето от екземплярите, събрани от изследователите, са били с дължина 10 см, но няколко индивида били много по-големи.

“Когато се гмурнах в реката, видях дупки, които бяха с дължина над 60 см!” – споделя Шипуей. – Значи може да има абсолютни чудовища, живеещи дълбоко в скалата.

Като яде скала, L. abatanica буквално променя курса на реката, добавя Шипуей. “Тези дупки също осигуряват местообитание за безброй други видове, живеещи в реката, включително раци и риби”, каза той. “Това е много рядък, но много важен процес в сладководна среда.”

Превод – Нина Жишева

The post Това мекотело яде скали за закуска appeared first on Зелен Свят.

Названието е дошло от латинската дума pernula – морска раковина. Синоним на думата перла е думата бисер, както и вече остарялото “маргарит” (от гръцки “Μαργαρίτα” – “бисер”)

Перлата се образува, когато песъчинка или друга дребна частица случайно попадне в тялото на мидата и започне да я дразни. Ако мидата не успее да изхвърли чуждото тяло, тя започва да отделя специално вещество, наречено седеф, с което го обвива.

Перлите са известни повече от 6000 години. Добиват се в страни като Индия, Шри Ланка, Таити, Иран и в Червено море. Много високо ценен още в Древен Египет е бил перленият бял цвят с розов оттенък. Най-скъпите перли са с розов и синкав оттенък. Другите цветови оттенъци са златист, сребрист, зелен, черен, съществуват и такива в цветовете на дъгата.

Преди 20 в. перли са се добивали само от дълбините на топлите морета, а професията на ловците на бисери се е считала за изключително опасна. Вече съществуват плантации за култивирани сладководни бисерни миди, като продукцията им съставлява над 90% от съвременната търговия с перли.

Естествените перли в черупките на мидите са рядкост. Още по-голяма рядкост са хубаво образуваните перли, които биха били подходящи за изработка на бижута. Тези причини и голямото желание да се притежават перли са довели до необходимостта от намиране на начин за тяхното изкуствено производство в големи количества и за по-ниска цена.

Култивираните перли според начина на създаването и качеството си са най-близки до естествените. Те възникват като зрънца пясък (или друго твърдо тяло) се внася вътре в черупката на мидата от човешка ръка. След това мидата се връща да живее във водата и след определен период от черупката се вади перлата, която междувременно се е оформила около твърдото тяло. По този начин, в подводни ферми за перли се произвеждат големи количества.

Имитирани (фалшиви) бисери са всички перли, които по своя блясък напомнят на истинските (получени по естествен или изкуствен път), но по начина на производство и структурата си са съвсем различни. Тези “перли” са изцяло продукт на човешка ръка, без участие на мидите.

Ядрото на фалшивите перли е направено от твърд материал (пластмаса, седеф или стъкло), което се покрива с многослойна обвивка от емулсия, която дава крайния блясък на истински перли. Производството на подобни “перли” е по-евтино и по-бързо, поради което тяхната цена е много по-ниска от тази на истинските. С техния бисерен блясък и ниска цена те отговарят на нуждите на всички онези, които искат да имат перли, а не могат да си купят истински.

Съществуват и Перли наречени Акоя. Те са специалитетът на японската индустрия за добив на перли. Акоя перлите са и с много малко дефекти и дълбок блясък. Добиват се от мидите Pinctada fucata и Akoya.

Перли от Южните морета – Култивираните перли от Южно море са изключително качествени перли с възбял почти сребрист цвят.

Доста по-големи от обичайните перли, тези от Южно море са характерни и със своята гладкост и перфектна кръгла форма. Това са и най-редките и необикновени перли в бижутерията днес.

Сладководни перли – повечето сладководни перли се добиват в Китай, като са продукт на сложен процес, в който от една-единствена, но издръжлива, мида може няколко пъти да се получи добив на перли.

Нещо като някои жени и многобройните им деца…

Сладководната перла изглежда досущ като перлите Акоя. Тя обаче е достъпна на цена от 1/5 от цената на типа Акоя.

На балканският полуостров са популярни т.нар Охридски перли. Ценени са за това, че в процесът на изработване се използват само естествени материали.

Одри Тату и емблематичният филм ги превърнаха в иконичен аксесоар и предполагам, че всяка жена тайно или явно мечтае за подобни красиви аксесоари. Момчета, трябва да сте вечно благодарни на мидите, защото благодарение на тях няма защо да се чудите какъв подарък да направите на любимата си. Перлите винаги са добра идея.

Източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Най-милото на мидите… appeared first on Зелен Свят.