Мрачна, обезкуражаваща и гневяща, Стената на куклите е артистична инсталация, която оставя впечатление у всички, които минават покрай нея по една от централните пътни артерии на Милано. Разположена в популярния район Ticinese и в близост до базиликата Сан Лоренцо, стената е силен и впечатляващ израз, който едновременно отбелязва и осъжда убийствата и насилието срещу жени.

Трудно е да я пропуснете и да я пренебрегнете – сива, покрита с мрежа, украсена с различни видове висящ кукли. Изсушени цветя, снимки, плакати и стихотворения също са изложени, като някои от тях описват статистически данни за престъпленията срещу жените, някои от тях са мощни изявления, написани от жертвите, за да се изправят творчески срещу своите насилници.

Ефективността на инсталацията може би е засилена в резултат на дълголетието й, тъй като някои от изложените кукли висят там от няколко години. Образите на мръсни, висящи играчки, символи на детска невинност, заедно с имената на убитите жени, със сигурност са въздействащи и успяват да привлекат вниманието към въпроси, които за съжаление са все още актуални. Членовете на обществеността са свободни да прикрепят неща към стената, а нови кукли и произведения на изкуството се добавят през цялото време.

Инсталацията е идеята на певицата и автор на песни Jo Squillo и е открита по време на мъжката седмица на модата в Милано през 2014 г. Всяка година през седмицата Squillo и група доброволци събират представители на обществеността около стената, за да повишат осведомеността и да припомнят за жертвите на насилие, независимо дали физическо или психологическо. През останалата част от годината куклите остават тъжна, мълчалива декларация на протест и възпоменание.

Превод – Нина Жишева

The post Стената на куклите в Милано appeared first on Зелен Свят.

Легендата гласи, че Сант’Амброгио (Свети Амвросий), който още не е бил светец, а просто обикновен епископ, се разхождал в градината на базиликата, когато се появил дяволът. По това време Амброгио бил уважаван човек, така че дяволът прекарвал  много време в опит да го поквари, което раздразнило епископа. И така, Амброгио,  ритнал  дявола в задника и го ударил в колоната, където роговете му се забили в дупките. След като се опитвал дълго време да се освободи, накрая Дяволът успял да се освободи и избягал уплашен. И тъй, от онзи ден, в нощта на Великден, можете да го видите на карета, минаваща пред базиликата, като изтегля душите на грешниците до ада. Очевидно е, че легендата е достатъчно известна, за да привлече малка част от посетителите.

Популярната традиция гласи, че дупките миришат на сяра и ако сложиш ухо на камъка се чуват звуците на ада. Всъщност тази колона е била използвана за коронацията на императори в миналото.

Според това, което казва Галвано Фиама, те се заклевали на мисала, след това получавали желязната корона и прегръщали тази колона: “Когато римският крал искал  да получи короната на Кралство Италия в базиликата Амбросиана, императорът трябвало да отиде първи до мраморната колона, която се намира в базиликата Sant’Ambrogio.

Императорът трябвало да се закълне, че ще бъде покорен на папата и на Римската църква във времеви и духовни неща. Така архиепископът или игуменът на Сант’Амброджио е бил увенчаван с желязната корона като крал на Италия.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Colonna del Diavolo в Милано appeared first on Зелен Свят.

Приказката може да е апокрифна, но като се има предвид това, което е известно за необикновената Катерина Сфорца, има истина в нея. Една от най-изключителните фигури на италианския Ренесанс, Сфорца потрила рамене с артистичните и културни гении от своята епоха. Тя се противопоставила на нормите, изучавала алхимия и приветства сблъсъка с Борджиите и други мощни семейства. Катерина била родена през 1463 г. в Милано, незаконна дъщеря на Галеацо Мария Сфорца, която по-късно става херцог на Милано. Въпреки нейната нелегитимност, тя била отгледана в центъра на домакинството на баща си, където получила образование, пропитано с хуманистичния дух на епохата. Подобно на други момичета в това забележително семейство, тя изучавала военни тактики и оръжия заедно с момчетата.

През 1473 година, когато Катерина била на 10 години, семейството й прави политически съюз и я сговаря с Джироламо Риарио, мъж 20 години по-възрастен от нея, племенник на папа Сикст IV. Джироламо я взел да живее в Рим, след като тя навършила 14 години. Този ход помогнал да се укрепи мястото им в центъра на папския двор. Катерина родила няколко деца и станала мощен посредник между Рим и Милано.

През август 1484 г. смъртта на папа Сикст IV предизвикала политически хаос в Италия. Съпругът на Катерина бил в несигурно положение: много фракции се стремели да завземат земите му след смъртта на чичо му. Риарио бил далеч от Рим и бил възпрепятстван да се върне в града, за да укрепи позицията си. Катерина, въпреки че била бременна направила това вместо него. Заповядала на армията да превземе римския Кастел Сант Анджело. Тя отказала да го отстъпи, твърдейки, че папа Сикст е дал контрол на семейството им преди да умре. Катерина сграбчила замъка, за да предостави оръжие на съпруга си, за да може да се постигне споразумение. Катерина и Риаро напуснали Рим след като получили голяма компенсация от противниците си.

Катерина имала възможност да докаже политическите си умения в новия си дом в Форли. След като Рикардо бил убит през 1488 година от привърженици на новия папа Инокентий VIII, тя поела цялата отговорност за града. Спечелила благословията на гражданите си и сформирала силни съюзи със съседните държави чрез брака на децата си. Тя също поела командването на военната си подготовка.

Отбранявала града като казала: “Ако трябва да загубя, искам да загубя по мъжки начин.” Тя е образ, който служи за пример на много жени. Фактът, че нещо принципно се върши от мъж не означава, че жена не може да го направи по-добре.

Автор: Мартина С. Попова

The post Катерина Сфорца – една смела ренесансова жена appeared first on Зелен Свят.