В животинският свят, където всеки вид се гори за оцеляване, най-глабите трябва да прибягват до различни средства, за да се спасят от хищниците. Голямото разнообразие на видовете се обяснява с приспособяването на най-често преследваните животни. Тази способност се забелязва най-вече сред слабоподвижните видове. Съществуват много форми на приспособяване, събрани под пермина “мимикрия”. Тази дума обозначава процеса на имитация или способността на някои животни да осигуряват защитата си, като залагат на приликата.

Една от най-стещаните форми е мимикрия чрез цвета или хромоморфизъм. Но животните не се заговоляват с приемане на цвета. Те могат също да имитират формите и тогава говорим за морфотипия. Най-съвършената мимикрия, съчетаваща прилика и поведение, се нарича хомотипия: някои видове приемат външния вид на хищника и имитират част от поведението му. Търсената прилика можа да е временна или постоянна.

Маскирането е техника за мимикрия, прилагана от много животни. Целта й е да станат не разпознаваеми или невидими за хищниците: животните се крият, като се сливат със средата, имитирайки цветовете или като приемат формата на листо или клонка. Мухите имат малък шанс да оцелеят пред паяка. И все пак два вида мухи са намерили начин да излъжат протичника. Те изпълняват френетичен танц, свойствен за паяка. После разперват крилете си, шарките по които напомнят краката на техният хищник.

The post Маскировка и мимикрия в природата appeared first on Зелен Свят.