„Мостът“ от Робърт Райман, изцяло бяла картина, която била продадена за 20.6 милиона на търг през 2015 година. Вероятно това ви звучи доста абсурдно. Доста художници имат собствена версия на „бялата картина“. Повечето от тях се асоциират с влечението на минимализъма, което започнало в краят на 50-те година на XХ век. Лесно е да си помислим, че някой глупак си изсипал бялата боя на платното и просто я разнесъл. За жалост не е толкова лесно.

Самата бяла боя никога не е наистина бяла. Тя е създадена от сбор от пигменти. Ако някога сте боядисвали стена в бяло, вероятно сте забелязали колко много различни бели нюанси са ви предложили в магазина. Но идеята не е само в цвета. Работата на художника е да създаде черти, текстура, форми, използвайки различни техники. Те могат да се забележат само, ако наистина се загледаме в картината.

Минималистичните художници желаят тяхното изкуство да показва ред, простота и хармония. Техните идеи са пълен отказ на абстрактният експресионизъм – всичко свързано със спонтанност, цвят и емоция. Минималистите явно не харесвали да си играят да разпръскват боята правейки огромна бъркотия. Те искали да премахнат индивидуалността от картината. Минималистите не показват обекта като част от обстановката, а просто и единствено самият обект.

Това изкуство обаче изглежда, че доста лесно може да вбеси много хора. Дори има театрална постановка, която показва трима приятели, които биват разделени защото единият купува изцяло бяла картина за няколко хиляди. С изчистена, проста картина някак си трябва да си упражниш мозъка, за да намериш смисъла. Това изкуство е свързано със идеята, не толкова с техническото умение на художника. Идеята е да не бъде очевадно съобщение, а скрито някъде дълбоко в съзнанието ти. Ти сам трябва да разчовъркаш мозъка си и да го намериш.

Автор: Мартина С. Попова

The post Изкуството “минимализъм” appeared first on Зелен Свят.