При посещение на религиозния комплекс на Ангкор Ват, Камбоджа, неизбежно ще забележите тези танцуващи жени, изобразени на стенните храмови релефи. Същите тези танцьори са били и важен мотив в изкуството на Чампа (около 192-1832 г.), средновековната съседка на Ангкор на изток по крайбрежието на сегашния централен Виетнам. Забележителни са и изображенията на същите тези жени в изкуството на Тра Киеу, стил, който процъфтява през 10-ти и 11-ти век.

Изображенията на апсарите също се намират като декоративни мотиви и неразделна част от историите в няколко храма на древна Ява, датиращи от епохата на династията Сайлендра (8-ми век) до тази на империята на Маджапахит (около 1293 г. – 1500 г.). Най-известните от тези образи на апсарите могат да бъдат намерени в храма Боробудур, където са изобразени като божествено красиви небесни девойки, изобразени или в стоящи или в летящи позиции, обикновено държащи лотосови цветове, разпръскващи цветни листенца или размахващи небесни дрехи като крила.

Танцьори, музиканти, мъдреци и герои: многото връзки на апсарите

В епосите и Пураните апсарите са артисти, които изпълняват ролята на съда на Индра, както и в други щастливи случаи като раждания и сватби на богове и хора, които са особено облагодетелствани от боговете. Освен това те са куртизанки на боговете; те – често са били наемани от Индра, за да разсейват крале и мъдреци, от които Индра се страхувал, защото можели да го лишат от трона му.

Дъщери на удоволствието

Въпреки че аспарите не са били нарочно споменавани във Ведите като клас, някои от тях се споменават по име – като Урваши и Тилотома. За аспарите се казва, че са творенията на Седемте Манус, прародители на човечеството. Въпреки това, повече се казва за тях в епичните поеми, тъй като Рамаяна приписва техния произход на океана. Пуранският разказ за техния произход се съгласява с това, като казва, че нито боговете, нито асурите (демоните) биха се оженили за апсарите, които се издигнали от водите. Затова апсарите стават обща собственост и на боговете, и на асурите, което понякога им дава основание да се наричат ​​„съпругите на боговете“ и „дъщерите на удоволствието“.

Апсарите са тясно свързани с гандарвите, небесните музиканти, което води до чести връзки помежду им. Отношенията между небесните изпълнители обаче са временни и не се считат за брачна връзка, тъй като аспарите, в допълнение към забавлението в съда на Индра, често били пращани, за да нарушат покаянието на мъдреците. Понякога апсара би успяла да съблазни мъдреца и да постигне мисията си. Обаче, в други моменти, тя понася гнева на мъдреца, който я проклинал.

Превод – Нина Жишева

The post Куртизанките на боговете в Древна Индия appeared first on Зелен Свят.

В началото всичко е объркано в безкрайното пространство. Това е Хаосът, от който произлиза Гея (Земята), която ражда Уран (Небето). После Гея и Уран се събират, за да родят Титаните, Циклопите и Гигантите. Хронос, най-малкият от Титаните, сваля баща си от престола и изяжда собствените си деца от страх да не направят същото на него. Жена му Рея пожелава да спаси най-малкия, Зевс. Тя дава на мъжа си да погълне камък, завит с пелените на бебето. Вече пораснал, Зевс принуждава баща си да повърне децата си, бъдещи богове, и го оковава в Ада. Признат за цар на боговете, Зевс разделя света с двамата си братя: Посейдон, цар на моретата, и Хадес, цар на подземния свят. Той прави от Олимп жилище на главните богове. Но има и груди, като Асклепий (бог на медицината) и Нимфете (божества на изворите), Музите (покровителки на изкуствата)…

Панеленизмът или “обединяването на всички гърци” е особено религиозно явление, което илеснява единението им. Гърците, чиито градове често си съперничат, спират да враждуват, за да честват някое божество в известно светилище. Горко на този, който прекъсне примирието: той извършва светотатство. Шест големи центрове посрещат подобни събирания: Олимпия с голямото светилище на Зевс, където се издигала изваяна от Фидий колосална статуя от злато и слонова кост, едно от Седемте древни чудеса на света; Делфи и Делос, светилища на Аполон, чийто култ е много разпространен в Гърция; Епидавър, светилище на Асклепий, който лекува чрез сън; Додоне, където шепотът на вятъра в листата е гласът на Зевс; Елевзин, където по време на малко позната церемония, “Елевзинските мистерии”, се обещава на участниците нов живот след смъртта.

The post Значението на гръцките богове appeared first on Зелен Свят.

Но, ако великолепието на гръцката богиня на любовта е установено като научни факти, какво друго може да се каже за нея? Ако погледнем само класическите изкуства, Афродита сякаш няма други отличителни черти освен красотата си, но тя е била и много повече от красавица. Богинята е била почитана от всички – от проститутки до магистрати, ат девици до войници, от моряци до поети – и не винаги като красавица и повелителка на любовта.

Култът на Афродита е бил много популярен и в древна Гърция съществуват множество светилища и храмове. Културните центрове, посветени на богинята, включват град Коринт, както и островите Китира и Кипър. Древният пътешественик и писател Павзаний споменава, че майките на булки са принасяли в жертва древен дървен образ на Афродита Хера, хибрид, очевидно потвърждаващ връзката между любовта и брака. Той споменава седнала фигура на Афродита Морфо („Изящната Афродита“), която носи воал на главата си и вериги на краката си. Павзаний заявява, че Тиндарей, бащата на Хелена и Клитемнестра, е създал скулптурата, за да покаже, че съпругите са верни на съпрузите си. Тези изображения показват асоциацията на Афродита с булки, както и очакванията, свързани с тях.

В една не толкова романтична сфера, въпреки че все още е свързана с жените и очакванията на обществото от тях, в Спарта имало група магистрати, които почитали Афродита, наречена gynaikonomoi (магистрати, отговарящи за жените). За тази магистратура се казва, че е била „kata ta archaia ethe kai ton nomous“ („в съответствие с древните обичаи и закони“) и за първи път удостоверява това пред Спарта в надпис, датиран от началото на първи век.

Въпреки че Афродита има много култови места в Атина, тази на Пандемос била най-старата. През 230 г. пр. Хр. Атинският съвет посвещава надпис на Афродита Пандемос („Афродита, която е обща за всички хора”). Афродита Пандемос била свързана с героя Тезей. Поклонниците търсят нейните благословии в обединяването на хората в Атина както в личните отношения, така и в политическата сфера. По-старите източници свързват този култ с основите на демокрацията.

Различни групи на магистрати в Тасос между 3 и 1 г. пр. Хр. предлагат заедно хвалебствия както на Афродита, така и на Хермес, и на Хестия, и на Афродита и Хермес. В Самос офицерите, занимаващи се с внос на царевица, посветили надписи и на Хермес, и на Афродита. В Делос полицейските служители предложили заедно редица посвещения на Хермес и Афродита, както и само на Афродита. На остров Крит е построен храм с портик на Арес и Афродита, а на остров Кос един офицер от армията и неговият отряд предлагат посвещение само на Афродита.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Афродита – богиня на любовта и първото божество, свързано с демокрацията appeared first on Зелен Свят.

Появата

Съобщава се, че за първи път мистериозното същество се е появило в Индонезия, по-специално на остров Ява, през 1997 г. Твърди се, че създанието може да бъде намерено на всякакви места, например под земята, в ствола на дърветата или дори на покривите на къщите. Обикновено се казва, че дженглотът е висок няколко инча и изглежда като мъничко човешко същество, макар и с остри зъби, дълги нокти и дълга коса.

Понякога съществото се счита за вид вампир, тъй като се храни с кръв – от животно или от човек. Собственикът на дженглот трябва ежедневно да го снабдява с капки кръв. Ако собственикът не предостави тази храна, хората около него ще бъдат поразени от нещастие. Кръвта не трябва да се подава директно на дженглота, а да се поставя близо до него. Някои твърдят, че съществото оживява, за да пие кръвта, когато никой не е наоколо, докато други твърдят, че дженглотът е в състояние да получи хранителните вещества от кръвта, без дори да се налага да влиза в контакт с нея.

Произходът

Някои вярват, че някога дженготът е бил човешко същество. Традицията гласи, че създанието е било аскет или отшелник, който практикувал забранена магия в опит да придобие вечен живот. Когато човекът умрял, тялото му било отхвърлено от земята, за да не се разложи и след това да се свие, за да стане джудже. Смята се, че дженглотът може да бъде от местните шамани след извършването на някои магически ритуали, въпреки че създанието може да се появи и самостоятелно. Други са на мнение, че джуджето е свръхестествено същество, което може да бъде уловено и овладяно само от онези, които знаят как. Има и такива, които твърдят, че дженглотът е рядък животински вид, който е неизвестен на науката.

Други пък твърдят, че джинглотите не са нищо повече от изкуствени обекти. Според Мухаммад Сиакир Мохамед Азми, малайзийски ислямски практикуващ лекар, дженглотът може да бъде направен от обикновени материали. Цената, на която се продават тези обекти, зависи от това колко реални изглеждат, въпреки че, като цяло, са евтини. От друга страна, предметът може да бъде направен и с използване на животински фетуси. Смята се, че дженглотите, направени от този материал, са по-ефикасни и следователно биха донесли много по-висока цена на пазара.

За изкуствено направените дженглоти се казва, че не притежават никакви собствени сили. Вместо това, чрез черната магия тези същества получават свръхестествените си сили. Смята се, че дженглотът може да служи на господаря си по най-различни начини – като осигурява защита, функционира като талисман за късмет и дори може да отмъсти на враговете.

Изложбите

Може да се види дженглот, изложен на временни изложби в Индонезия и Малайзия. Тези, които не приемат, че дженглотът е изкуствен обект, твърдят, че съществото може да бъде убито. Това ще позволи да бъдат изложени без да бъдат опасни. За да убие дженглот, човек трябва да го хване в бутилка и да го лиши от кръв. Следователно, дженглотите, които се виждат на тези изложби, би трябвало да са мъртви.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Малките чудовища от Индонезия – измислица или реалност? appeared first on Зелен Свят.

Името Пасифея може буквално да бъде преведено като „светлина за всички“. Това име е подходящо, като се има предвид, че тя е била дъщеря на Хелиос, бог и олицетворение на Слънцето в гръцката митология. Майка й е Персеида, една от океанидите, т.е. трите хиляди водни нимфи, дъщери на Титаните Океан и Тетис.

Пасифея е омъжена за Минос, син на Зевс и Европа, и доведен син на Астерион, крал на Крит. Когато починал баща му, Минос се възкачил на трона и Пасифея станал царица на острова. В един мит Минос се е молил на Посейдон да му помогне да се качи на трона на Крит. В знак на благоволението си Посейдон изпратил на краля снежнобял бик, който станал известен като Критски бик.

Минос  трябвало да пожертва бика в чест на бога. Царят обаче отказал да го направи и вместо това запазил звяра жив. Това разгневило Посейдон, който наказва царя, като кара Пасифея да се влюби в бика.

За да задоволи похотта си, тя потърсила помощта на Дедал, майстор в двора на Крит. Дедал създал от дърво куха крава и я увил с истинска телешка кожа. Царицата влязла в кравата и я изнесли на полето. Когато критският бик обладал дървената крава, той се сношил и с Пасифея. Резултатът от този съюз между бика и критската царица е скандалният Минотавър, чудовище, което било полумъж, полубик.

Историята на Минотавъра е позната на мнозина. В митологията Минотавъра е убит от атинския герой Тезей, който е бил подпомаган от Ариадна, една от дъщерите на Минос и Пасифея. Двойката имала и други деца, включително Девкалион, чийто син Идоменей водил критяните в Троянската война, и Андрогей, чиято смърт в Атина довела до това, че атиняните били задължени да жертват по 14 благородни граждани – седем младежи и седем девойки – като жертви за Минотавър.

Минос имал деца и от други жени, но неговата невярност била позната на жена му. Тъй като кралицата била магьосница, тя умело използвала магията. В опит да попречи на съпруга си да има отношения с други жени, тя измислила отвара, която, при сексуален контакт с някой друг освен с нея, да накара Минос да еякулира змии и скорпиони вместо сперма. Кралят обаче бил излекуван от Прокрида, дъщерята на Ерехтей, цар на Атина.

За съдбата на кралицата не се знае нищо повече, тъй като нейната история свършва след изброяването на децата й. Въпреки това, някои древни автори са записали, че съществува култ, посветен на Пасифея.

Автор – Нина Жишева

The post Пасифея – една невъзможна любов appeared first on Зелен Свят.