Относно създаването на човечеството знаем много малко. Из различните култури можем да намерим интерпретации на идеята за същества (богове), който дошли на Земята и създали човека. След определен период от време историята се превръща в легенда, след което легендата става мит. В сърцевината си, много смятат, че могат да намерят истина в митовете. Най-общопознатия и глобално разпространен е митът за Великият Потоп. Много религии споменават за време когато хората са живели хиляди години. Шумерите са документирали лист на техни крале, датиран „преди потопа“, и всички те са починали на възраст 25,000+ години.

Някой смятат, че те просто са броели години по различен начин, но това не е потвърдено. Други спорят, че може би те са притежавали някакъв вид наука, която е позволила да удължат живота си. Улики от познание на ДНК или клониране на хора не са намерени.

Въпреки това, в голям брой от изкуството на шумерите са изобразени създадения, който слизат на Земята и биват пищно посрещани като цивилизацията. Често те са изобразявали хората със криле и нека не забравяме митичното животно, с което те са най-познати, ламасу  – крилат бик с човешка глава.

Днес учените са развили технологията до такава степен, че е възможно да се клонират органи. Вече успешно са клонирани няколко вида животни изцяло. Често се говори за изгубената наука от античността. Съществуват множество структури, който до ден днешен си нямаме идея как са построени или защо. Дали наистина извънземни са дошли на земята, създали са ни по техният лик, но са ни дали ограничени способности, за да не ги покорим? Възможно ли е митовете някога да са били факти от историята?

Автор: Мартина С. Попова

The post Произхода на човечеството appeared first on Зелен Свят.

Докато упражненията помагат, само по себе си те не могат да направят нищо, за да ви накарат да отслабнете. Те поддържат здравето, но ако не внимавате с храната, няма да загубите килограми. Освен това, през последните три десетилетия упражненията не се променили, а повече хора по света затлъстяват. Това е пряко повлияно от притока на различни преработени храни пълни със захар, както и всички газирани, сладки напитки, които консумираме. Пиенето, пушенето и липсата на физическо натоварване причиняват по-малко заболявания от нездравословните хранителни навици.

По-големият проблем е, че дори тези, които не са с наднормено тегло са по-склонни към заболявания поради лошо хранене – метаболитни проблеми, които включват проблеми със сърцето и черния дроб, както и други проблеми като хипертония. Хората затлъстяват и от техния застоял начин на живот. Хората все още говорят за мита, че самите упражнения ще решат всичките ни проблеми. За съжаление лобистите в хранително-вкусовата промишленост имат брилянтни екипи, които използват стратегии, за да филтрират причините и опасностите за повишаване на теглото. Добър контраст са неприятните снимки, изобразени по кутиите цигари.

Това, което хората трябва да разберат е, че калориите в захарта гарантират голямо количество здравословни проблеми. Захарта в едно кенче сода може да ви доближи до диабет с 11% повече, независимо колко се упражнявате. Най-важната част от всяко рутинно отслабване е ограничаването на калориите и най-вече въглехидратите. Промяната на тези възрастови възприятия е трудно, тъй като индустрията на нездравословните храни е прекалено голяма и разноцветна, за да се откажат хората от нея. Всички ние трябва да мислим за ежедневната си диета и добрият подбор на продукти, който спомагат на тялото ни да функционира по-добре.

Автор: Мартина С. Попова

The post Митът за упражненията и здравето appeared first on Зелен Свят.

Оказва се обаче, че това схващане е грешно. Очите на портрета на картината “Мона Лиза” не следи зрителите.

Ново проучване установи, че жената в прочутата картина всъщност гледа под ъгъл, който е 15,4 градуса вдясно на наблюдателя – далеч от обхвата, в който хората обикновено възприемат, че някой гледа към тях. С други думи, каза авторът на изследването Гернот Хорстман, психолог на възприятието в Университета Билефелд в Германия, “Тя изобщо не ви гледа!”

Грешката на „ефекта на Мона Лиза“

Това е донякъде иронично, защото целият феномен на погледа на човек в една снимка или картина, който сякаш проследява зрителя, се нарича “ефект на Мона Лиза”. Този ефект е абсолютно реален, каза Хорстман. Ако човек бъде нарисуван или сниман, гледайки право напред, дори хората, които гледат портрета под ъгъл, ще се почувстват сякаш от портрета ги наблюдават. Когато този ъгъл не е повече от около 5 градуса от двете страни, се появява ефектът на Мона Лиза.

Това е важно за възприемането на екранните знаци от хората. Ако искате да накарате някой да се почувства наблюдаван от портрет, то подредете нещата така, че зрителят да не пресича линията на погледа на портрета, съветва Хорстман. Ще се изненадате да откриете, че в момента, в който зрителят застане на тази линия, ефектът изчезва – ще видите, че от портрета не се взират в никого. Вместо това, вашият поглед е отправен право напред.

Хорстман и неговият колега, компютърният учен Себастиан Лот, също от Университета в Билефелд, изучавали този ефект за разработване на приложения в създаването на изкуствени аватари на разузнавачи, когато Хорстман се вгледал в „Мона Лиза“ и осъзнал:

“Помислих си:” Чакай, тя не ме гледа “, споделя той.

За да се уверят, че не само на него му се струва така, изследователите помолили 24 души да видят изображенията на “Мона Лиза” на компютърен екран. Те поставили линия между зрителя и екрана и помолили участниците да отбележат кое число на линията пресича погледа на Мона Лиза.

За да проверят дали другите характеристики на картината влияят на начина, по който погледът й се вижда от наблюдателя, изследователите променяли изображението, като предлагали варианти, в които се виждат само очите и носът или цялата глава. За да изчислят ъгъла на погледа на Мона Лиза, докато тя гледа зрителя, те местели линията по-далеч от екрана или по-близо до него в средата на кабинета. Това им дало възможност да работят с две точки, като по такъв начин можели да изчислят ъгъла.

Последователно, изследователите установили, че участниците забелязали, че жената от портрета на “Мона Лиза” дори не гледа право към тях, а леко надясно.

„Ъгълът на погледа на Мона Лиза е очевидно извън обхвата, в който обикновено се чувстваш, сякаш те гледат.“ – каза Хорстман.

Защо тогава хората повтарят убеждението, че очите й сякаш следват зрителя? Хорстман не е сигурен. „Възможно е, каза той, хората да имат желание да бъдат гледани, така че те си мислят, че жената гледа към тях, дори и да не е така. Или може би, каза той, на тези, които първоначално са въвели термина “ефект на Мона Лиза”, просто да им е харесал терминът.

Автор – Нина Жишева

The post Не, Мона Лиза не се взира във вас! appeared first on Зелен Свят.