Професорът Сара Рийс Джоунс е главният изследовател на проекта за разкритието и казва пред репортери, че откритието на екипа й е „необикновено – като скица на Монти Пайтън“. Доклад, публикуван на Medievalists.net обяснява, че екипът на университета в Йорк си партнира със специалисти от Националния архив и Съвета за изследвания в областта на изкуствата и хуманитарните науки йоркската катедрала.

Получавайки близо 1 млн. паунда от Съвета за изследвания в областта на изкуствата и хуманитарните науки, Институтът за архиви Borthwick в университета в Йорк, в партньорство с Националния архив, в момента превежда 16 книги от Латинска Америка, като предоставя тяхното съдържание онлайн.

По същество цифровият архив на регистрите на архиепископите на Йорк между 1304 и 1405 г. предлага на специалисти и изследователи-аматьори по-дълбоко разбиране на социално-политическия контрол, упражняван от архиепископите на Йорк над англичаните от Севера.

Монахинята, избягала заради един забавен живот

Според статия в The Guardian историците са научили за монахинята от 14-ти век, която е фалшифицирала собствената си смърт, за да избяга от своя манастир, „от бележка в полето“, написана на латински, в един от „16 тежки регистри“, използвани за записване на делата на архиепископите на Йорк през 14-ти век.

Конкретната бележка е датирана от 1318 г. и е написана от архиепископ Уилям Мелтън до декана на Бевърли, в която му разказва за „скандалната“ бенедиктинска монахиня Джоан, която „безочливо отхвърлила вероизповеданието и скромността на своя пол”. Джоан страдала от „зъл ум, симулиращ телесно заболяване“, което я накарло да фалшифицира собствената си смърт.

С помощта на „многобройни съучастници, злодеи, с преднамерена злонамереност“, тя изработила манекен и дори го подготвила за погребение. След фалшифицирането на собствената си смърт, „обръщайки гръб на благоприличието и доброто на религията”, Джоан избрала „извратен път на живот, като се обърнала към пътя на плътска похот и се отдалечила от чистотата и послушанието”.

Съдбата на монахинята-бежанка

Не е ясно дали Джоан някога се е върнала в своя манастир и Рийс споделя пред репортерите, че това „наистина е разочароващо“, защото „не винаги получаваме пълни подробности или не знаем какъв е резултатът“. Рийс допълва, че между другите причини простото „нежелание да останат безбрачни“, често карали монахините да бягат от религиозните си домове и това се отнася както за мъжете, така и за жените.

Въпреки това, една следа за съдбата на монахинята може да бъде намерена в История на окръг Йорк, в която се споменава, че през 1301 г. “монахиня в манастира на Св. Климент на име Сесил се срещнала с мъж  на манастирската порта“ и „отхвърляйки от себе си монашеския си обет“,  се метнала на коня и отпрашила към Дарлингтън, където я чакал Грегори дьо Тортнън, с когото тя живеела повече от три години.

Не само историята на бягащите монахини интересува историците, но и живота на архиепископ Мелтън, който не само проследява монахините, но и в по-късния си живот повежда армия от обикновени хора и свещеници в битка срещу армия от шотландци.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Монахиня бяга от манастира заради “плътска похот” appeared first on Зелен Свят.