Срещали ли сте някой, който мисли, че картината е просто… добра?

Много хора на изкуството вероятно дори няма да могат да ви дадат причина защо Мона Лиза е толкова популярна, при положение, че могат да ви покажат много по-добри картини. Ръководителят на Лувъра споменава, че 80% от посетителите на огромният френски музей са там само, за да видят Мона Лиза. Картината не е известна защото е 10 пъти по-добра от всяка друга. Нейната история разкрива нещо много по-интересно – как изкуството пробива своя път в ежедневният живот на човека.

Може би това никога нямаше да бъде реалност, ако не беше изчезнала картината на Да Винчи.

Преди великото изчезване на Мона Лиза, един критик се влюбил толкова дълбоко в картината, че собственоръчно я направил шедьовър. В книгата „Ренесансът“ публикувана 1873 година, Уолтър Пейтър предоставил широко описание на картината. По това време било изключително трудно изкуството да се види на живо. Пейтър на писал „ода“ към Мона Лиза и това се циментирало в съзнанието на викторианците. Самият Оскар Уайлд казал, че описанието е чудесно.

Дори е този период, Мона Лиза била известна в кръга на изкуството. Не била най-популярната картина в света.

На 21 Август, 1911 година, Винченцо Перуджа, бивш служител на Лувъра, свалил картината от стената и я взел за вкъщи. Отнело цял ден за да осъзнаят, че картината я няма. Мона Лиза била изгубена в продължение на две години. Пресата, която често цитирала Уолтър Пейтър, я нарекли „най-великият портрет направен някога“. Спекулирали, че усмивката й подлудила крадецът. Хиляди души посетили Лувъра само, за да видят празното място на което Мона Лиза някога била.

С всички тези прехвали, обикновеният човек е нямал как да види великата картина. През тези две години фантазирали за красотата и пиршеството й. Когато най-сетне крадецът бил заловен, Перуджа казал, че искал да закара Мона Лиза обратно в Италия. Тя се превърнала в най-известната картина в света до голяма степен заради нейното двегодишно отсъствие. Мона Лиза се превърнала в легенда. Била показана във всеки вестник, който публикувал за нейното завръщане. Било голямото разкритие, съпътствано със история, сходна със хиперболата на Уолтър Пейтър.

Те не станала известна заради начина, по който е нарисувана. Мона Лиза е като „празно лице“, което всеки може да интерпретира индивидуално. Коя е тя? Защо Леонардо я е нарисувал в тази поза? Какво е значението на обстановката й? Има ли скрити съобщения? На тези въпроси можете да отговорите само вие.

Автор: Мартина С. Попова

The post Защо Мона Лиза е толкова популярна? appeared first on Зелен Свят.

Оказва се обаче, че това схващане е грешно. Очите на портрета на картината “Мона Лиза” не следи зрителите.

Ново проучване установи, че жената в прочутата картина всъщност гледа под ъгъл, който е 15,4 градуса вдясно на наблюдателя – далеч от обхвата, в който хората обикновено възприемат, че някой гледа към тях. С други думи, каза авторът на изследването Гернот Хорстман, психолог на възприятието в Университета Билефелд в Германия, “Тя изобщо не ви гледа!”

Грешката на „ефекта на Мона Лиза“

Това е донякъде иронично, защото целият феномен на погледа на човек в една снимка или картина, който сякаш проследява зрителя, се нарича “ефект на Мона Лиза”. Този ефект е абсолютно реален, каза Хорстман. Ако човек бъде нарисуван или сниман, гледайки право напред, дори хората, които гледат портрета под ъгъл, ще се почувстват сякаш от портрета ги наблюдават. Когато този ъгъл не е повече от около 5 градуса от двете страни, се появява ефектът на Мона Лиза.

Това е важно за възприемането на екранните знаци от хората. Ако искате да накарате някой да се почувства наблюдаван от портрет, то подредете нещата така, че зрителят да не пресича линията на погледа на портрета, съветва Хорстман. Ще се изненадате да откриете, че в момента, в който зрителят застане на тази линия, ефектът изчезва – ще видите, че от портрета не се взират в никого. Вместо това, вашият поглед е отправен право напред.

Хорстман и неговият колега, компютърният учен Себастиан Лот, също от Университета в Билефелд, изучавали този ефект за разработване на приложения в създаването на изкуствени аватари на разузнавачи, когато Хорстман се вгледал в „Мона Лиза“ и осъзнал:

“Помислих си:” Чакай, тя не ме гледа “, споделя той.

За да се уверят, че не само на него му се струва така, изследователите помолили 24 души да видят изображенията на “Мона Лиза” на компютърен екран. Те поставили линия между зрителя и екрана и помолили участниците да отбележат кое число на линията пресича погледа на Мона Лиза.

За да проверят дали другите характеристики на картината влияят на начина, по който погледът й се вижда от наблюдателя, изследователите променяли изображението, като предлагали варианти, в които се виждат само очите и носът или цялата глава. За да изчислят ъгъла на погледа на Мона Лиза, докато тя гледа зрителя, те местели линията по-далеч от екрана или по-близо до него в средата на кабинета. Това им дало възможност да работят с две точки, като по такъв начин можели да изчислят ъгъла.

Последователно, изследователите установили, че участниците забелязали, че жената от портрета на “Мона Лиза” дори не гледа право към тях, а леко надясно.

„Ъгълът на погледа на Мона Лиза е очевидно извън обхвата, в който обикновено се чувстваш, сякаш те гледат.“ – каза Хорстман.

Защо тогава хората повтарят убеждението, че очите й сякаш следват зрителя? Хорстман не е сигурен. „Възможно е, каза той, хората да имат желание да бъдат гледани, така че те си мислят, че жената гледа към тях, дори и да не е така. Или може би, каза той, на тези, които първоначално са въвели термина “ефект на Мона Лиза”, просто да им е харесал терминът.

Автор – Нина Жишева

The post Не, Мона Лиза не се взира във вас! appeared first on Зелен Свят.

Роден е на 15 април, през 1452г. в селцето Анкиано в област Тоскана. Той е дете  на извънбрачната връзка на богат нотариус и слугиня на име Катерина. От ранна възраст, той проявява блестящ ум. В училище дори провокира учителя си. Притежава неизчерпаема енергия. Леонардо Да Винчи е един невероятно надарен за времето си мистик, който и до днес буди любопитство и възхищение от страна  на всеки дръзнал да се потопи в неговия странен и необятен свят. Той разширява границите на науката и прави поредица открития в най-различни области от всеки друг преди него. Развива нови методи за земеделие, прави напоителни системи и конструира военни машини. Той разбира,че илюминацията на малки атмосферни частици е причина за синия цвят на небето. Изучава човешкото тяло и първи вижда как втвърдяването на артериите причинява сърдечни болести и смърт. Сред най-интересните му изобретения е предшественикът на днешния танк, който е направен едва през Първата световна война, 400 години след Леонардо. В живота му, определено има много въпросителни. Твърди се, че внезапно, в пика на своето творчество, изведнъж той мистериозно изчезва. Липсват цели 12 години, през които никой не знае къде е. Стига се дотам, че хората започват да го забравят. За реално съществуващата му личност, напомнят оставените от него картини, дневниците и записките му. Слуховете твърдят, че когато се връща, Леонардо е странно променен… Но не и физически. Той е изглеждал така както и преди 12 години. Дори носел същите дрехи, както твърдял неговия чирак, когато маестрото се появява една вечер внезапно в ателието. Промяната му се състои в начина,  по който той пише и рисува. В начинът, по който общува с околните, сякаш извисен духовно. Има твърдения, че негов ръкопис описва това изчезване. В ръкописа маестрото описал някаква странна пещера, в която попаднал. Натъкнал се на странни създания с плашещ вид. В ръкописа описал контакта си с тях, като мисловен (телепатичен).

,,Те чуваха мислите ми и ми отговаряха по същия начин“.

Какво се е случило след срещата му с мистичните създания и дали те не са причината за чудноватите образи скрити в картините на художника можем само да гадаем.

Една от най-нашумелите му картини, без съмнение е Мона Лиза. Има много теории за нея.

Според едната Мона Лиза е всъщност самият Леонардо – направил си е автопортрет. Друга интересна теория гласи, че тя е бременна и е успяла да скрие това, за което  всъщност изглежда толкова загадъчно щастлива и леко усмихната. Според трета теория, пред нея имало хора специално доведени, за да я развличат. Мона Лиза или Джокондата както я наричат, остава обект на изследвания и догадки…

Друг много важен и познат символ на гения е т.нар. „Витрувиански човек”. Това  е известна скица, придружена с бележки на Леонардо да Винчи, нарисувана около 1490 г. в един от неговите дневници. Картината изобразява гола мъжка фигура в две насложени едно върху друго положения с разперени ръце и крака, едновременно вписани в кръг и квадрат. Картината и текстът често са наричани Закон за пропорциите (Canon of Proportions) и по-рядко Човешки пропорции. Картината е изложена в Gallerie dell’ Accademia във Венеция, Италия и представлява перфектен пример за интереса на Леонардо към пропорциите. Като допълнение, картината дава основата на опитите на Леонардо да обвърже човека с природата.

На днешният ден, който няма нищо общо с раждането, смъртта му или каквото и е да е свързано с него, ден като всички други, да си спомним за този велик ум с благодарност и възхищение.

Иска ми се да се научим да почитаме  и помним духовността и великите личности всеки ден.

Името на гения завинаги ще е асоциация за чудак, оставил трайна следа в историята на човечеството.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Леонардо Да Винчи – безсмъртие във вековете appeared first on Зелен Свят.

Коя изобщо е тази т.н. Мона Лиза? Смята се, че тя е била жената на богат търговец, който платил на Леонардо да Винчи да я нарисува. Вероятно единственият свидетел, който е видял ранната версия на картината пише, че тя била изключително жива. Леонардо се стремял да избяга меланхолията, която била присъща за портрети по това време, той наел музиканти да свирят и забавляват дамата. Изборът му да я нарисува с очи обърнати към зрителя не бил правен до този момент. Най-интересен е факта, че Да Винчи започва картината през 1503г., но тя остава с него до смъртта му през  1519г. Ако наистина е бил нает да нарисува този портрет, как така никога не я предава? Неговите ученици документират, че до последния си момент той работи по картината. Това означава, че причина Мона Лиза да изглежда по начина, по който я познаваме днес е, че Леонардо е починал. При други обстоятелства вероятно би продължил да усъвършенства картината.

Това показва, че тя е била много ценна за него. Някои спекулират, че Леонардо се е опитвал да пренарисува по-ранна негова картина по памент. Така се пораждат много фалшификации на портрета, някои от който са толкова добри, че експертите наистина премислят варианта за две автентични версии на картината.

Със развитието на науката и техниката, учените намират всевъзможни начини да изследват Мона Лиза. Чрез сканиране на платното до анализиране на боята, някои експерти твърдят, че са намерили втората картина, а тя е точно под първата. Те докладват, че тази картина буквално може да се бели като зелка – има изключително много индикации, че Леонардо е нарисувал и изтрил няколко версии на това едно платно. В едната от тях, дамата носи воал, чийто отпечатъци Да Винчи не е успял да заличи напълно; цялата стойка е изместена с няколко сантиметра, а главата е с няколко градуса по-встрани. Чрез компютърна графика е възстановена първоначалната картина:

Леонардо е познат с това, че започвал много проекти, но не завършвал почти нищо. Едно от малкото изключения е тази картина. А защо? Може би никога няма да получим отговор.

Автор: Мартина С. Попова

The post Мистерията на Мона Лиза appeared first on Зелен Свят.