Човечеството стигна дъното. Да, знам, че винаги може още. Обаче колко още? И не питам за никакъв „прЕател”, просто искам да знам… В изпъстрената си с абсурди история, хората имат периодични увлечения… Модата, политическите, финансовите и не знам какви още интереси, диктуват правила…

То не беше избиване и претопяване на цели народи, то не беше сексуална революция… Серийни убийци на свобода, помилвани педофили (които изнасилват момченца, още с излизането си под гаранция… да, това е истински случай), убити жени и бебета от ревност, има държави, в които се говори за узаконяване на педофилията…

Само вижте някоя статия от типа „Еволюция на баснкия”,  да речем. Голотата вече не прави впечатление никому. Дори напротив, натрапва се.

Познавам хора в зряла възраст, които се напиват до безпаметност и после се хвалят кой по-големи неадекватности е сътворил, повечето, от които дори не помни. Голям купон, няма що… Соцалната мрежа прилича на порносайтове. Момичетата нямат нищо против да им се предложи цена. Било по-лесно. Кое е по-лесно бре?!? Дори дяволът би предложил по-изискана сделка.

Неслучайно се нарича „Най-древната професия”, замислете се мацинки. И само да вметна, че има доста жени, които са загинали в борбата да отстояват правото си да работят, живеят, гласуват,  дори шофират… А вие къде ни връщате, м?!?

Тези дни интернет се люшка с коментари относно как в една високо развита във всяко отношение страна, дечицата още в детската градина щели да избират пола си…

Сега това какво е? Отклоняване на общественото внимание от съществените ни проблеми или конспирация в дългосрочен план за унищожаването на всякакви ценности като морал, семейни ценности и пр., вече звучащи като термини от епохата на „неандарталците”, както смело лепят етикети младите, разкрепостени… Как да ги нарека… Различни?!?

Имам да кажа само едно нещо на всеки самоопределящ се като различен. Различно е детето ми, което е диагностицирано с аутизъм, различни са колегите ми, които въпреки, че са в инвалидни колички, не се предават пред ежедневните предизвикателства и смело работят и творят, различно е хлапето, което помага на възрастно бабе да пресече улицата, жената, която намира портфейл и го връща. Тези хора са различни!!! Вашето какво е? Защо мислите, че някой се интересува с кого си лягате или как изглеждате?!? Нито е забранено, нито е подсъдимо, нито някой ще ви изгори на клада!!! Ама живейте бе… само, че тихо… Както си живее целият свят, т.нар. личен живот. Нали искате да бъдете приети в „нормалното” общество. Ами ето така правят „нормалните”.

Или пък „Парад на различната сексуалност”… Ха-ха–ха!

Знаете ли, имам много, ама много добри приятели с различна сексуална ориентация, но те нито го натрапват, нито го крещят… И са доста свестни хора. И ги обожавам. И да, не е болка за умиране, но и не! Не ми се струва никак весело!

Официално има 2 пола, бе хора – всичко друго е степен на извращение, което сам си избира и никой не се бърка.

Обаче, когато ми го натрапвате толкова организирано, когато изкривявате реалността и опитвате да убедите нас „задръстените неандарталци” колко сме тесногръди, когато цели институции ОФИЦИАЛИЗИРАТ нещо, което е далеч от общоприетите норми, тогава вече е дразнещо. Даже е гнусно.

И спокойно, историята на Содом и Гомор не е от миналата сряда…Елините, и особено римляните отдавна са открили топлата вода, капиш?!?

Защо на фона на толкова бедстващи, изчезващи видове, загиваща планета, толкова болни от неизлечими болести, отчаяни, депресирани, самозапалващи се от бедност хора, деца без родители, ориентацията на вашият мозък да ме интересува?!?

Дайте ми само една смислена причина и обещавам да си помисля върху това.

До тогава ще си стоя в неандарталската пещера, крайно консервативна и задръстена и ще боря по-значими проблеми от вашите…?!?

И ако си мислите, че съм някаква крайно сдържана моралистка, бъркате генерално. Не разбирам. Просто ми идва в повече.

източник снимки: Google

автор: Неандарталка ПалеОлитова

The post Неандарталец съм и си го признавам! appeared first on Зелен Свят.

Изследователите, базирани в Харвардския университет и Масачузетския технологичен институт, са разработили онлайн игра, симулираща ситуации, в които фаталната катастрофа е неизбежна. Те помолили около 40 милиона души от над 200 държави да избират между различни резултати от инциденти, като например да решат кой да бъде спасен – пешеходците или пътниците в колата.

Резултатите разкриват няколко културни групи, в които етичните предпочитания на участниците се различават. Например, в южната група, която включва повечето участници от Латинска Америка и някои бивши френски колонии, има силно предпочитание да бъдат съхранени жените пред мъжете. Източната група, която включва много ислямски страни, както и Китай, Япония и Корея, има по-слабо предпочитание да бъдат спасени по-млади хора пред възрастните.

Изследователите сметнали, че тази информация би трябвало да повлияе на създателите на автомобили. Но наистина ли е така? Докато този документ изтъква интересно откритие за глобалните различия в моралните предпочитания, то също така подчертава постоянното вземане на грешни решения от изкуствения интелект и какво всъщност може да направи той. Като се има предвид съществуващата технология на изкуствения интелект, използвана в автомобилите със самостоятелно управление, идеята, че едно превозно средство може да вземе морално решение, всъщност е невъзможна.

Въображението на “моралната машина”

Самостоятелно управляващите се автомобили са обучени да вземат решения за това къде да ускоряват или кога да спират, като използват специфичен, слаб, изкуствен интелект – изкуствен интелект, който е фокусиран върху завършването на една определена, несложна задача. Той е проектиран с редица сензори, камери и лазери за измерване на разстояния (лидари), които дават информация на централния компютър. След това компютърът използва AI, за да анализира тези данни и да вземе решение.

Въпреки че технологията в момента е сравнително проста, автомобилите в крайна сметка ще надминат хората при тези основни задачи на шофиране. Все пак е нереалистично да се мисли, че автомобилите със самостоятелно управление също трябва да могат да вземат етични решения, което дори най-моралните човешки същества няма да имат време да направят в сценарий на катастрофа. Една кола ще трябва да бъде програмирана с общ AI, ако се очаква да направи това.

Общият изкуствен интелект е еквивалент на това, което ни прави хора. Това е способността да разговаряме, да се наслаждаваме на музиката, да намираме нещата смешни или да правим морални преценки. Понастоящем производството на общ AI е невъзможно поради сложността на човешката мисъл и емоциите. Няма да можем да постигнем морални самостоятелни превозни средства поне още няколко десетилетия, ако изобщо някога ги постигнем.

Друг проблем в новото изследване е, че много от ситуациите, които участниците бяха помолени да преценят, бяха нереалистични. В единия сценарий, участниците бяха помолени да решат кого да убие колата, ако спирачките й откажат: тримата пътници в колата – възрастен мъж, възрастна жена и момче или трима възрастни пешеходци, двама мъже и една жена.

Хората могат внимателно да обмислят такъв вид проблеми, когато отговарят на въпросник. Но при повечето истински инциденти шофьорът няма време да направи такива преценки през секундата, преди катастрофата да се случи. Това означава, че сравнението е невалидно. И като се има предвид настоящата технология на изкуствения интелект на автомобилите със самостоятелно управление, тези превозни средства също няма да могат да направят преценките.

Сегашните автомобили със самостоятелно управление имат усъвършенствани сензорни способности и могат да различават пешеходците от други предмети, като например лампи или пътни знаци. Въпреки това, авторите на изследванията предполагат, че автомобилите със самостоятелно управление могат, ще могат и би трябвало да могат да правят по-сложно различаване. Например, те биха могли да разпознаят хората, считани за по-необходими за обществото, като лекари или спортисти, и да изберат да спасят тях при сценарий на катастрофа.

Реалността е, че проектирането на автомобили, които правят такива усъвършенствани преценки, ще включва производство на общ AI, което в момента е невъзможно. Съществува дори и въпросът дали се желае това. Не трябва да позволяваме предпочитанията, идентифицирани в изследването, колкото и големи да са размерите на извадката, да определят стойността на живота.

В най-основната си форма автомобилите със самостоятелно управление се проектират така, че да избегнат инциденти, ако могат, и да намалят скоростта при въздействие, ако не могат, въпреки че, подобно на хората, те не могат да вземат морални решения при неизбежна катастрофа. Но автомобилите със самостоятелно управление ще бъдат по-безопасни от тези, шофирани от хора, тъй като те са по-внимателни, могат да реагират по-бързо и ще използват пълноценно възможностите на спирачната система в случай на катастрофа.

Понастоящем най-голямото етично предизвикателство, с което се сблъскват дизайнерите на самоуправляващите се автомобилни, е да се определи кога има достатъчно доказателства за безопасно поведение между симулациите и контролираното участие в движението, за да бъдат пуснати такива автомобили на пътя. Но това не означава, че те са “морални” или скоро ще бъдат. Да твърдим това, би означавало да накараме специфичният AI да изпълнява задачи за управление като общ AI – нещо, което вероятно няма да се случи в този ни живот.

В крайна сметка, автомобилите със самостоятелно управление ще бъдат по-безопасни от хората. Те ще постигнат това чрез предвиждане и избягване на злополуки, където е възможно, и намаляване на щетите там, където това не е възможно. Но автомобилите няма да могат да вземат морални решения, които дори ние не можем. Тази идея остава пресилена фантазия, а не мечта, на която трябва да се надяваме. Вместо това, нека се концентрираме върху безопасността: нещо, в което можем да имаме оправдано доверие.

Превод от английски – НинаЖишева

The post Ще могат ли умните коли да взимат етични решения? appeared first on Зелен Свят.

Изследователи от Университета в Британска Колумбия в Канада установиха, че когато на хората им се дава джинджифил (ценен заради свойствата му срещу гадене), вземането на решения в различни трудни ситуации – от това да пият вода от неизползвана тоалетна чиния до това да разговарят с бившето си гадже зад гърба на настоящия си партньор – са по-тежки от тези на контролната група, на която предлагали само захарни хапчета. Техните статии вече са публикувани в Journal of Personality and Social Psychology.

В поредица от проучвания, в които и опитните групи и групата на изследователите не знаят коя от двете групи какво получава, на доброволци дават или джинджифилова капсула, или плацебо хапче. За първото проучване, 242 участници били помолени да оценят колко отвратени са се чувствали, когато им представят поредица от обективно отвратителни снимки – от гнило месо (умерено отвратително) до мъж, който повръща в тоалетна (силно отвратително).

Във втория експеримент, 306 били помолени да оценят колко нередно е решението „нарушения на нравствеността“, като изключително тежък пример е представен бракът между братовчеди и умерено тежък – работник в морга, докосващ отвореното око на труп.

Третият е повторение на втория с по-голяма извадка (497), а четвъртият изисква 504 участници отново да оценят отвращение към серия от морални дилеми. Но вместо да се ограничават до „нарушения на нравствеността“, участниците в четвъртото условие били помолени да направят и преценки за редица ситуации, включително вреда/грижа (напр. удари състудент без причина), нарушение на справедливостта (измама при тест), на лоялността ( напр. жена, която не присъства на погребението на родител, защото са се карали), на авторитета (напр. тийнейджър, който разрязва гуми на ченге) и морални нарушения на нравствеността (например човек изяжда кучето си след като е било убито в автомобилна катастрофа).

Резултатите показват, че когато участникът е приел джинджифил, той е по-малко осъдителен за умерено отвратителни и тежки образи и ситуации, но не и за силно отвратителни и тежки образи и ситуации. Това подсказва, че анти-гадене свойствата на джинджифила въздействат на нашите морални решения, поне до известна степен, поставяйки тежест зад идеята, че когато става въпрос за въпросите на съвестта, ние се ръководим от вътрешните си чувства.

За щастие, ние не зависим напълно от това, което сме имали за вечеря – свойствата на джинджифила изглеждат прекалено меки и културните идеи за морал са твърде вкоренени, за да имат забележим ефект върху по-тежките ситуации.

“Това дава доста добри доказателства, че когато правим морални преценки за нравствеността, част от решенията ни зависи от това колко гадно се чувстваме в ситуацията”, каза Джесика Трейси, професор по психология в Университета в Британска Колумбия.

Спомнете си това, следващия път, когато хапвате джинджифилова бисквитка.

Автор – Нина Жишева

The post Джинджифилът ни прави по-малко критични appeared first on Зелен Свят.