Сивият кит е единственият, които се храни с организми от дъното на морето, като прецежда тинята. Този кит от Северния Тихи океан предприема дълги сезонни миграции. Прекарва лятото в Арктика и идва през зимата да се размножава в топлите води на Калифорнийския залив. Сивият кит се съвкуплява по пътя си на юг. Женската ражда по едно малко всеки две години. При раждането си то е дълго 5 метра и тежи 500 килограма.

Като бозайник, китът трябва да се изкачи на повърхността, за да диша. Той изхвърля мощно въздуха от дробовете през “пръскалата”, а после вдишва. След кратка пауза той повтаря многократно операцията, за да издиша, влажният и топлият въздух от дробовете се кондензира над водата и образува донтан от капки. Височината и формата на фонтана зависи от вида. Така гренландският кит издишва две струи, а гърбатият – ниска дебела струя. Някои китове могат да останат до 80 минути под водата, без да дишат. Финвалът пък може да се гмурне до 500 метра дълбочина.

Дълго време научното наблюдение на китовете е било трудно. Наистина тези животни прекарват от 5 до 10% от времето на повърхността, а много от тях живеят в открития океан. Днес спежиалистите разполагат с нови техники. След разпознавателни снимки те правят биопсии. За целта те се доближават до кита с лека лодка и забиват до гръбния му плавник стрела с кух връх, с който вземат проба от кожата и мазнината. Пробите, анализирани в лаборатории, позволяват да се опознае добре животното и да се определи полът му. Днес вече е сигурно, че ако два кита плуват заедно, то това е семейна двойка. Скоро ще може да се определят генетичните връзки между групите китове в една и съща зона.

The post Нещо повече за китовете appeared first on Зелен Свят.

Китовете се разпреденят на две групи: такива с балени (китове, финвали, ивичести китове) и други със зъби (кашалоти, делфини, морски свине…). Истинските китове или подразред беззъбни китове имат балети и образуват три семейства: бели, сиви и ивичести китове. Тези огромни бозайнижи, най-едрите на планетата, живеят във водата, макар че дробовете им се нуждаят от въздух. Обитават умерените и студените морета, където намират изобилио от храна. Повечето от динвалите живеят със всички океани. Гренландският кит обаче обитава само арктическите морета, а сивият – Северния Тихи океан.

Китовете се хранят с риби, калмари и крил, животински планктон от миниатюрни скариди. Някои, като сивия финвал, са много капризни и се хранят само с крил; други, като финвалите на Рудолфи – с ракообразни и риба. Всички процедират по един и също начин: поглъщат огромни количестаморска вода заедно с плячката. След това с помощта на езика изтласкват водата през балените, които задържат храната. Изхранването и размножаването са едни от главните мотиви за миграцията на китовете.

The post Гигантите на моретата appeared first on Зелен Свят.

От появата на предците им преди 400 милиона години, акулите са се разпространили във всички морета. Повечето не обичат твърде топлите води. Много тропически акули прекарват зимата до екватора, след това мигрират на север или юг в по-хладни води. Някои, като гренландската акула, са се приспособили към ледените води на полярните морета. Акулата булдог може даже да живее в сладки води и изкачва понякога течението на реки, като Амазонка в Южна Америка, изминавайки над 3000км!

Акулите имат от 5 до 7 хрилни цепки, разположени отстрани зад главата. Водата нахлува през устата и минава през хрилете – органи, които филтрират водата, за да усвояват кислорода, след което изхвърлят въглероден двуокис. Водата излиза през хрилните цепки. Някои дънни акули, като котешката, притежават мускулна система за изпомпване на водата през хрилете, а други нямат такава система. За да дишат, те трябва да плуват винаги с отворена паст, за да осигуряват непрекъснат поток вода през хрилете. Все пак Кусто е наблюдавал абсолютно неподвижни спящи акули.

За разлика от рибите, акулите нямат плавателен мехур, който им помага да плуват. По-тежки от водата, те веднага потъват, щом спрат придвижването си. При някои видове черният дроб съдържа леко масло, чието количество се променя според дълбочината и им позволява да контролират плавателността си. Така те могат лесно да изплуват и да се потапят.

Много грапава при допир кожа на акулите е покрита с изострени люспи. Те се наричат кожни зъбчета, защото наистина са такива, сраснали с кожата!

The post Акули във всички морета appeared first on Зелен Свят.

Като се наблюдава Луната от Земята, даже с невъоръжено около могат да се забележат по-тъмни и по-светли зони. Именно италианецът Фалилей през 1609г. с астрономически телескоп първи разграничава лунните планини и кратери. После с все по-мощни телескопи се изготвят все по-точни карти на лунния релеф. Но до средата на ХХ век и най-великите астрономи познават само едната страна на Луната…

Наистина, като обикаля около нашата планета, Луната леко се върти и около себе си. Така, когато е на половината от обиколката около Земята, тя същевременно се е завъртяла наполовина около себе си, а ние виждаме все една и съща страна. Трябва да се изчакат космическите сонди да заснемат обратната част, за да се види “скритото лице” на Луната. Именно съветският изкуствен спътник “Луник 3” през 1959г. изпраща първите изображения. А през юли 1969г. космонавти от американската експедиция “Аполо 11” стъпват за първи път на Луната: пейзажът е впечатляващ.

Големите пространства, смятани някога за “морета”, са обширни равнини и басейни до 1500км (3 пъти България). На Луната се откриват и планини (някои високи до 8000м), а най-вече кратери с различни размери: от няколко милиметра со 200км в диаметър!

Ето как са се образували кратерите: преди повече от 4 милиарди години Луната е “бомбардирана” от скални блокове с различен размер (от няколко милиметра до стотици метри). Тези скални блокове, метеоритите, движещи се с голяма скорост около Слънцето, са привлечени към центъра на Луната от притегателната сила, Разбивайки се на повърхността, те издълбават неизброими кратери, най-големите с диаметър 200км и с височина почти колкото Хималаите. От 3,8 милиарда години почти няма метеорити разбиващи се на Луната. Това е така, защото всички метеоритти със съседни орбити на Земята и Луната са били привлечени от тях.

The post Какво има на Луната appeared first on Зелен Свят.