Сивият кит е единственият, които се храни с организми от дъното на морето, като прецежда тинята. Този кит от Северния Тихи океан предприема дълги сезонни миграции. Прекарва лятото в Арктика и идва през зимата да се размножава в топлите води на Калифорнийския залив. Сивият кит се съвкуплява по пътя си на юг. Женската ражда по едно малко всеки две години. При раждането си то е дълго 5 метра и тежи 500 килограма.

Като бозайник, китът трябва да се изкачи на повърхността, за да диша. Той изхвърля мощно въздуха от дробовете през “пръскалата”, а после вдишва. След кратка пауза той повтаря многократно операцията, за да издиша, влажният и топлият въздух от дробовете се кондензира над водата и образува донтан от капки. Височината и формата на фонтана зависи от вида. Така гренландският кит издишва две струи, а гърбатият – ниска дебела струя. Някои китове могат да останат до 80 минути под водата, без да дишат. Финвалът пък може да се гмурне до 500 метра дълбочина.

Дълго време научното наблюдение на китовете е било трудно. Наистина тези животни прекарват от 5 до 10% от времето на повърхността, а много от тях живеят в открития океан. Днес спежиалистите разполагат с нови техники. След разпознавателни снимки те правят биопсии. За целта те се доближават до кита с лека лодка и забиват до гръбния му плавник стрела с кух връх, с който вземат проба от кожата и мазнината. Пробите, анализирани в лаборатории, позволяват да се опознае добре животното и да се определи полът му. Днес вече е сигурно, че ако два кита плуват заедно, то това е семейна двойка. Скоро ще може да се определят генетичните връзки между групите китове в една и съща зона.

The post Нещо повече за китовете appeared first on Зелен Свят.

Китовете се разпреденят на две групи: такива с балени (китове, финвали, ивичести китове) и други със зъби (кашалоти, делфини, морски свине…). Истинските китове или подразред беззъбни китове имат балети и образуват три семейства: бели, сиви и ивичести китове. Тези огромни бозайнижи, най-едрите на планетата, живеят във водата, макар че дробовете им се нуждаят от въздух. Обитават умерените и студените морета, където намират изобилио от храна. Повечето от динвалите живеят със всички океани. Гренландският кит обаче обитава само арктическите морета, а сивият – Северния Тихи океан.

Китовете се хранят с риби, калмари и крил, животински планктон от миниатюрни скариди. Някои, като сивия финвал, са много капризни и се хранят само с крил; други, като финвалите на Рудолфи – с ракообразни и риба. Всички процедират по един и също начин: поглъщат огромни количестаморска вода заедно с плячката. След това с помощта на езика изтласкват водата през балените, които задържат храната. Изхранването и размножаването са едни от главните мотиви за миграцията на китовете.

The post Гигантите на моретата appeared first on Зелен Свят.

Това явление обаче не е присъщо на всяко море. Такива вълни се срещат само на места, където се срещат две морета, всяко със собствен поток и вълни. Ако вълните са перпендикулярни един на друг, те могат да създадат такива квадратни шарки на повърхността на водата. Изглежда много впечатляващо и интересно, но по-добре е да не се влиза във водата по това време.

Смъртоносни вълни.

Причината за опасността от такива вълни са особено силни противоположни течения. Те могат да потопят плувец или малка лодка. Тъй като тези вълни могат дори да преобърнат малък кораб, такова море може да бъде изключително опасно за плуване.

Въпреки това, както вече споменахме, такива вълни се появяват само на някои места. Можете да ги видите във Франция на Ил дьо Ре, близо до Ла Рошел или близо до Тел Авив, Израел. Те обаче могат спонтанно да се появят навсякъде по света, където съществуват подходящи условия.

Всъщност, такова явление е много привлекателно, но не забравяйте, че ако го видите, просто му се наслаждавайте от брега. В противен случай може да се окажете в тежко приключение, често с фатален край.

Превод – Нина Жишева

The post Опасен феномен – веднага излезте от водата, ако вълните станат квадратни! appeared first on Зелен Свят.

Съобщение за откритието, направено от Черноморския проект за морска археология, за първи път се появи в Guardian. Открити са повече от 60 исторически корабни злополуки по време на тригодишно проучване на Черно море. Корабът с дължина 22 метра, документиран от дистанционно управляемо превозно средство, оборудвано с камери, наподобява търговските кораби, изобразени на древни гръцки вази. Малка част от развалината е издигната и е датирана около V век пр. Хр., време, когато гръцките градове-държави често търгували из Средиземно море и техните колонии по Черноморското крайбрежие.

Докато по-стари непокътнати плавателни съдове са били открити из египетски места за погребение, то е необичайно древните потънали кораби да бъдат запазени толкова добре. Уникалното съхранение на 2400-годишния кораб се дължи на необичайната водна химия на Черно море и липсата на кислород под 180 метра дълбочина. Този аноксичен слой, който съставлява почти 90% от обема на морето, предотвратява физически и химически процеси, които причиняват органично разпадане.

Археологът-резидент Фредрик Хиберт, който е търсил потънали кораби в Черно море, казва, че новото откритие подсилва идеята, че аноксичните води на Черно море са „изключително богат музей на човешката история . “

“Тази катастрофа показва безпрецедентния потенциал за опазване в Черно море, което е било критичен кръстопът на световните култури от преди хиляди години”, казва Хиберт.

The post Древното черноморско корабокрушение appeared first on Зелен Свят.

Има водорасли с различен размер и във всички влажни среди: морето, реките, канализацията, даже в горите и калта. Не всички водни растения да водорасли. Последните да много особени: без корени, стъбло, цветове, даже без истински листа – изградени са от разположени една до друга клетки. Те образуват тялото, наречено “талус”.

Водораслите, както повечето разтения, имат хлорофил: той им позволява да се хранят с минерални соли от почвата. Тъй като водораслите хямат корени, целият им талус абсорбира тези соли, които хлорофилът преобразува в жива материя. Някои редки видове, виреещи на места без светлина, като канализацията, или в дълбоки води, нямат хлорофил: те се хранят като животните, абсорбирайки органични вещества, разтворени във водата.

Най-често се възпроизвеждат по безполов начин: без полови клетки и оплождане. При някои част от талуса се откъсва, за да се роди ново растение. Други се размножават чрез делене на клетките: една клетка-майка дава две дъщерни клетки, от които се образуват нови растения.

Приблизително 30,000 вида са изградени само от една клетка. Те съставят основно морския планктон. Съществуват над 8,000 вида зелени водорасли, някои от които са едноклетъчни. Повечето са сладководни. По-сложните форми, както при морската салата и харовите водорасли, се срещат в солени води. Морските видове са с разнообразни форми: куполи, нишки, туфи.

Кафявите са около 2,000 вида. Талусът има при ясто различими части, наподобяващи стъбло, листа и корен, с който водораслото се закачва за морското дъно. Живеят на по-големи дълбочини от зелените водорасли.

Червените водорасли за почти 4,000 видо, главно морски. Често пъти разклонени, закачват се с мустачки. Живеят на големи дълбочини: дебел слой вода пропуска малко светлина го тях. Червеният цвят им помага по-добре да използват тази светлина за изработване на храната си.

The post Най-простото растение – водораслото appeared first on Зелен Свят.

Нос Греко (означаващ гръцки нос) е нос и малък полуостров в източния кипърски район Фамагуста. Този нос се намира на изток от Ейя Напа, курортен град и популярна туристическа дестинация. Кейп Греко е национален горски парк и е известен с естествената си красота, която включва многобройни морски пещери и много видове флора и фауна.

Докато такива атракции са повече от достатъчно, за да привлекат туристи в района, нос Греко също твърди, че е дом на собственото си морско чудовище – морското чудовище от Ейя Напа. За това същество не се знае много и за това досега има много малко документация. Например, не е сигурно кога историите за морското чудовище са започнали да се разпространяват и създанието все още предстои да бъде снимано или заснето. Дори появата на морското чудовище от Ейя Напа е неясна. Повечето съобщения сочат, че създанието прилича на гигантски крокодил или морска змия. Морското чудовище също често се смесва със Сцила, страховито морско чудовище от митологията на древна Гърция.

Сцила и Харибда – Две други известни морски чудовища

Сцила се появява в Одисея на Омир и се казва, че обитава скалите на единия край на тесен проток. Точно срещу Сцила е имало друго чудовище, наречено Харибда. Докато последното е изобразено като водовъртеж, първото е описано като женско чудовище, дълго 12 фута и с 6 глави, всяка прикрепена към дълъг врат. Всяка от устите на Сцилата имали по три реда остри зъби, а за кръста си имала вързани лаещи кучета. Чудовището се криело в една пещера и използвало шестте си глави, за да грабне моряци от кораби, които минавали прекалено близо до леговището му.

В „Одисея“ героят на Одисей трябва да премине между Сцила и Харибда и бил посъветван от магьосницата Цирцея да избере Сцила над Харибда, тъй като би било по-добре да загубиш шест души, отколкото целия кораб. Сцила била смятана за олицетворение на морските скали или рифове, докато Харибда на водовъртежите. И двете са опасности, пред които били изправени древните гръцки моряци. Освен това, този мит дава началото на израза „между Сцила и Харибда“, което означава да бъдеш хванат между две еднакво нежелани възможности.

Морското чудовище на Ейя Напа е сравнявано със Сцила

В сравнение със Сцила, морското чудовище от Ейя Напа определено изглежда като опитомено създание. Местните хора дори са дали на любимото си морско чудовище прякор „O Filikos Teras“, което означава „Приятелско чудовище“. За разлика от древната Сцила, морското чудовище от Ейя Напа е известно с това, че никога не е наранявало никого. Единствената вреда, която е причинявало е това, че понякога завлича и къса рибарските мрежи.

Докато Одисей и неговите хора са направили всичко възможно да избегнат Сцила, хората днес умишлено търсят морското чудовище от Ейя Напа. Туристите на нос Греко, които тръгват на разходка с лодка по време на екскурзии, не само се радват на естествения пейзаж, който районът може да предложи, но също така се надяват, че ще имат достатъчно късмет да видят морското чудовище от Ейя Напа.

Разбира се, местните власти също са търсили чудовището. През 2008 г. е докладвано за наблюдение на същество, подобно на крокодил, около язовир Курис (на северозапад от Лимасол). Разбира се, властите били призовани да разследват случая. Докато някои са свързвали създанието с морското чудовище от Ейя Напа, други са на мнение, че създанието е само крокодил, който е бил незаконно изхвърлен в язовира.

Превод – Нина Жишева

The post Чудовището край Кипър appeared first on Зелен Свят.

 „Каменната гора” се е появила преди около 250 милиона години. По това време на това място е имало море, на дъното, на което от векове се събирали варовикови пластове. Когато морето започнало да пресъхва, на повърхността са се появили високи камъни от варовик. Каменните колони на това място украсяват природата със сложни форми, наподобяващи дървета и животни, птици и дори хора.

Местността е разделена условно на седем части: малка и голяма Побити камъни, Побити камъни Naygu (Naigu), Cave Kvifeng и Пещера Zhiyun, лунно дълго езеро и водопад Да Dieshiu (Da Dieshui) .

В допълнение, Shilin е разделена на надземни и подземни части.

В Голямата каменна гора, повечето от тях са големи камъни и на места са доста близо един до друг. Сред тези камъни има езера, арки и скали, и тук лесно можете да се изгубите. За такива случаи има телефонни кабини за спешни повиквания на различни места, и ако се загубите, ще бъдете намерени без проблеми.

В малката каменна гора има по-малко каменни образувания и повече растителност, има цветни ливади, красиви цъфтящи дървета и бамбукови гъсталаци. Също така тук може да видите т.нар. “Кули, поддържащи небето”, ако ги погледнете, те изглеждат толкова високи и огромни, че наистина изглежда сякаш държат небето.

В пещерата Qifeng се случват истински чудеса. От август до ноември, подземната река образува малък вихър на всеки 30 минути, който трае само няколко минути и след това изчезва толкова бързо, както  се е появил. Учените все още нямат обяснение за това явление. На същата територия има красив водопад, наречен Da Diechesu с височина 88 м., но цялата му мощност се разкрива по време на дъждовния сезон.

Изглежда епично и любопитно. Предполагам е желана дестинация за всички смели хора и търсачи на силни усещания. Включете Шилин в списъка с набелязани дестинации. От мен е стискането на палци, да се случи по-скоро.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Шилин, гора от камъни appeared first on Зелен Свят.

Границите на моретата (или морето и океана) са най-ясно видими там, където се появява вертикалната халоклина. Какво е това явление?

Halocline е силна разлика в солеността между двата слоя вода.

Жак-Ив Кусто открил  същия феномен, докато изследвал Гибралтарския проток. Водите с различна соленост се разграничават видимо една от друга с голям контраст. Всеки слой има своя флора и фауна!

За да се получи халоклин, едно водно тяло трябва да бъде по-солено от друго пет пъти. В противен случай, физическите закони ще предотвратят смесването на водите. Всеки може да получи явлението халоклин в чаша, като смеси в слой прясна вода и слой солена вода.

Сега си представете вертикална халоклина, произтичаща от сблъсъка на две морета, в една от които процентът на сол е пет пъти по-висок, отколкото в другия. Границата ще бъде вертикална.

В датския град Скаген е мястото, където Северното се среща  с Балтийско море. На границата на водосбора, често могат да се наблюдават дори малки вълни от две морета, които се сблъскват една с друга.

Но въпреки грандиозната граница на тези две морета, техните води  се смесват постепенно. Ето защо Балтийско море има дори малко соленост. Ако не беше потокът от солени потоци от Северно море през това тясно място за срещи, Балтийско море като цяло би било огромно сладководно езеро.

Подобен ефект може да се наблюдава в югозападна Аляска. Там Тихият океан се среща с водите на залива на Аляска. Те също не могат веднага да се смесят, и не само поради разликата в солеността. В океанът и заливът – състава на водата е различен. Ефектът е много колоритен: водите варират много по цвят. Тихият океан е по-слаб и се допълва от ледниковите води на Аляска – лек тюркоаз.

Визуалните граници на водните басейни могат да се видят и на границата на Бяло и Баренцово море, в проливите Баб ел-Мандеб и Гибралтар. На други места също съществуват водни граници, но те са по-гладки и невидими за окото, тъй като смесването на водата е по-интензивно.

И все пак, по време на почивка в Гърция, Кипър и някои други островни курорти, е лесно да се види, че цветът на  морето от едната страна на острова е напълно различен от морето, което измива противоположния бряг.

Още ли сте срещу компютъра, бягайте на топло, бре хора…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Халоклин – солена целувка appeared first on Зелен Свят.