Открит близо до град Lightning Ridge, на около 724 километра северозападно от Сидни, стоте странни кости имат рядко синьо-сив оттенък с блестящ цвят на скъпоценни камъни. Lightning Ridge е известен с това, че извлича вкаменелости, изсечени от често ярко оцветен опал, скъпоценен камък, който се образува в продължение на дълги периоди. Но намирането на изцяло нов вид динозавър е забележително.

“Всеки път, когато открием нов австралийски динозавър, той е интересен, защото имаме толкова малко материал”, казва Стивън Поропат, палеонтолог от Технологичния университет в Мелбърн, който не е в екипа, направил откритието. Докладът за известните австралийски динозаври в момента съдържа около 24 вида, отбелязва той, включително Weewarrasaurus, друг вид от Lightning Ridge, намерен и описан през 2018 година.

Най-новият вид, наречен Fostoria dhimbangunmal, е игуанодоноподобен динозавър, който е живял преди около сто милиона години по време на средата на Креда, когато този район е бил широка заливна низина с езера и реки, вливащи се във вътрешното море Ероманга.

“Потопните низини често са били влажни и богати на растителност, което означава, че те са добро място за динозаври, които ядат растения”, казва преподавателят Фил Бел, палеонтолог в Университета на Нова Англия в Армидейл, Нов Южен Уелс.

Дългогодишният опален миньор Боб Фостър е намерил фосила през 1986 г. Учените в австралийския музей в Сидни, заедно с резервистите на австралийската армия, помогнали на Фостър да изкопае находката вкопана в скални блокове, след което музеят взел вкаменелостите в тяхната колекция.

Фактът, че са оставени и забравени в продължение на 15 години и били изложени в магазина за опали в Сидни, е накарал Фостър да реши да си възвърне откритието. Като единствена по рода си сбирка от изкопаеми, учените оставили повечето от костите, вградени в скалите, и вместо това използвали компютърна томография, за да ги извлекат за изследване.

„Първоначално си мислехме, че това е един скелет, но след като започнахме да изучаваме отделните кости, осъзнахме … имаше части от четири лопатки, всички с различни размери“, обяснява той.

Около 60 от костите са от един вероятен възрастен динозавър с дължина почти 5 метра, докато другите са от непълнолетни с различни размери, което подтиква учените да предположат, че те са останки от семейство или малко стадо тревопасни динозаври.

The post Вкаменелости като скъпоценни камъни appeared first on Зелен Свят.

В продължение на векове хората от Древен Египет са били в центъра на вниманието на целия свят – от културата и традициите им до забележителните архитектурни постижения. Една от най-отличителните им черти била религията и почитанието на фараона, който бил считам за божество. Нова изложба „Кралиците на Египет“ в Националния географски музей във Вашингтон, САЩ, подчертава уникалните начини, по които жените притежавали власт и управлявали земите на пирамидите. С над 300 стари египетски артефакти – от ушебти от гробницата на известната кралица Нефертари до статуи, изобразяващи богинята на боговете на Леонин, Сехмет.

Изложбата има за цел да покаже безбройните начини, по които древните египтяни са почитали и уважавали силното женско управление.

Кара Куни, професор по египтология в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, САЩ, дава представа за това явление в публикуваната й книга „Когато жените управляват”, което е и вдъхновението за новият експонат. Нейната изследване на женската мощност олицетворява шест древни владетеля – Мернайт, Неферусобек, Хатшепсут, Нефертити, Тавосрет и Клеопатра – и съществуващата структура на властта, която им позволява да управляват преди хиляди години.

Куни казва, че жените, подложени на управление не произлиза от уважение към равенството между половете. Често на кралиците е възложено да защитават трона за млади мъжки князе, които все още били твърде млади, за да вземат важни решения. Техните стабилни ръце можели да насочват нацията като преход на властта, без да разклащат статуквото на патриархата.

“В действителност, когато е имало политическа криза, древните египтяни избират отново и отново жена, за да запълнят вакуума на властта – именно защото тя е най-малко рисковата опция”, пише Куни.

Автор: Мартина С. Попова

The post В чест на мощните кралици на Египет appeared first on Зелен Свят.

Какво следва, ако това се случи?

Оказва се, че ситуацията няма да бъде толкова драматична колкото може би си представяте. Музеите и галериите почти винаги имат застраховки за подобни случаи. Все пак, случват се злополуки. Във всички ситуации, в който предмет от изложба е бил повреден, който е документиран, не са били наложени никакви такси върху индивида. Най-лошото, което може да се случи при такава злополука е да бъдете изгонен от музея или да ви бъде забранено да посещавате обекта.

Ник Флин посещавал музей в Кеймбридж, когато се спънал и бутнал три вази от VII век, който били на стойност около 200,000 долара. Той казва, че по никакъв начин не е било нарочно, просто невнимание от негова страна. Отговорът на музея бил под формата на писмо, което посъветвал Флин да не посещава музея в близкото бъдеще. Музеят дори не искали да го именуват публично, за да не го засрамят. Знаем името му защото е бил намерен от великобританската преса.

При друг случай от 2010 година, млада дама, която не била именувана публично, разрушила 130 милионова картина на Пикасо. Картината се казвала „Актьорът“, а младата дама паднала върху нея по време на час по изобразително изкуство. Това, скъсало паното в долният десен ъгъл. При тази ситуация, музеят бил по-разтревожен дали дамата е добре, отколкото картината.

Изглежда, че няма особено големи санкции, ако счупим нещо в музея, но това не означава, че не трябва да внимаваме изключително много. Предметите, картините, артефактите и др., който биват представени на обществото за безценна част от нашето минало и изкуство и е наше задължение да се грижим за тях.

Автор: Мартина С. Попова

The post Aко счупим нещо в музей…? appeared first on Зелен Свят.

Към сградата на музея има двор – парк с водни басейни на площ 15 декара.

Основният фонд съдържа над 45 хиляди експонати, проследяващи  живота в Източните Родопи от най-дълбока древност до началото  на  20  век. Музеят обитава представителна култова сграда от 1920 г., който архитектурен паметник на културата. Експозицията е отворена за посетители през 1987 г. и заема 1800 кв.м. площ на три етажа.

В паркът са засадени 22 растителни видове, които са единствени в областта на Южна България. Чрез автентични документи, фотоси, копия и реконструкции е проследен живота от VI-то хилядолетие пр.Хр. до Средновековието. Интерес представляват най-ранните паметници от неолита: Възстановка на Селищна могила – център за направа на каменни сечива, богата колекция от идолна пластика.

Уникалните мегалити на тракийската култура и нейните култови центрове са представени чрез фотоси /скални гробници, светилища, ниши и оброчни плочи/.  

Римската цивилизация е оставила следи с луксозната си керамика, бронзова и златна пластика, както и елегантната мраморна стенна декорация на Вила “Армира” край Ивайловград. Средновековната цивилизация присъства в музейните зали чрез темите – Крепостно строителство, Църковна архитектура и изкуства. Серия икони от края на 17 и 18 в. с блестящи естетически качества, експонати от XIX в. – дърворезба, каменна и дървена пластика, металопластика и др. са сред експонатите.

В  отдел “Етнография” са показани най-добрите образци от народната култура на Източните Родопи за периода от XIX и началото на XX в. Представени са земеделието, животновъдството, най-характерните занаяти като въглищарство, металообработване, обущарство, шивачество и тъкачество, както и домашни занаяти като предене, плетачество, тъкане на кенарени платове и носиите на всички етноси, живеещи на територията на региона.

Регионалният исторически музей работи за разкриване, реставрация и съхраняване на археологически обекти в общината, и свързаната с тях научна дейност. С разкриването на големия скален дворец “Перперикон”, музеят има първостепенна роля в развитието на културния туризъм в общината и в другите исторически обекти в региона от международно и от национално значение.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Регионален исторически музей в Кърджали appeared first on Зелен Свят.

Карагьоз и Хадживат, са живеели в Бурса по време на османския владетел Орхан Гази. Според една легенда, по време на строежа на една джамия не само, че не са работили, а даже са пречели на работата на останалите. Диалозите между двамата били толкова забавни, че останалите работници спирали работата си, за да ги слушат и гледат. Когато султанът разбрал, че те са причина за забавянето на строежа, заповядал да бъдат убити.

По-късно се е разкаял за тази си постъпка.

За да утеши султана, Шейх Кустер, направил кукли с техните изображения и започнал да разиграва истории на сенки с тях. Искал да разкаже на всички хора за Карагьоз и Хадживат.

През 1809г., в Гърция, в областта Янина, се е играел спектакъл с Карагьоз и Хадживат на турски език. Представленията много бързо станали популярни и започнали да се играят на гръцки език.

Онзи, който е можел да прави всичко в това представление, е бил истински факир. Работата била много трудна  и изисквала голяма сила на духа. Артистът движи фигурите, помни наизуст пиесата, говори диалекта на различните герои, пее песните. Едновременно с това е сценарист, хореограф. Тъй като всичко това не може да се направи от един човек, понякога са си вземали помощник.

Кой е Карагьоз?!

Той е абсолютен бедняк, но винаги жизнен и в добро настроение. Грозен е  и на всичкото отгоре има и гърбица. Жилището му е готовата всеки момент да се срути барака. Срещу неговото жилище блести сараят на Пашата. Не владее никакъв занаят, готов е обаче да се забърка навсякъде, тъй като при неуспех няма какво да загуби. Не се страхува от бой, свикнал е. От склонността му да се бърка навсякъде, са произлезли серия комични истории, които чрез него осмиват различни професии, науки и качества.

Карагьоз има неразделен приятел – Хадживат. Сериозността е негов неотменен белег. Понякога е честен бедняк. Спокоен и работлив глава на семейство. Набърква се в различни каши със своя приятел и бива подведен от него.

Технологията на изработване на фигурите в кукленият театър на сенки и пресъздаването на историите на двамата любимци не е никак лесно начинание. Напротив, то е доста сложен технологичен процес. В основата си диалозите са били с остър сатиричен характер и темите били дълбоко социални. Често, т.нар. представления служели на народа като „вестник” и хората научавали любопитни новини чрез историите на двамата приятели.

Към днешна дата музеят в Бурса, посветен на това древно изкуство е едно от най-посещаваните места в града. В сградата има салон за 100 души, където може да видите история с Хадживат и Карагьоз. Има постоянна изложба на кукли, специализирана библиотека и ателие за правене на кукли. Ако имате път натам, непременно отидете и вижте музея.

Източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Музеят на Karagöz & Hacivat в Бурса appeared first on Зелен Свят.

Музея на провала.

От 80 до 90 % от всички проекти започнати, завършени и публикувани се провалят. Всеки, който е в бизнес сферата е наясно с този факт. Но ако има такова голямо количество неуспешни джаджи, къде са те? Повечето компании се стараят на ги скрият или засенчат по какъвто начин намерят за добре, все пак това не би било добре за имиджа им. Някой от тях просто се правят, че тези неща никога не са съществували.

Музеят на провала има за цел да събере колкото се може повече неуспешни продукти и да ги представи на хората. Целта не е да се огорчават или присмиват на компаниите, които са ги направили, а да дадат шанс на хората да видят, че не всеки е безгрешен. Ако не друго поне може всички да се поучим от провала на друг. Критерия за поставянето на продукт в този музей е, че е трябвало да е бил иновация за времето си, че е привлякъл огромен интерес и високи очаквания, но в крайна сметка не е успял да достигне височините, които са очаквани или напълно се е провалил. Бихте се учудили колко много корпорации са си експериментирали с техника която е изцяло извън кръгът, в които са главно ориентирани – гейминг конзола на Apple, говореща кукла принцеса на Bluetooth, настолна игра на Доналд Тръмп и много други. Там можете да видите и доста известни неуспешни продукти като пакетиран неотровен Windows 8.

Много от продуктите се купуват от интернет, някой дори биват дарени на музея. Собственикът неучудващо се е притеснявал за успеха на неговата идея. Всички тези неща е трябвало да бъдат на показ, което потенциално би раздразнило голяма част от компаниите. Щеше да е доста иронично ако музея на провала се беше провалил, но както собственикът казва, в момента в който нещо ново се обяви и не успее да достигне очакванията то може да се добави към музея. Това прави целия този бизнес вечно обновим.

Автор: Мартина С. Попова

The post Музея на провала appeared first on Зелен Свят.

Най-много им помогнали картушите – оградени имена на благородници. Чрез сравняване на имената с тези от другите два текста, те бавно разшифровали йероглифите. Реално има разлики в преводите, но след работа в продължение на десетилетия успяваме да прочетем този древен език. От своя страна това отваря вратите към древната цивилизация на Египет.

Засенчено от огромното археологическо откритие е въпросът: Какво реално пише на камъка?

Отговорът е малко разочароваш. Текстът се отнася за царски култ, който изисква да бъдат направени определени отстъпки, включително освобождение от данък. Реално това е древноегипетски канцеларски данъчен документ.

Без този на пръв поглед незначителен камък вероятно все още щяхме да се чудим какво е написано по безбройните храмове и гробници облети в йероглифи и изображения. Розетския камък текущо се държи в Британския исторически музей и е един от най-ценните находки там. Направено е копие, което може да докосва свободно. Толкова много хора пипат копието, че музея трябва ръчно да създава ново през няколко години.

Хайде да отидем да им създадем малко повече работа, какво ще кажете?

Автор: Мартина С. Попова

The post Ключът към древността appeared first on Зелен Свят.