Векове на опитомяване радикално са променили анатомията на веждите на кучетата, като лицата и емоциите им са лесно четливи за хората. Когато срещат погледа на човек, кучетата често вдигат вътрешния си мускул на веждите, за да направят очите си по-големи и по-привлекателни.

“Няма доказателства, че кучетата умишлено местят този мускул, но създава преувеличено движение, което ние лесно отразяваме”, казва лидерът на изследването Джулиане Камински, психолог от Университета в Портсмут в САЩ. Движението на веждите играе важна роля в човешката комуникация, казва Каминиски: „Аз правя това сега, когато говоря с вас, въпреки че знам, че не можете да ме видите.“

Изследването е най-новият пример за това как 20,000 години съжителство са направили нашите домашни любимци фино настроени тълкуватели на човешките емоции – вероятно повече от всички други видове. В миналото си Каминиски е открил, че кучетата са уникално опитни в разбирането на жестове, които надминават дори не човекоподобни примати като шимпанзетата. Камински започнал да изследва обратната страна на тази връзка, като разгледал как хората дешифрират поведението на кучето. В един експеримент, публикуван през 2013 г., тя заснема приют на кучета, за да види дали някой от техните поведения са свързани с това колко бързо е било осиновено животното.

От всички фактори, разгледани от Камински, само едно се откроява като значимо: движението на веждите на кучето нагоре и навътре.

Първоначално „това беше много изненадващ резултат. Не очаквахме нещо толкова малко като движението на веждите да има голям ефект” казва Камински. Но останал въпросът: дали това движение на веждите е уникално за кучетата, или може да се открие в техния прародител, сивия вълк.

Новото проучване, публикувано в сборник с доклади на Националната академия на науките, Камински и колеги анализирали мускулите на лицето на шест кучета, включително лабрадори, сибирски Хъски, Чихуахуа, Немски овчарки и други, както и четири диви сиви вълци. Всички животни са умрели от естествена смърт и телата им са били дарени на науката. Екипът открива големия и видим мускул на anguli oculi lateralis, във всичките екземпляра от кучета, но почти не присъства във вълците.

Камински и колегите също установили, че прибиращият anguli oculi lateralis мускул е по-малък и по-променлив по размер и присъствие в вълците, отколкото при кучетата, с изключение на сибирското хъски, по-древна кучешка порода, тясно свързана с вълка. Този мускул, който минава покрай външния ръб на окото, излага повече бялото на окото, което кара кучешките очи да изглеждат като човешки.

“Малките промени могат да имат видими въздействия, когато става въпрос за промени в анатомията”, казва Моли Селба, докторант, който изучава еволюцията и опитомяването на кучета в Университета на Флорида. “Мускулите на изражението на лицето са относително малки мускули, но те могат да окажат голямо влияние върху начина, по който възприемаме лицето, ”казва Селба, която не е участвала в изследването.

Брайън Харе, еволюционен антрополог от университета Дюк, отбелязва, че кучетата са вълци и са много сходни анатомично – с изключение на тези очни мускули.

„Това ново проучване показва, че тези морфологични промени се развиват, когато кучетата и хората са взаимодействали през последните 20,000 години“, казва Харе. “Те почти със сигурност не са се развили поради умишлена селекция, а са дали предимство на кучетата при взаимодействието си с хората.”

The post Кучешките очички appeared first on Зелен Свят.

Това вещество – ботулиновият токсин – се създава от бактерия. Смята се, че първият човек, който се опитал да разбере как това вещество работи е бил немски лекар. В ранните години на XIX век, той забелязал редица медицински проблеми, които изникнали в пациенти, които погълнали развалени наденички. Сметнал, че вероятно има някаква отрова в храната, нещо, което се сблъсква с нервната им система. След около половин век по-късно, друг лекар нарекъл тази болест ботулизъм тъй като думата „ботулис“ означава „наденица“ на латински. През 1895г. белгийски учени се опитвали да се справят в разпространението на тази болест и установили, че първоначалният източник била партида от сушена шунка. Намерил вече споменатият ботулинов токсин в храната както и в тъканта на неколцина от починалите хора.

Дори днес до голяма степен ботулизмът е в следствие от развалена храна. Ако се случи да погълнем инфектирана храна, чрез червата веществото попада в кръвта и достига до нервната система. От там веществото попречва на свиването на мускула. Да, гладките чела на звездите са буквално парализирани мускули. Ботоксът убива движението на мускулите в лицето. Лошата вест е, че това е просто началото. След лицевите мускули, веществото се разпространява из тялото. Без лекарства и медицинска намеса, ботулиновият токсин ще достигне и до мускули, които използваме за да дишаме. Принципно, пациентите биват приети в болница където трябва да приемат антибиотици и антитоксини. Въпреки очевадните опасности, първата употреба на смъртоносният токсин била през 1970г. Бил използван за лечение на редица мускулни проблеми на лицето, като спазми. 10 години по-късно, един от лекарите забелязал, че бръчките около очите на пациентът му малко по малко изчезнали след употребата на това лечение. От там сферата на красотата поела юздите и така стигаме да днес, където хиляди души употребяват този изключително вреден токсин само и само да задържат младежкият си имидж.

Автор: Мартина С. Попова

The post Ботокс – красотата убива appeared first on Зелен Свят.