Сега учените трябва да пренаредят това, което знаят – или са знаели – за еволюцията на многоножките, благодарение на малък, 8.2-милиметров член на ред Калиподида, който е забил многото си крака в някаква дървесна смола, която се е появила в Мианмар преди 99 милиона години като златна бучка кехлибар.

Това прави насекомото най-старата многоножка от своя ред, която е открита. В действителност, нейната морфология – която включва сложни очи, съставени от пет омматидия, докато повечето очи на Калиподидан имат най-малко 30 – е толкова уникална, че оправдава собствения си подред, тъй като не отговаря съвсем на настоящите класификации за вида.

Новоописаната многоножка, Burmanopetalum inexpectatum, идва от частна колекция от бирмански кехлибар

Проф. Павел Стоев от Националния природонаучен музей (България) и д-р Томас Везенер и Лейф Мориц от музея на зоологическите проучвания Александър Кьониг (Германия) избраха името Burmanopetalum inexpectatum, където “inexpectatum” се превежда като “неочакван” от латински.

„За нас беше голяма изненада, че това животно не може да бъде поставено в сегашната класификация на многоногите“, казва професор Стоев.

“Цялата мезозойска ера – период от 185 милиона години – досега е изследвана само за дузина видове многоножки, но новите открития от бирманския кехлибар бързо променят картината”, казва д-р Грег Еджкомб, лидер в изследването за изкопаеми членестоноги от Natural History Museum, който не е участвал в изследването. “През последните няколко години почти всичките 16 редици от животни са били идентифицирани в кехлибар на 99 милиона години. Красивите анатомични данни, представени от Стоев и екип, показват, че Калиподида сега се присъединява към клуба.” 

3D рентгенова микроскопия е била използвана за по-добър поглед върху находката, включително нейната вътрешна структура. Това стана възможно благодарение на нейната кехлибарена гробница, която й е помогнала да запази фини детайли, които обикновено не се съхраняват във вкаменелости. Тази част от кехлибара, в която се е вкаменила Burmanopetalum inexpectatum, е част от частна колекция – най-голямата по рода си в Европа – принадлежаща на Патрик Мюлер и се състои от 400 кехлибарени камъни, всички от които са предоставени на учените.

Превод – Нина Жишева

The post Откриха стоножка на 99 милиона години в кехлибар appeared first on Зелен Свят.

В животинския свят има много чудеса, но малцина предлагат такова очарование като това на лятната вечер, накъсана от блясъка на светулки. Това е уникално преживяване, като шепи от лилипутски звезди, хвърлени от небето, които падат, летят и се носят сред тревата и къпините. Но зад приказната си фасада светулките са и очарователни малки насекоми. Само вижте:

Поетично казано, те са алхимици

Макар в действителност да не превръщат неблагородните метали в злато, те създават светлина като с магия. Когато химикал, наречен луциферин (забележете същия латински корен като Луцифер) в коремчето на буболечката се съчетае с кислород, калций и аденозин трифосфат, протича химическа реакция, която създава тяхната зрелищна светлина. И тогава Майката Природа каза, нека бъде биолуминесценция!

Те са гениални

Светлината, произведена от светулка, е най-ефективната светлина, която някога е правена. Почти 100 процента от енергията в химичната реакция се излъчва като светлина; за сравнение, електрическата крушка с нажежаема жичка излъчва само 10% от енергията си като светлина, а останалите 90% се губят като топлина.

Те флиртуват, докато светят

Всеки вид има специфичен модел на светлинното примигване, а мъжките използват този модел, за да покажат на дамите от същия вид, че те са създадени един за друг. Когато една женска забележи подходящ ухажор, тя отговаря със собствената си специфична светкавица. Женските също могат да използват флаш информация, за да решат с кой от кандидатите да се чифтоса. И тогава, фойерверки!

Някои видове синхронизират мигането си

Сякаш приказните горски площи не бяха направени толкова прекрасни от блестящото светене на светулки, че някои видове всъщност синхронизират своите светкавици в красиво светлинно шоу! Учените не могат да кажат със сигурност защо светулките се синхронизират, но това може да е резултат от конкурентните мъжки, които се опитват да бъдат първите светнали. Или вероятно, защото проблясването на видовия модел в унисон ще гарантира, че женските от един и същи вид забелязват бандата от мъжки момчета. Ето, вижте тази красота сами.

Светлина им е оцветена с всички цветове на дъгата

Е, може би не целия спектър, но можем да ги видим в жълто, светло червено, зелено и оранжево.

Вкусът им е отвратителен

Не че бяхме планирали скоро да закусваме светулки, но на хищници, които биха искали лека храна, действат като мълния. Кръвта на светулките съдържа луцибуфагини, което звучи като нещо от книгата на Хари Потър, но всъщност е защитен стероид, който е много брутален. Хищниците свързват лошия вкус със светлината на светулка и се научават да не ядат буболечки, които светят.

Те осветяват подземния свят

Макар да е вярно, че много ларви на насекоми живеят под земята, бебетата-светулки ги бият в отдел “чисти трикове”; някои видове отделят подземно сияние. Сред някои видове дори яйцата светят. Странно, нали?

Броят им намалява 🙁

Ако всяко лято виждате все по-малко светулки, не сте сами. Анекдотичните данни показват, че популациите на светулките може да са в упадък, най-вероятно поради комбинация от светлинно замърсяване, използване на пестициди и унищожаване на местообитанията. Например, според Smithsonian.com, ако поле, където живеят светулки, се покрие с пътна настилка, светулките не мигрират в друго поле, те просто изчезват завинаги.

Превод – Нина Жишева

The post Светулките – вълшебството на Майката Природа appeared first on Зелен Свят.

Морски или земни, летящи или пълзящи, ядливи или отровни, безгръбначните представляват цели 96% от животинските видове. Те се класират според структурата и външния вид.

Едноклетъчните са най-простите безгръбначни. Първи живи организми на Земята след растенията, тези морски животни са съставени от една или няколко клетки. Повечето са безобидни, но някои са паразити по човека и предизвикват сериозни заболявания. Многоклетъчните обхващат останалите безгръбначни. Те са разделят на 15 тина, от които най-голям е този на членестоногите.

Те имат вътрешен скелет, подобен на разчленена броня. Хервната им система, обонянието, зрението и слухът им са добре развити. Обикновено размножаването им изисква участието на два добре разграничени индивида от различен пол; при насекомите мъжкият често е по-малък от женската. Но много ракообразни са хермафродити: едновременно мъжки и женски. Все пак размножаването им изисква събкупление. След оплождането женската снася яйца, от които се излюпват ларви. Насекомите оформят най-шороко представена на Земята група.

Неправилно смятани за насекоми, паякообразните и скорпионите оформят отделен клас. Снабдени с 8 крачета, тялото им съдържа само 2 части: понякога изпъкнал като на паяците абдомен и слети глава и торакс. Повечето са сухоземни. Често са смятани за опасни, но в по-голямата си част са напълно безобидни.

След сухоземните видове идват членестоногите, които живеят в моретата и океаните – мекотелите. Дишат следователно с хриле, макар че на земята плужеците и охлювите имат елеменратен бял дроб. Обикновенно мекото тяло е предпазено от черупка. Единична при коремоногите (охлюв) и двойна при пластиннкохрилите (мида и стриди), тя се уголемята с растежа на животното. Тази естествена предпазна обвивка е с най-различен цвят и форма: конична, спираловидна, ветрилообразна или сърцевидна. Освен това тя притежава свойството да проузвежда седеф. Изключение от правилото са главоногите, чието тяло е организирано около вътршна “кост” или без “твърда” част.

The post Безгръбначните организми appeared first on Зелен Свят.

“За да живеем добре, живеем заедно”, това е сякаш правилото при стагните животни. Съюзът им е подчинен на интереса: така се увеличават шансовете им за оцеляване. Стадото антилопи е по-трудно за лов, отколкото самотно животно. Един индивид наблюдава да не се приближава хищник, докато другите пият. Всички заедно се защитават по-добре при нападение. Ето защо ловците ловуват често по двойки или тройки: това отнема по-малко енергия. Групата осигурява също така по-добри възможности за размножаване или отглеждане на малките.

Социалната група се развива в зависимост от ражданията и умиранията, но също и заради напускането на по-възрастните членове и интегрирането на новодошлите. Индивидите напускат по свое желание или се изгонват. Младите мъжки често се присъединяват към групи от млади самци, докато успеят да се интегрират към нова група и да започнат да се размножават. Така е при хипопотамите. Обучението на обществен живот става често с майката чрез игра.

При социалните ципокрили насекоми (пчели, оси, мравки…) царицата влияе върху поведението и физиологията на своите работници. Тя успява да блокира размножителната им исситема, когато ги доминира физически или, при по-развитите общества, като отделя химически вещества: феромони. Обменът на храна между индивидите поддържа единството на обществото. При пчелите това е истинско средство за общуване.

Разделянето на труда е в центъра на обществото на насекомите. Задачите на всеки са толкова ясно определени, че се челюсти или жлези, които отделят лепливи секрети за защита. Възрастта също определя разделението на труда. Например пчелите-работници сменят работата си с течение на времето: грижа за люпилото, поддръжка на кошера, търсене на храна.

The post Животинските общества appeared first on Зелен Свят.

Както всяко друго цвете, орхидеите трябва да примамят насекомите. За разлика от други цветя обаче, които примамват голяма разновидност от опрашители чрез сладък нектар, орхидеите използват други тактики. Една от тях е да се преструват, че са насекоми, като изпускат привлекателна миризма и имитирайки формата на насекомо. Един от най-интересните методи, който използват е сексуалната измама. Те убеждават насекомите да се чифтосат с тях. Листата на пчелната орхидея изглеждат почти идентични с тялото на пчелите. Това е толкова убедително за мъжките пчели, че те кацат и се опитват да се чифтосат с тях. В техният опит те обират цветен прашец от орхидеята.

Други орхидеи са развили контрастни цветове и ултравиолетови точки, невидими за човешкото око, но неустоими за насекомите. Най-силният и атрактивен фактор е миризмата. Орхидеите имитират с точност миризмата на самотно женско насекомо, готово за чифтосване. Много насекоми и цветя произвеждат прости органични съединения наречени въглеводороди. Те създават слой, който предотвратява телата им от изсъхване. Точната бленда от съединения е специфична за определеният вид. Тази миризма изпълнява и втора функция – привличането на потенциални партньори. Идентичната миризма, която орхидеите са еволюирали да произвеждат привлича мъжките опрашители, който отново и отново биват измамени.

Но сексуалната измама не е единственото оръжие, което орхидеите имат. Най-старият им трик е имитирането на формата и цветът на други нектарни цветя, но без сладкият нектар. Някои определени видове приличат и миришат на развалено месо или мухъл, в които често мухите снасят яйцата си. По този начин те опрашват и цветето.

Тези странни адаптации, произведени от произволни генетични изменения, вероятно е голяма част от причината за тяхното хилядолетно оцеляване на Земята. Орхидеята свободно може да се размножи в изолация от друга растителност. Поради специфичните нужди на различните видове насекоми, ние получаваме хиляди разновидности орхидеи.

Автор: Мартина С. Попова

The post Сексуалната измама на орхидеите appeared first on Зелен Свят.

Гигантската пчела на Уолъс – или Megachile pluto – е дълга, колкото човешки палец с размах на крилото от повече от 6 сантиметра. Също така е почти четири пъти по-голям от европейската медоносна пчела, според Global Wildlife Conservation.

А на 25 януари пчелата беше официално забелязана за първи път от 38 години в Северен Молук, група острови в източна Индонезия.

“Не вярвах на очите си!”, споделя Клей Болт, фотограф естествоизпитател и еколог, който беше с екипа, който пътуваше до Индонезия, за да търси буболечката. “Почти бяхме се отказали от надеждата, че ще я намерим, така че, докато ме гледаше от гнездото, беше почти сюрреалистично.”

Болт беше член на екип от осем души, съставен от изследователи от Австралия и Северна Америка и местни индонезийски водачи, които започнаха да търсят пчелата през януари. Според него изследователите, особено Ели Уайман от Принстънския университет, са “мечтали” за намирането на пчела в дивата природа в продължение на години.

Гигантската пчела на Уолъс е била открита за пръв път от британския натуралист Алфред Ръсел Уолас през 1858 г., но е била забелязана за последен път през 1981 г. от ентомолога Адам Месер.

Така, след като екип от канадския изследовател Глен Чилтън и австралийския изследовател Саймън Робсън се обърнаха към Уайман и Болт през октомври 2018 г. с покана за пътуване, в което планираха да търсят пчелата, учените резервираха билетите си с надеждата да научат повече.

Според Болт насекомото отдавна се е смятало за „изчезнал вид“ и техният екип е искал да повиши световното съзнание, за да защити пчелите, особено чрез споделяне на негови снимки.

 – Знам силата, която една снимка може да предаде, за да убеди хората да се грижат за нещо – каза Болт. – Имаме екземпляри, но е трудно, когато не можем да покажем живата пчела. Тя наистина може да разбуди въображението на хората.

От 1981 г. насам никой не е забелязал гигантската пчела на Уолас, наречена “летящ булдог”.

От 1981 г. насам никой не бе забелязал гигантската пчела на Уолас, открита през 19-ти век от британския природозащитник Алфред Ръсел Уолас и наречен “летящ булдог”.

През януари екипът прекара седмици в термитни могили, където пчелите естествено гнездят. В последния ден от петдневното им пътуване до едно място в Северен Молук, което изследователите държат в тайна, за да защитят пчелата – един водач, Иван, посочил една термитна могила с височина около 2.5 метра от земята.

Екипът почти не е проверил гнездото, защото са били уморени, гладни и изтощени в индонезийската жега, според публикуваната от Болт информация за пътуването. Но след като все пак погледнали и опипали гнездото отвътре, те осветили с фенери и видели гигантската пчела на Уолас.

– Беше момент на триумф – каза Болт. – Беше невероятно просто заради размера й.

Болт казва, че знае, че усилията на екипа за защита на насекомите току-що са започнали, но откриването на пчелата е оптимистичен момент за биолозите и любителите на пчелите от цял свят.

– Беше момент като „Добре, сега вече имаме работа да вършим“, казва Болт. “Моментът е доста плашещ и труден, но за мен означава, че надеждата все още е там и не всичко е изгубено. Това ми дава надежда, че все още можем да спасим някои от тези видове и да променим нещата.”

Превод от английски – Нина Жишева

The post Преоткриха пчела, изчезнала преди 38 години appeared first on Зелен Свят.

Тези насекоми са от голяма полза за хората. Факт е, че те унищожават листните въшки в огромни количества. Насекомите са особено активни в топлото време (7-8 месеца годишно). Така те защитават растителността на градините от унищожаването на листни въшки и това е много важно. Ако се създадат подходящи условия за живот и размножаване на калинките в нашите градини, тези полезни насекоми ще останат за постоянно.

Калинките са семейство бръмбари с много отличителни черти. Най-известният от тях е горната част на насекомото, осеяна с черни точки. Поради това объркването на калинката с други насекоми е доста трудно.

Известни са повече от 4000 вида калинки. Броят на черните точки се различава при различните видове.

Най-известният тип калинки е Седем-точковата калинка (червен цвят и 7 точки на гърба).

Между другото, цветът и някои характеристики на тези насекоми също до голяма степен зависят от вида им.

В началото на пролетта, калинките се събуждат от зимен сън, който обикновено прекарват колективно, в големи групи, криейки се от зимния студ зад кората на дърветата, в гъсталаците на растенията или зад рамката на сградите. Калинките отбелязват местата за зимуване със специални секрети (феромони), за да може следващото поколение да прекара зимата в топлина и безопасност.

След пролетния период на чифтосване, в началото на лятото, женските калинки поставят по 15-25 малки жълто-зелени яйца от долната страна на листата. По време на появата на яйцата, по-старото поколение калинки умира. Ларвите на калинките, излизащи от яйцата, ядат приблизително по 100-150 листни въшки на ден.

В дивата природа, продължителността на живота на калинките може да достигне 3 години.

По време на жизненият ѝ цикъл, петната по гърба на една калинка постепенно изсветляват.

Калинката диша през дупките, разположени от двете страни на тялото. В случай на опасност, калинките излъчват жълта течност, която е токсична за другите насекоми.

Калинката е един от най-желаните гости и трудолюбив асистент в градинския парцел.

В подходящи условия една калинка може да живее известно време дори в затворени помещения, например в апартаменти.

Все пак най-удачно е да се развива в естествената си среда.

И ако видите калинка, не я подминавайте, пожелайте си нещо за да го сбъдне…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Калинке, малинке… appeared first on Зелен Свят.

Тези невероятни растения са месоядни, тъй като ловят насекоми и членестоноги, отделят храносмилателен сок, разтварят плячката и в процеса получават някои или повечето от хранителните вещества.

Те използват различни видове капани, за да примамват плячката си.

Сарацения или северноамериканското насекомоядно растение е род на месоядни растения, които се срещат в източния бряг на Северна Америка, в Тексас, в Големите езера, в югоизточна Канада, но повечето са само в югоизточни държави. Това растение използва листа за улавяне на жертвата като капан. Насекомите са привлечени от цвят, мирис и секреция, подобни на нектара на водната лилия. Хлъзгави повърхностни и наркотични вещества, граничещи с нектар, допринасят за факта, че насекомите попадат вътре, където умират .

Nepentes, тропическо насекомоядно растение, е друг вид месоядно растение. Има около 130 вида от тези растения, които са широко разпространени в Китай, Малайзия, Индонезия, Филипините, Мадагаскар, Сейшелските острови, Австралия, Индия, Борнео и Суматра.

Методът му се състои в следното – съдържа течност, екскретирана от растението, която може да има водна или лепкава структура и в която насекомите се удавят. Долната част, съдържа жлези, които абсорбират и разпределят хранителни вещества. По-големи видове, като Nepenthes Rafflesiana и Nepenthes Rajah, могат да  глътнат плъх (!!!)

Растението Genlisea се състои от 21 вида, обикновено расте във влажна земна почва и е често срещана в Африка, Централна и Южна Америка.

Genlisea е малка билка с жълти цветя, които използва като капан тип раци. Жертвата може лесно да попадне в такива капани, но е невъзможно да се измъкне от тях заради малките косми, които растат до входа или, както в този случай, по спирала.

Darlingtonia Californian е единственият член на рода Darlingtonia, който расте в Северна Калифорния и Орегон. Расте в блата и извори със студена течаща вода и се счита за рядко растение.

За разлика от много месоядни растения, това растение не използва капанu. Веднага след като насекомото е вътре, те са объркани от светлините, които преминават през растението. Те се приземяват през хиляди дебели, тънки косми, които растат вътре. Насекомите могат да проследят космите дълбоко в храносмилателните органи, но не могат да се върнат назад.

Pemphigus е род есоядни растения, които използват балон за капан.

Те улавят малки плячки като водни бълхи и попови лъжички.

Росянка се среща на всички континенти, с изключение на Антарктика. Характерни са с движещи се жлезисти пипала, покрити със сладки лепкави секрети. Когато насекомото се приземи върху лепкавите пипала, растението започва да премества останалите пипала в посока на жертвата, за да я улови.

Мухоловката на Венера е може би най-известното месоядно растение, което се храни главно с насекоми и паякообразни.

Листните дялове правят рязко движение, затръшват се, когато се стимулират сетивните му косъмчета. Растението е толкова развито, че може да различи живия стимул от неживия. Листата му се затварят за 0,1 секунди. Те са оградени с остри реснички, които държат плячката. Веднага след като жертвата бъде уловена, вътрешната повърхност на листата постепенно се стимулира, а ръбовете на листата се увеличават и сливат, затваряйки капана и създават един вид – „затворен стомах”, където се извършва храносмилането на плячката.

Тази информация леко промени отношението ми към растенията…Спешно трябва да измисля комедиен диалог между растения, за да излекувам тази си травма… Например месоядните подиграват ли се на обикновените растения… ?!? Тези, нормалните „веган” растения ли се водят… ?!? Обърках се тотално, не знамммм…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Зловещо – хищни растения appeared first on Зелен Свят.