Модерните протези са изминали доста дълъг път. Те са много по-леки от преди и с времето почват да изглеждат все по-истински. Все още има доста препятствия. Повечето протези са неподвижни, а тези които могат да се движат работят чрез вербални команди или връзка с други нерви. Повечето от тях не изпращат сигнали обратно към мозъка за това което извършва. Това често лимитира нещата, които може да се направят. Например, не бихте могли да разберете дали чашата, която държите се изплъзва или чупи.

Тук влиза в сила новата система. Има доста паралели между технологията и човешката нервна система. Нервите ни помагат да разберем дали предмета, който докосваме е прекалено топъл и ще ни изгори. Учените работят върху мозъчно-компютърните интерфейси, за да може да се пресъздаде тази важна функция на нашите крайници. Организацията на функциите на телесните ни части в мозъка ни може да бъде използвана, за да се установят оригиналните връзки между мозъка и крайника. Нужно е самата протеза да бъде свързана с мозъка и да може да изпраща сигнали за това, което се случва.

Но достигаме до вечният въпрос – колко сме готови да се предадем на технологията. Процесът наистина е вид директно хакване на мозъка. Какво става когато някой успее да достигне до тези функции без нашето съгласие. Дори и да получим изгубеният си крайник, до каква степен сме способни да експериментираме с технологиите? Къде ще поставим чертата?

The post Управление на протези чрез мозъка appeared first on Зелен Свят.

Казват, че да си затворим устата и да си стиснем носа ще намали потенциална за смущение, но също така това затваря всичкото това налягане в главата ви. Възможно е да се причинят увреждания на тъканите.

Една широко позната идея е, че ако поставим пръст под носа си ще спрем кихавицата. Ако се направи правилно, учудващо работи в повечето случаи. Това е благодарение на някои специфични нерви в лицето. Кихаме когато нещо раздразни мембраните в носът или гърлото. Това стимулира един от най-важните нерви в лицето, наречен троичния нерв. Той минава през челото, носа и челюстта. Носа подава сигнал, че е раздразнен към мозъка и … кихаме.

Ако просто поставим пръст под носа, когато почувстваме, че ще кихнем няма да постигнем много. Трябва да натиснем върху горната устна, което ще изпрати сигнал към мозъка чрез нервите в носа. Най-просто, това действие разсейва мозъка. Това е подобно на ситуацията, при която сме си ударили коляното и бихме се ощипали силно, за да разсеем болката. Пръстът под носа няма да спре всяка кихавица, но

може да засече поне някои от тях.

Ако се нуждаете от нещо по-неочевадно от това действие или просто нямате свободни ръце, с които да го направите, можете да пробвате да натиснете езика си срещу небцето или да погъделичкате мястото. Същите нерви минават и от там, за това е много възможно да се получи същият ефект.

Важно е да подчертаем, че няма никакви солидни научни доказателства за тези методи. Все още никой не е измъчвал хора да кихат за да се тества, но базирано на анатомията ни, би трябвало това да проработи. Доста хода също казват, че тези техники работят за това следващият път когато трябва да кихнете и не искате да се поставите в неловка ситуация пробвайте. Шансовете да проработи са поне нещо… нали?

Автор: Мартина С. Попова

The post Mожем ли да спрем кихавица? appeared first on Зелен Свят.