„Ще бъде значително повредена в близко бъдеще, ако не се предприемат действия“, казва Крис Уилямс, старши вицепрезидент по комуникациите в American Rivers.

Гила е една от най-ценните реки на Ню Мексико. Тя е древна, защото е била източник на прясна вода за местните хора повече от хиляда години. Това е съименникът на говедарката Гила и чудовището на Гила, а самата река поддържа редица застрашени видове. Тя е приветствана като една от последните „диви” реки на нацията. За жителите, които горещо се опитват да я защитят, река Гила е едновременно живописно природно убежище и исторически водоизточник. Планираното отклонение за Ню Мексико, ще окаже значително въздействие върху наличието на вода за местните общности надолу по веригата в Аризона.

На 12 април губернаторът на Ню Мексико Мишел Луян Гришам наложи вето на финансирането за отклоняването на реката, но
American Rivers поддържат позицията си по отношение на именуването на река Гила като най-застрашената в Америка, тъй като специалните интереси все още се застъпват за отклоняване на речната вода от каналите нагоре по течението.

Повече от 66 милиона долара за рекултивация мотивират борбата за контрол над бъдещето на реката. През 2004 г. конгресът прие Аризонския закон за уреждане на водата, който официално разреши отдела на Ню Мексико на проекта Централна Аризона да отклони водата от горната река Гила. За да получат пълното си финансиране, от Ню Мексико трябва да получат одобрение от Министерството на вътрешните работи до тази година.

The post Най-застрашените реки в САЩ appeared first on Зелен Свят.

Снежнобелите вълнообразни хълмове, пясъчни дюни и хребети, всъщност се състоят от най-малките гипсови кристали, наречени селенити. Обикновено тези кристали се разтварят във вода, но тъй като вода не тече в пустинята, гипсът, който се измива от дъжда от планините около пустинята, се утаява по повърхността на долината под формата на зърна от бял пясък. За разлика от обикновения пясък, селенитът не абсорбира, а отразява лъчите на слънцето, което прави възможно ходенето боси на белезникавите дюнидори и в най-горещите летни дни.

Пустинята с Бели пясъци дължи своя произход на морето, което се е намирало на тази територия преди около 100 милиона години. Слънчевите лъчи постепенно го изсушили, образувайки малка лагуна. Скоро се оформили солените езера на тяхно място. Горещото мексиканско слънце, упорито изпарило последните остатъци от течности от резервоарите, в резултат на което селенитът започнал  да пада в утайката, заемайки мястото на водната повърхност. По този начин обширната територия се е покрила с бяло разнообразие от гипс. След около 40 милиона години, активните тектонични процеси довели до формирането на планините Сакраменто и Сан Андреас, които не позволили на вятъра да пренася фини кристали в световния океан.

            Пясъците на тази пустиня обаче са напълно нестабилни и са в постоянно движение, движещи се в посока северозапад. Пясъчните планини образуват невероятни дюни с размерите на двуетажна къща.

Във вътрешността на пустинята може да се видят само топола и юка. В покрайнините на пустинния пейзаж, където попадат повече валежи и слънцето не е толкова изгарящо, светът на флората е малко по-богат – ехинокактус, аброния, пустинен пъпеш.

 В централната част могат да бъдат намерени само малки гущери с необичаен светлосив цвят и плъхове с бял цвят, които им позволява да се укриват по-добре. Такива представители на света на фауната като скункс, ливаден вълк, се намират в подножието на планините и на ръба на пустинята. Кълвачи, земни и кактусови сови, колибри и други представляват фауната в пустинята.

Много легенди и митове се разказват за уникалната пустиня на Белите пясъци. Един от тях казва, че НЛО често се приземява в тази област, а през последните 50 години, очевидци често са виждали летящи предмети с неизвестен произход тук. Индианците от северното и югозападното Мексико,  редовно идвали тук, за да разговарят с боговете. Всички тези слухове не плашат ни най-малко пътниците, а напротив, те привличат все повече и повече от тях в района на Ню Мексико. За туристите има павирани пътища и пешеходни пътеки, които преминават през движещи се дюни и през район, обитаван от албиноси и странна растителност.

 Днес порцелановият пустинник, загърнат в загадки, е в по-голямата си част място за семейни пикници и фон за фотосесии. Посетителите се возят със специални шейни и сноубордове, предназначени за специфичният пясък, а понякога на територията на националния парк се провежда фестивал на балона.

Красиво е, мистично е, приключение си е… какви други причини му трябват на един турист за да потегли в дадена посока?!?

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Порцелановата пустиня appeared first on Зелен Свят.