Монголите идват от Югоизточен Сибир – огромни пространства от степи и пустини, обитавани още от каменната ера. Тези скотовъдци се придвижват със стадата си в търсене на пасища и водни източници, Живеят на племена или орди, според роднинските връзки помежду им. Начело стоят “кийатите”, които са най-смелите и най-хитрите в боя воини или скотовъдци.

В лагера, защитен от ограда, семействата се подслоняват в големи кръгли шатри от кози кожи или кече (юрти), поддържани от пръти и пробити в средата на тавана, за да се образува комин. Жените се занимават с всекидневните домакински задачи, доят животните, събират плодове и диви житни растения. Мъжете тренират стрелба с лък, на която учат момчетата над 14 години, и ходят на лов.

Монголите, винаги в търсене на нови земи, са войници. Яхнали дребни яки коне, те изминават големи разстояния с малко припаси. Способни са да хвърлят стрели в движение и да извършват широки обиколни маневри.

През XIII век един племенен вожд, Темучин, обединява монголите под своя власт, приема името Ченгис хан и организира армия от 200,000 души. От 1206 до 1227 година тя кара света да трепери, като завзема със светкавична бързина огромна империя от Тихия океан до Каспийско море. В Китай Ченгис хан обсажда укрепени градове, опоражава Пекин и избива жителите му. После атакува мюсюлманските царства от Западна Азия, разрушава Самарканд, Бухара, Мерв и настъпва до Южна Русия и България.

След смъртта на Ченгис хан потомците му продължават настъплението. В Централна Европа внукът му Батий завзема Полша, Украйна и настъпва до вратите на Виена. В Средния Изток влиятелните градове на мюсюлманския свят не могат да сторят нищо срещу монголите. Но в Египет те се сблъскват с мамелюците, страшните турски воини. Все пак завоевателя на тази огромна “империя на степите” са разделени и това спира настъплението им в края на XIII век. Китай, чиято южна част е превзета под тяхна власт. На запад те приемат исляма и се смесват с местното население.

The post Империята на степите appeared first on Зелен Свят.

В началото всичко е объркано в безкрайното пространство. Това е Хаосът, от който произлиза Гея (Земята), която ражда Уран (Небето). После Гея и Уран се събират, за да родят Титаните, Циклопите и Гигантите. Хронос, най-малкият от Титаните, сваля баща си от престола и изяжда собствените си деца от страх да не направят същото на него. Жена му Рея пожелава да спаси най-малкия, Зевс. Тя дава на мъжа си да погълне камък, завит с пелените на бебето. Вече пораснал, Зевс принуждава баща си да повърне децата си, бъдещи богове, и го оковава в Ада. Признат за цар на боговете, Зевс разделя света с двамата си братя: Посейдон, цар на моретата, и Хадес, цар на подземния свят. Той прави от Олимп жилище на главните богове. Но има и груди, като Асклепий (бог на медицината) и Нимфете (божества на изворите), Музите (покровителки на изкуствата)…

Панеленизмът или “обединяването на всички гърци” е особено религиозно явление, което илеснява единението им. Гърците, чиито градове често си съперничат, спират да враждуват, за да честват някое божество в известно светилище. Горко на този, който прекъсне примирието: той извършва светотатство. Шест големи центрове посрещат подобни събирания: Олимпия с голямото светилище на Зевс, където се издигала изваяна от Фидий колосална статуя от злато и слонова кост, едно от Седемте древни чудеса на света; Делфи и Делос, светилища на Аполон, чийто култ е много разпространен в Гърция; Епидавър, светилище на Асклепий, който лекува чрез сън; Додоне, където шепотът на вятъра в листата е гласът на Зевс; Елевзин, където по време на малко позната церемония, “Елевзинските мистерии”, се обещава на участниците нов живот след смъртта.

The post Значението на гръцките богове appeared first on Зелен Свят.

Улиците са прави очертани от сгради, в приземните им етажи да търговците и занаятчиите. Най-бедните живеят на последните етажи. Отпадъците се изхвърлят на улицата. Отопляват се с мангали, които опушват помещението. За да ядат топло ястие, римпляните отиват в странноприемницата. Мият се в обществените бани, а водата се носи от кладенците. Богатите живеят в domus: индивидуална къща с кухня и течаща вода.

Римска Италия използва богатстава на огромната Империя. Императорите финансират големи обществени строежи, за да задоволят простолюдието, което приижда в големите градове. Умножават се безплатните бани като тези на Каракала в Рим; както и цирковете, като Големият цирк и арените, като Колизеума в Рим. “Panem et circenses” (хляб и зрелища): такава е рецептата за потушаване на опитите за бунт. Съществуват почти 200 празнични дни в годината, посветени на боговете, на императора или на някой победоносен генерал… които са изпълнени с големи зрелища: борби на гладиатори, надбягвания с колесници, които увличат тълпите и често са повод за сбивания; морски битки и т.н.

Земята е основен ресурс на Империята: тя дава жито, грозде, маслини, изхранва волове, обце, кози. Фермата – villa – се ръководи от управител, често пъти освободен роб, верен на господаря си, който живее в Рим и идва там само за почивка. Вилите са с най-различни размери. Но големите стопанства, латифундиите, използват труда на хиляди роби, разпределени в групи. Трудът им е тежък и безплатен. Те живеят в мизерни бараки, ергастули, докато собствениците имат пищни къщи.

The post Всекидневният живот на римляните appeared first on Зелен Свят.

“За да живеем добре, живеем заедно”, това е сякаш правилото при стагните животни. Съюзът им е подчинен на интереса: така се увеличават шансовете им за оцеляване. Стадото антилопи е по-трудно за лов, отколкото самотно животно. Един индивид наблюдава да не се приближава хищник, докато другите пият. Всички заедно се защитават по-добре при нападение. Ето защо ловците ловуват често по двойки или тройки: това отнема по-малко енергия. Групата осигурява също така по-добри възможности за размножаване или отглеждане на малките.

Социалната група се развива в зависимост от ражданията и умиранията, но също и заради напускането на по-възрастните членове и интегрирането на новодошлите. Индивидите напускат по свое желание или се изгонват. Младите мъжки често се присъединяват към групи от млади самци, докато успеят да се интегрират към нова група и да започнат да се размножават. Така е при хипопотамите. Обучението на обществен живот става често с майката чрез игра.

При социалните ципокрили насекоми (пчели, оси, мравки…) царицата влияе върху поведението и физиологията на своите работници. Тя успява да блокира размножителната им исситема, когато ги доминира физически или, при по-развитите общества, като отделя химически вещества: феромони. Обменът на храна между индивидите поддържа единството на обществото. При пчелите това е истинско средство за общуване.

Разделянето на труда е в центъра на обществото на насекомите. Задачите на всеки са толкова ясно определени, че се челюсти или жлези, които отделят лепливи секрети за защита. Възрастта също определя разделението на труда. Например пчелите-работници сменят работата си с течение на времето: грижа за люпилото, поддръжка на кошера, търсене на храна.

The post Животинските общества appeared first on Зелен Свят.

Скоро из социалните мрежи се завъртя новината за един човек, който не само, че най-садистично е отрязал краката на една котка, и е заснел клип… Аз нямах сили да изгледам видеото, не знам за вас…

И за десерт, вчера научавам от една близка, как една възрастна жена на име Елена от Бургас, тровела котки с антифриз… !!! Не знам колко болка и гняв трябва да си стаил в себе си, че да посягаш на друго живо и невинно същество!!!

На какво още е способен човек, който хладнокръвно, унищожава чужд живот?!? Това не са ли патологични прояви на болни мозъци? Не сме ли всички ние застрашени като общество и буквално, от индивиди с подобно сбъркано поведение…?!?

Какво се случва? Защо няма последици?

Аз, ако повиша тон се чувствам виновна, как тези хора притъпяват съвест и морал, за да извършат подобни деяния???

Тези, които малтретират жените си и дори убиват, изобщо не искам да коментирам. Всеки ден нов случай… Вече има и убити… Преди няколко месеца, един превъртял, застрелял жената и бебето, но когато дошъл неговия ред, изведнъж “изтрезнял” от умопомрачението и не успял да се простреля…

Подобни случки генерират още и още агресия. До кога?!?

Онази баба, като е толкова нещастна, защо сама не изпие антифриза?!? Какво може да са ѝ сторили котките, че да провокират толкова агресия?!?

Онзи психопат ‘що не отреже собствените си крака като толкова иска нещо да отреже? Но когато става дума за тях си, мислят рационално… Иначе системaта лесно и удобно ги вкарва под етикет “Психично болни” и се разминават без последствия. Само че случаите зачестяват… Коментираме си в мрежата, изливаме насъбралият се гняв и какво… нищо… Керванът си върви…

Става ми страшно… грозно и уродливо… Но аз съм от хората, които се възмущават, дори, ако някой хвърли фас на улицата… Така, че подминете ме мен… Замислете се за себе си…

Защото това е всеобща заплаха.

Насилието и агресията имат много форми, но докато мълчим, подминаваме и мислим, че на нас няма да се случи, промяна няма да има!!!

Защото всеки има право на живот. На щастие и хармония. Всяко живо същество… Защото животът не го даваме ние и нямаме право да боравим с него както ние решим!

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Аларма: Спрете!!! appeared first on Зелен Свят.

В рамките на два века обаче византийският град Елуса (известен още като Халуза) се срутил, оставяйки зад себе си древни сгради, разделени от по-късните поколения или просто погребани под променливи пясъчни дюни. Историците като цяло смятат, че византийските социални и икономически системи в региона на Негев са спаднали с възхода на ранния ислямски период в средата на VII век, време, което е довело до промени като ограничения върху производството на вино, стока, която генерирала много пари и търговия за Елуса.

Благодарение на по-внимателния поглед към общинските сметища на Елуса обаче, археолозите вече осъзнават, че спадът на града е настъпил почти век преди ислямските влияния да навлязат в района. Виновникът? Бърза и смъртоносна промяна в климата, предизвикана от поредица от далечни вулканични изригвания.

В едно изследване, публикувано в докладите на Националната академия на науките, Гай Бар-Оз, професор по археозоология в университета в Хайфа, и неговият изследователски екип описват резултатите от разкопките на градските сметища, които все още се виждат из покрайнините на Елуса. Копаенето бе подтикнато от любопитството на Бар-Оз за падането на византийското общество в Негев. За улики, изследователите се обърнали към сметищата на Елуса, аргументирайки се, че краят на събирането на боклука ще отбележи края на функционирането на обществото на високо равнище в градска среда.

След изкопаване през пластове отпадъци като пепел от камини, кости от месо и риба, семена от грозде и маслини, изхвърлен строителен материал и счупени винени чаши, изследователите открили, че главните сметища са спрели да получават боклук около 550г. Краят на събирането на боклука в Елуса обаче е в съответствие с новите тенденции в науката за климата, които показват, че средата на VI век всъщност е било ужасно време за живот в по-голямата част на Европа и Азия.

The post 1500-годишнo византийско сметищe за боклук appeared first on Зелен Свят.

За древните монаси библиотеките са били хранилище на свещени знания, за ранните учени те направили възможен технически напредък и медицински лечения. Появата на модерната обществена библиотека показва най-големият стремеж на обществото, а именно, че хората биха искали да четат, да се образоват и активно да разширяват своите хоризонти.

Разбира се, гражданското общество често е под заплаха. Като хранилища на богословие и култура, библиотеките през историята са подложени на огън – понякога буквално. Войните и пожарите опустошават библиотеки, най-вече Александрийската библиотека, но също така и по-малко известни като Праговската библиотека в Страховския манастир, която е била унищожена от пожар, само за да пострада векове от нахлуването на враждебни армии.

Заплахите за библиотеките обаче не винаги са толкова крайни. Всекидневният проблем на защитата на антики от опустошенията на времето, или дори само от вредители (човешки и животински) е основна грижа. Biblioteca Girolamini в Неапол, Италия пострада от престъпния кръг, който систематично ограбва колекцията от книги през 2012 г., въпреки че библиотекарите и библиофилите по целия свят забележително успяха да възстановят по-голямата част от откраднатите книги.

В задачата за защитата на нашето културно наследство, библиотекарите са невъзпятият герои. Но в Португалия библиотекарите са си намирали необичаен съюзник: прилепите. Книголюбивите насекоми се държат на страна гениално чрез колонии от прилепи в места като Biblioteca Joanina на Coimbra и общинската библиотека Mafra.

Освен присъщата стойност на книгите, самите библиотеки често вдъхновяват страхопочитание. Това е може би най-добре илюстрирано, когато става въпрос за архитектура. Някои от най-големите архитекти в историята са натоварени с изграждането на библиотеки – от Библиотеката Сен-Женевие, предшественика на Анри Лабруст до модерната библиотека, до Обществената библиотека в Сиатъл, съвременно чудо, проектирано от Рем Колхаас.

Автор: Мартина С. Попова

The post Пазителите на книгите appeared first on Зелен Свят.

Ако приемете покана, покажете точност. Повече от половин час може да закъснее само много важен човек или звезда: както знаете, те не закъсняват, но се забавят .

На парти е винаги по-добре да дойдете с подарък. Не е задължително да е скъпо. Печеливши опции са вино и десерти. Ако в къщата има малки деца, вземете нещо за тях.

Форматът на поздравите на входа – целувки, прегръдки, ръкостискания или други са признаци на уважение.

Седейки в обществен транспорт с широко раздалечени крака и заемането на две места също е против правилата на етикета.

В залите на музей, библиотека, театър, кино и др. трябва да се движите възможно най-тихо. Неприемливо е да се говори силно или да викате, призовавайки вашия спътник.

В някои заведения, където няма главен сервитьор, клиентите самостоятелно отиват на  маса. В този случай кавалерът върви отпред, а дамата зад него. Той придърпва стола, дамата сяда, и после той сяда. В същото време е по-добре да се настанят по такъв начин, че да е по-удобно за сервитьора да обслужва дамата, тъй като тя е първата, на която се сервират ястията.

Обичайни правила се прилагат и за масата.

Яжте със същата скорост като останалите.

Най-добре е да се избягват някои деликатни теми за говорене. Смята се, че не може да се говори за заплата, политика, здраве, религия. Добри теми за случаен разговор са: спорт, времето, готвене, домашни любимци, изкуство, наука, пътуване и други подобни.

Не поставяйте смартфона на масата на обществени места. По този начин ще покажете колко важна е тази притурка в живота ви и колко безинтересни сте в разговора, който се провежда. По-добре е да не използвате телефона изобщо по време на вечерята.

Винаги включвайте или изключвайте безшумния режим в театъра, библиотеката, киното, лекцията или друго официално събитие.

Ако сред гостите има непознати, те трябва да се запознаят помежду си.

На женският пол се препоръчва да не нанася грим по време на разговор или на масата, а мъжете не трябва да разчесват косата си или брадата си.

Не забравяйте да благодарите! Кажете благодаря на домакина и, ако е възможно, на другите, с които сте говорили, за интересния разговор. Домакинът трябва да благодари на всички гости, споменавайки, че пристигането им е направило това събитие специално.

Етикетът на хранене е специфичен. В по-висока класа заведения за хранене, както и събития от висок ранг, персоналът задължително разпознава знаците, които ще му дадете чрез езика на тялото, както и поставянето на отделните прибори върху чинията. Ако се налага да бъдете част от подобни събития, познаването и използването на отделните категории прибори хронологично е задължително.

Нищо не ни струва толкова евтино и не се цени толкова, колкото и учтивостта. Правилата на етикета са доста прости и се основават на здравия разум. Вие показвате любезност към друг човек, той го показва пред вас. Така всеки печели.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Внимание – познаваме ли правилата в обществото?!? appeared first on Зелен Свят.

Вероятността да се види леопард в Бера, в северозападната част на Индия, е 90%. На пръв поглед ще ви бъде простено, ако си помислите, че тези хора съвсем са откачили. Не само, че това не е резерват за диви животни, а е регион, в който живеят селяни и добитък – а не обичайните компании на големи хищници. И все пак този пасторален район от по-малко от осем квадратни километра в хълмовете Аравали между туристическите места на Удайпур и Джодхпур съдържа най-голямата концентрация на леопарди на планетата. Тук живеят около петдесет леопарди в скалите, които се издигат сред поливните полета и трънливия пустинен храсталак.

Видимото присъствие на леопардите се дължи на уникалната връзка с жителите на Рабари. Те са племенна каста на полуномадски овчари, за които се смята, че са преселили в Раджастан от Иран през Афганистан преди хиляда години, са благочестиви индуси. По-специално, те са поклонници на Шива – богът на дивите неща, облечен в кожа от леопард.

Индийският континент е дом на 14 000 леопарди, в сравнение с историческия минимум от 6 000 до 7 000 през 60-те години. Леопардите, както и всички диви животни в Индия, са защитени от закона. Но с увеличаването на броя на леопардите се увеличават и конфликтите между хора и леопардите. Между 1995 и 2017 г. нестопанското дружество за защита на дивата природа в Индия регистрирали 3 373 убити леопарди. Те били или сварени за незаконна търговия, или били убити от фермери и селяни поради страх или отмъщение за нападения срещу добитък.

В Бера обаче отношението не може да бъде по-различно. Когато леопардите от време на време се показват за добитък през нощта, отвличат скъпоценно теле, коза или овца, селяните са доволни да претендират за скромната компенсация, предоставена от Държавния горски отдел. Ще получат около 28 долъка за коза или овца, 70 за теле и 280 за бик или камила – по-малко от половината от пазарната цена. Понякога те дори не правят това, считайки убийството за жертва на бога.

Автор: Мартина С. Попова

The post Леопарди в обществото appeared first on Зелен Свят.

На първо място е здравето. Разпространението на болести е неочакван резултат от глобализацията. Сега опасните болести се пренасят в богати държави от пътници, идващи от страни, където болестите са ендемични и общественото здраве е слабо.

Второ: тероризъм. Глобалното неравенство не е пряката причина за терористичните актове. Религиозният фундаментализъм и индивидуалната психопатология играят съществена роля. Всяка страна има своите луди, ядосани личности; бедните страни нямат монопол върху тях. Там хората са заобиколени от медийни визий за начин на живот, които са достъпни навсякъде по света, но не са достижими за тях. В гняв и отчаяние някои стават сами терористи; други търпят или подкрепят терористи.

Някой вместо това търсят по-богат начин на живот, като имигрират в развити страни: особено в Западна Европа, САЩ и Австралия. Независимо дали имигрантите търсят икономически възможности, убежище от насилие или политическо убежище, се оказва, че е невъзможно да се контролират последните вълни на миграция по света. Световното потребление се увеличава с около 10 пъти. Това се равнява на световното население от близо 80 милиарда души с настоящото разпределение на потребителските нива. Някои оптимисти твърдят, че Земята може да подкрепи 9,5 милиарда души.

Сигурно е, че в нашия живот нивата на потребление на глава от населението в развитите страни ще бъдат по-ниски, отколкото са сега. Единственият въпрос е по какъв начин ще постигнем този резултат. Трябва ли да се депресираме от последствията от неравенството? Докато проблемите се влошават, потенциалът за решения се подобрява. Много национални или световни споразумения вече успяха да решат някои големи проблеми. С общи усилия ще намерим справедливото решение, но това ще отнеме много време и най-вече желание за един по-добър свят.

Автор: Мартина С. Попова

The post Последствията от глобализацията appeared first on Зелен Свят.