Всеки вид притежава собствен сигнал, като песента на птиците или светлината на светуклите. Всеки приспособява сигнала според посланието: страх, радост, агресия, ярост, подчинение или любов. Така мъжкият показва превъзходствоили подчинение, докато една майка разбира кога малкото й е гладно.

За да е сигурен, че посланието му се чува надалеч, водният щурец използва хитър способ. Той търка едно в друго крилата си, застанал в изкопана от него дупка с формата на мегафон, за да увеличи силата на звука. Така успява да издаде звук до 105 децибела, което е равно на силата от мотора на самолет.

Звуковото общуване не е най-често използваният език на животните. Мекотелите например нр могат да издават звук; змиите пък не чуват. Звуците обаче имат голямо значение. Издаването или голавянето на звук позволява на животните да поддържат конракт със себеподобните или да пазят територията си. Но един дори слав звук може да приблече вниманието на хищник. Ето защо звуковото общуване се практикува от животни, които могат лесно да избягат или да се скрият. Така те с различни бозайници, като китовете и слоновете, някои змноводни, като жабите, много насекоми и птици.

Водата била свят на мълчанието? Напротив, колкото и странно да изглежда, рибите са много шумни животни. Едни ръмжат, други използват за издаване на звук плавателния си мехур, пълен с възду. Те удрят с плавниците по този мехур, който служи като резонатор. Китообразните използват цял репертоар от звуци за общуване помежду си. Най-впечатляващо е пеенето на някои китове, което прилича на музика. Песните им се разпостраняват на стотици километри: звуковите вълни се отразяват от дъното и повърхността на океана.

The post Как си разговарят животните? appeared first on Зелен Свят.

“Много малко” – биха възкликнали мнозина.

Е, добре де… колко е това “малко”?!? Защото “малко” за мен и “малко” за Парис Хилтън, са две взаимоизключващи се понятия. И все пак вярвам, че има неща, които биха усмихнали всеки един човек, независимо от пол, етнически, религиозни различия или статут в обществото. Ето и някои идеи в тази посока.

Подарете ВРЕМЕ.     

Времето е най-ценният ресурс на съвремието. То все не стига, все ни притиска…

Подарете малко време на някой около себе си и вярвам, че той/тя неминуемо ще го оцени. Например, ако сте мъж – предложете на жена си, днес вие да вземете детето от детска градина/училище/частен урок, а тя да използва това време за себе си и да отиде на фризьор, маникюр или просто да поспи един час…

Ако сте жена, то мотивирайте го този уикенд да отиде сам с приятели на риба, планина с приятелите си…

Подарете лично време на другия. Само за него. И не се цупете след това.

Подарете ВНИМАНИЕ.

Това не е нужно непременно да струва цяло състояние. Може да е дребен и сантиментален предмет свързан с нейните/неговите интереси, може да е разходка в някой парк на слънце или цвете без повод да кажем.

Жестовете без повод винаги впечатляват повече. Най-малко, защото другата страна не е очаквала да получи нещо.

Проявете ГРИЖА.

Обадете се на някой приятел, роднина или майка си, просто за да попитате как е. Свикнали сме да търсим близките си при нужда. Но, ако се обадите просто “ей така”, почти гарантирам, че другата страна ще се учуди и дори в началото да изпитва подозрения, когато разбере, че намеренията са ви чисти, и безкористни, ще ви бъде благодарна.

Някой забеляза ли, кое е общото между идеите?!?

Вероятно осъзнавате, че всички са свързани с мотивиране на изгубеното общуване. Очи в очи. Онова истинско общуване, което почти изчезна. Не обвинявам никого, на мен самата ми отнема доста време, докато се организирам за среща “на живо” с някого. Има достатъчно технологични приспособления, които уж ми спестяват време. По-лесно е да чуя, напиша нещо, отколкото да се срещнем.

Кога последно бяхте с приятели в парка? Вчера?!? О, щастливци…!

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post За изгубеното общуване appeared first on Зелен Свят.