Синовиалната течност е вещество, което се намира между нашите стави. То играе ролята на лубрикант между кокалите ни, за да могат те да се движат оптимално и без болка. Някой описват самото вещество, че прилича на жълтък. Когато си размърдаме ставите изпускаме газ, който създава балончета в синовиалната течност. Те бързо се разпадат и издават до болка познатият ни звук. Ако искате да си изпукате същото кокалче, трябва да изчакате около 20 минути, за да може газа да се завърне отново в течността.

Това по-различно ли е от пукането, което чуваме ако се изправим бързо?

Звукът, който се чува да излиза от коляното ви е от сухожилието на коляното. Когато мръднем ставата, сухожилието бързо се плъзга по него. Звукът е много склонен на този, който опънат ластик би направил.

Този навик безопасен ли е за нашите стави?

Вероятно да. Учен направил експеримент със самият себе си. Решил да си пука кокалчетата на едната ръка в продължение на 60 години, а другата била оставена на спокойствие. Главната му цел била да разбере дали пукането на ставите ще доведе до артрит. След 60 години старателна работа той разбрал, че във пуканата ръка няма особено голяма разлика с другата. Повечето практикуващи медицина са съгласни със този резултат. Само едно проучване от 1990 година показало, че пукането на ставите в продължително време може да доведе до проблеми със хватката и подуване на ръката.

Въпреки че изглежда, че можете да си пукате ръцете, краката, гръбнака и какво ли още не по колкото си искате, това не гарантира, че навикът ви няма да изнерви хората около вас.

Автор: Мартина С. Попова

The post Пукате ли си кокалчетата? appeared first on Зелен Свят.

Понеже има прясна случка, която събуди ярко недоумение в мен, си позволявам да зачекна тази толкова болезнена тема за просяците. И изобщо не говоря за пенсионерите отдали целият си живот на системата и ровещи в контейнерите за храна. Нито за истински отчаяните, претърпели критична метамормофоза, болни, загубили разсъдък и пряка връзка с нашия свят хора…

Говоря за добре организираните мрежи плюс мързеливците поставящи ме в графата “наивни глупаци”. Моят протест е срещу тях.

И това не е лично. Била съм в чужда страна, без да знам достатъчно добре език, за да упражнявам смело професията си. Ами намерих си работа на 3-ят ден. Да, нискокафилициран труд, да, заплащането беше мизерно, условията, колегите, отношението, всичко беше кошмарно…Ревях всеки ден и чистех петзвездни *айна през пелена от сълзи, ама работех! За да не завися от никого… Сервирах, чистех… ама работех! И в чужбина е пълно с просяци. И то от класа… Някои дори държат надпис “Хоумлес” (бездомен) …Ама ние дето работим и сме на квартира, какви сме бре… балъци без собствен дом, така ли? Всички българи пръснати по света, търсещи поминък, какво са… те имат ли дом там? Кой им помага в ежедневните битки за насъщния… ?!?

Те не са ли хоумлес… ?!? Нали на секундата, в която спреш да си плащаш квартирата и битовите сметки, автоматично ставаш “хоумлес” за ожалване… Не, че съм застрахована, но някак здравата логика казва това… Докато човек е здрав и може да работи, май няма основателна причина, за да не го прави…

Онзи ден спретнахме страхотна изненада за професора с колегите ми от актьорският клас. Доволни, че сме сбъднали мечтата на един човек, който ни е дал много, малко преди да се разделим, докато си говорехме пред академията, се доближи един млад мъж. Видимо здрав.

– Дайте ми една цигара, ако  може. – Отсякох, че не пуша (факт).

– Дайте ми поне стотинки – не се отказва въпреки, че привидно го игнорирахме.

Тук натрупванията ми през годините избиха и кротичко го помолих за разрешение да му задам един въпрос.

– Коя е причината, заради, която млад, здрав, прав мъж като вас, проси вместо да работи. Сори, че ви питам толкова директно, но въпросът ме вълнува от доста време, но никога не съм имала време да го задам на някой просещ. Знаете ли защо, защото въпреки, че съм болна, намирам начин да работя… А, да не пропусна, че и детето ми се води със сериозно заболяване, обаче аз съм упорита и оцелявам без да завися от никого. Та каква е вашата причина да не работите?

Ей като се ядоса онзи човек. Започна да бълва вълна от глупости и аз чак тогава проумях, че най-вероятно е друсан… После като видя, че номера не сработи, пробва нова тактика и падна на колене. Обясних му, че е нелепо да играе театър на актьори… Тръгна си сред облак от ругатни.

Преди години, докато живеех в Кърджали, докато си купувах сладолед (от онзи кремообразният от машина, помните ли), се доближиха две дечица, циганета. Е, дожаля ми и купих от СЪЩИЯТ сладолед и на тях. Изхвърлиха го в кофата на около 50 м. пред очите ми…

И пак преди време, в София, докато една сутрин чаках една колежка се доближи един от най…хм…”работливите” просяци на Витошка. Скоро не съм минавала и не знам дали още е в бизнеса, но тогава беше от редовните. В мен имаше 2 кроасана и аз му подадох единия, защото прецених, че един ще ми стигне. Аааа, ама той искал баничка, моля ви се, да съм му дала стотинки… Изгоних го най-безцеремонно и той се отдалечи, пак така зъл и бълващ заплахи… От тогава до днес спрях да давам. Единствените, на които с радост пускам дребни парички, са уличните музиканти. И аз не знам точно защо. От солидарност и преклонение пред изтичащият талант. Музикантите не ми се натрапват, не ми влизат в пространството, не ме кълнат като циганките…

Защо бе хора??? Нали човек винаги има избор… На какво подлагат децата си? Осъзнават ли, че не дават правото на избор на малките?

До онзи ден пред академията, много исках да задам този въпрос на някой просещ. На вонящото младо момиче, което никак не се свени да ми поиска за бира, на наглият тип на автогарата, който ме гледа в очите и ме лъже, че не му стигали за билетче…

Значи или трябва да си измислят по-убедителни сценарии тези хора или трябва да се хванат да работят нещо… Иначе ще умрат от глад. Или поне така изглежда.  

И не ми казвайте, че е по-лесно…Трябва да има някакво по-смислено обяснение…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post “Хоумлес” ли…?!? appeared first on Зелен Свят.

Учени и детективи се борят със озадачаващите ситуации на паранормалното вече десетилетия. Специалистите по темата, които са посветили живота си за обяснението на подобни случаи твърдят, че от каквато и страна да погледнат събитията, няма солидни доказателства, които посочват, че духовете съществуват. Също така, нито един лов за духове не е удостоверен от научна гледна точка. Една от трудностите при проучването на тази тема е разновидните начини, по които хората описват духовете. Всички „доказателства“, които съществуват са съмнителни тъмни снимки, видео как предмет се мести и свидетелски разкази. Всяко едно от тези т.н. доказателства може лесно да бъде фалшифицирано. Дори и да повдигат интересът ни, нямат научно основание.

Ловците на духове, често използват датчици за електромагнитни вълни. Смята се, че духовете ги нарушават. Това също е доста съмнителен фактор, тъй като никой до сега не е успял убедително да обясни тази странна връзка между двете неща. Макар и да няма основателна научна причина за духовете, не означава, че сте откачили ако видите такъв. Съществуват доста логични обяснение за тези видения. Инфразвуците, които са звук, който човешкото ухо не дочува, биват произведени от голям сбор от машинни уреди, както и състоянието на времето. Звуците на 18Hz резонират с очната ябълка, което може да ни накара да видим неща, които реално не съществуват.

Друго обяснение е психическото състояние на индивида. При силна скръб много докладват, че биват навестявани от изгубени близки. Учените смятат, че виждането на лицето на близкият помага с преодоляването на загубата. Често това не е страшно, неприятно изживяване, а е доста успокояващо. Оказва се, че е като част от този тежък процес.

Неоспоримо, ако погледнем паранормалните ситуации от истинският живот на хората се оказва, че те са доста по-позитивни от тези показани по филмите. Повечето биха предпочели духовете да съществуват, тъй като това би означавало, че никога не трябва да се разделяме с близките си. Но точно тези надежди си играят с мозъците ни и са създали феноменът, който наричаме „духове“.

Автор: Мартина С. Попова

The post Съществуват ли духове? appeared first on Зелен Свят.