Дзен будистите имат поговорка за просветлението: „Да изгориш планината Сумеру с огънче от светулка.” С други думи, опитите да се достигне просветление чрез логика или здрав разум са толкова безсмислени, колкото невъзможно е да се запали планината с огънчето на малкото насекомо. Но това не е спряло местните жители на Какунодате да се опитват.

Всяка нова лунна година, около средата на февруари, един снежен край на префектурата Акита е домакин на Хибури Камакура, Празник на огъня и снега. Ритуалите отбелязват края на зимата и началото на пролетта, но също така приканват и положителната енергия на доброто настроение, или ками.  

По брега на замръзналата река Кинокинай близо до група от спящи черешови дървета, местните хора строят малки иглута, наречени камакура – светилища на Шинтоиския бог на водата Суи Джин. Децата бързат от едно камакура към друго, като пожелават с уважение на всички добро здраве и богатство. Подобно на останалите богове анимисти, Суи Джин е пристрастен към залагането на мочи топки и сакето.

Суи Джин е един от добрите духове и е основно отговорен за защитата на рибарите. Но в град Какунодате, който няма излаз на море, той е призован да защитава оризовите полета и да пази реколтата. Събирането на ориз е трудна работа и, тъй като много хора в този регион все още си изкарват прехраната чрез селското стопанство, никой не се наема да заеме мястото им. Особено като се има предвид заплахата от Юки-Онна или „Снежната жена“.

В някои истории Юки-Онна е изобразена като сложна жена, чиято злина е породена от трагичния й живот, но мнозина смятат, че тя още от самото й раждане си е била зла. В някои части на Япония и до днес смятат, че тези, които не разпознават пронизителните й викове, се наказват – биват затваряни в долината до смъртта им. На децата в Акита отрано се казва, че ако не внимават, снежната жена ще дойде да изяде душите им.

В японския анимизъм, всички духове трябва да бъдат успокоени, без значение колко неотзивчивите биха могли да бъдат. По време на първата част на фестивала Хибури Камакура се строи светилище в тяхна чест, украсено с пожелания и талисмани за късмет. Поклонението се води от шинтоистки свещеници или каннуши. Облечени в тънки копринени роби, техните розови, червени и сини фигури оживяват покрития със сняг пейзаж. Те рецитират молитви в спокойни, измерени тонове, като се противопоставят на времето с равнодушие. Пред тях върви група мъже, свели глави в благоговение, застанали стоически срещу злите духове на зимата.

С настъпването на нощта се запалва огън, а балите със сено и въглен се свързват със сламено въже. Местните жители, които участват в танца Хибури, се подготвят, като потриват косата си със забрадки и пъхат ръцете си в защитни ръкавици, за да не ги изгорят. Така се поставя началото на сцената на битката с Юки Онна.

Танцьорът хваща единия край на въжето и запалва балата и започва да го върти. Балата бавно поема инерция на главата му и образува защитен ореол над главата му. Вятърът подхранва огъня с кислород и той започва да фучи страховито, докато балата се върти все по-бързо и по-бързо. Горещината топи падащия сняг и го превръща в дъжд. Огнените езици магично се вият около тялото на танцьора.

Светлината на огъня преминава по лица от тълпата, сякаш ги изважда от фантастичен филм, а по тях се чете радост, удивление, страхопочитание. Хибури танцьорът бавно отнася публиката в духовното царство; в света, където управляват богове и духове, където няма логика и здрав разум; на място, където мистичните особености на огъня са единственото оръжие на човека срещу нещастията.

Хибури танцьорът трябва да издържи на силна топлина и гъсти облаци дим, докато не прогони злите духове на зимата. В крайна сметка, когато пламъците се доближат само на сантиметри от ръцете, балата се хвърля в огъня. Дали Юки-Онна си е отишла завинаги? Само времето ще покаже. Дали са направили достатъчно, за да призоват Суи Джин? Препитанието на местните жители в Какунодате може да зависи от това.

Не е съвпадение, че има симетрия в знаците за огън (火) и човек (人); извитите крака на тези два знака представляват потенциал и за добро, и за лошо. Огънят може да донесе смърт и разрушение, но също може да създаде топлина, светлина и енергия.

Възможно е на пръв поглед да ви се стори, че хората от Какунодати просто въртят едни огнени топки около телата си. Но, ако се вгледате по-внимателно, може и да успеете да видите вълшебната планина Меру, осветена от огньовете на Хибури Камакура.

Възможно е на пръв поглед да ви се стори, че хората от Какунодате просто въртят едни огнени топки около телата си. Но, ако се вгледате по-внимателно, може и да успеете да видите вълшебната планина Меру[1], осветена от огньовете на Хибури Камакура.

[1] свещена петвърха планина на хиндуистката, джайнската и будистката космология и се счита за център на всички физически, метафизични и духовни вселени.

Автор – Нина Жишева

The post Хибури Камакура: Празникът на огъня и снега appeared first on Зелен Свят.