Олимпийският пламък служи като напомняне за героизма на  Прометей. Според легендата, той е откраднал огъня от Зевс и го е дал на хората.

Изкачил  се на небето с помощта на Атина и вдигнал факла към слънцето. Донесъл огъня на хората, скрил го в кухия тръстиков ствол, и показал как да се пази, напукан с пепел. Прометей научил хората да откриват и използват земни съкровища – мед и желязо, сребро и злато. Oткрил  лечебни билки за хората и вдъхвал в тях воля, смелост, надежда и безкористност.

Прометей е знаел, че прави това против волята на Зевс и, че е заплашен от гнева на всемогъщия бог. Но също е знаел и колко е щастлив да помогне на слабите, за да покаже техните просветени, усмихнати лица.

За кражбата на огъня, Зевс наредил на Хефест да прикове  Прометей към Кавказкият хребет. Той бил обречен на непрестанни мъчения: орелът, който пристигал всеки ден, кълвял от черния дроб на Прометей. Според различни древни източници, мъченията траяли много години, чак докато Херкулес убил орелът със стрела и освободил Прометей.

Страхливец няма да открадне огън от боговете. Така че в спорта – златото на игрите е като награда за смелост. Огънят гори от началото до края на Олимпийските игри и напомня на спортистите за мястото на подвига в живота им.

През 776 г. пр. Хр. Спортистите започнали да се състезават в олимпийски игри. За тяхното откриване, огънят се запалвал и се пренасял до финалната линия. Процесът на доставяне на олимпийския пламък означава поддържане на чистотата и силата на елементите на природата в непрекъснато състояние. За това са се погрижили 10 атински племена, които са отделили 40 обучени млади мъже за този процес. Тези младежи донесли  факела от олтара на Прометей към атинския олтар. Разстоянието било  2,5 километра.

В новата история,  идеята за запалване на олимпийския огън от слънчевите лъчи в храма на Зевс в Олимпия (по аналогия с ритуала на Олимпийските игри в Древна Гърция) и предаването ѝ от факела на Олимпийския стадион за церемонията по откриването на Игрите е изразена от Дюбертен през 1912 г.

Факелът може да се запали само от слънцето (но с помощта на специално огледало) – не трябва да има изкуствени източници на огън. Майката природа и самите богове трябва да дадат зелена светлина за домакинство на Олимпиадата. В допълнение, към основния фенер, от олимпийския пламък са осветени и специални лампи, предназначени да съхраняват огъня в случай, че основната факла (или дори огънят на самите Игри) угасне по някаква причина. Например, през 1976 г. в Монреал огънят е потушен заради дъжд.

Първият олимпийски огън от съвременността е запален на игрите в Амстердам през 1928 г.

Служител на Amsterdam Electric Power Company запалва първия олимпийски пламък в купата на Маратонската кула на Олимпийския стадион в Амстердам и оттогава този ритуал е съществен атрибут на съвременните олимпийски игри.

Щафетата на олимпийския огън за първи път се е провела по време на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. Повече от 3 хиляди бегачи участвали  в доставката на факела от Олимпия до Берлин. На 1 август 1936г. германският спортист Фриц Шилген запалил огъня.

Пристигането на Олимпийския огън в последното му убежище, където се предава на последния (и най-важен) факел, е вече тържественото откриване на  Олимпиадата.

По правило честта да запали огъня се дава с доверие на известен човек, най-често спортист.

Сценарият на този последен етап, както и името на героя, организаторите пазят до последно в тайна, за да направят зрелището възможно най-вълнуващо.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Вечният огън – от легендата до днес appeared first on Зелен Свят.