Разположен на югозападната част на планината Парнас в долината на Фокида, Делфи се свързва с гръцкия бог Аполон. Според легендата хълмът е бил охраняван от гигантска змия, наречена Питон, който е бил последовател на култа към Гая (Земята) от стотици години. След убийството на Питон, Аполон твърди, че Делфи е негово собствено светилище. Може би тази легенда е отражение на действителните събития. През микенския период (14-11 в. Пр. Хр.) в Делфи имало малки селища, посветени на Майката Земя. Впоследствие, между 11-ти и 9-ти век пр. Хр. До VIII в. пр. Хр., Делфи вече е международно известен с пророческите сили на Пития. И все пак, едва през следващия век оракулът става делфийска институция, когато съветът на Аполон е търсен от гръцките градове по важни въпроси на държавата.

Пития е името, давано на всяка жрица през цялата история на храма на Аполон в Делфи. Жрицата е била жена на възраст над петдесет години, живяла отделно от мъжа си и облечена в дрехи на девойка. Според Плутарх, който някога е служил като свещеник в Делфи, Пития първо влиза във вътрешната камера на храма (Adyton). След това тя седи на статив и вдишва леките въглеводородни газове, които излизат от бездната на порестата земя. Това наблюдение може да бъде потвърдено от съвременните геолози. След като изпада в транс, тя мърмори думи, които са неразбираеми за обикновените смъртни. Тези думи след това се тълкуват от свещениците на светилището на общ език и се предават на онези, които са ги поискали. Независимо от това, оракулите винаги са били отворени за интерпретация и често предавали двойни и противоположни значения. Това ясно се вижда в случая с Крез. Има и много други случаи, в които пророчествата на Пития също са били двусмислени.

Например, според Херодот, едно от предсказанията на оракулите, дадени на атиняните по време на персийската инвазия от 480 г.пр.Хр. „Благоразумният Зевс ви дава, Тритогения (Атина) стена от дърво/Само това ще стои непокътнато и ще помогне на вас и на вашите деца” (Херодот, Историите, 7.141). Докато някои атиняни изтълкували това буквално и стигали до заключението, че пророчеството се отнася до оцеляването на атинския Акропол (той е бил заобиколено от предпазна ограда в миналото), други сметнали „дървената стена“ за кораби. Обаче, последното тълкуване не успява да осмисли последните два реда на пророчеството: „Благословени Саламий, ти бъдеш смърт за синовете на майките / или когато семето е разпръснато или когато се събере“. Според официалното тълкуване, ако атиняните били ангажирани персите в морска битка, те щели да бъдат обречени да загубят. Въпреки тази на пръв поглед неприятна поличба, атинският командир, наречен Темистокъл, решава да оспори оракула, като заявил, че ако атиняните са обречени, тонът на оракула би бил по-суров. Атиняните били убедени, може би не от тълкуването на Темистокл, а от факта, че би било по-добре да се бият с персите, отколкото да не правят нищо, както предположил Оракулът. Както може би се досещате, атиняните постигнали решителна победа над персите и поставили повратната точка на второто персийско нашествие в Гърция.

Така че, следващия път, когато се изкушите да повярвате в пророчества, спомнете си историята на Крез и атинската „дървена стена“. В първото – погрешното тълкуване на пророчеството довежда до падането на Крез и демонстрира предизвикателствата, свързани с тълкуването на пророческите изявления. Във второто, като се противопоставят на пророчеството на Оракула и взимат съдбата си в собствените си ръце, гърците успяват да обърнат хода на войната срещу персите и да се спасят от унищожение.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Пития, Оракулът от Делфи appeared first on Зелен Свят.

Чудната природа несъмнено е една от водещите. Но мястото, за което ще ви разкажа днес е просто задължително. Всеки очевидец може да потвърди, че атмосферата е уникална, историята – респектираща, а усещането – като смътен спомен на подсъзнанието на посетителя. Въображението започва да рисува ритуални танци, мистични пророчества, огньове… Ето какво имам предвид изложено в конкретни факти.

Перперикон, първоначално наречен ,,Хиперперакион“, е най-големият мегалитен комплекс на Балканите. Намира се на гол, висок 470м. хълм, разположен на 15 км. североизточно от Кърджали. Това е исторически значимо свещено място, разположено край река Перперешка. Най-голям интерес за археолозите е тракийската епоха. За траките, Перперикон е бил храмът на Дионисий,  тракийскияти гръцки Бог на гроздовата реколта, виното, плодородието и религиозния екстаз. Плодородната земя на този район винаги е била добра за отглеждането на грозде. В скалите, в които са изпълнявани  ритуалите на огъня и виното е издълбан голям кръг олтар и там се е помещавал поне един оракул. Александър Велики твърдял, че е посетил мястото и му било казано точно там от оракула, че ще завладее света. Съществува и по-интересно твърдение за пророчество. Било е  предречено, че Августин ще стане първият император на Рим, след като баща му се консултира  с оракула.

В епохата на християнството, светилището е изоставено за кратко време, но християните също откриват свещената скала  и строят църкви в него. През 1362г, когато армиите на Османската империя нахлуват, дните на Перперикон са преброени и той се срива в неизвестност. Разкопките в района започват от 2000г. насам, но и до днес продължават да се правят нови открития. Местността е лесно проходима  и достъпна за посетители.

С изкачването нагоре по възвишението ще се убедите в невероятните технологични постижения на хората в далечното минало. Още в самото начало на разходката се различава модерната отводнителна система, която древните хора са използвали, за да насочват дъждовната вода в желаната от тях посока, да я складират и използват при нужда. След като посетителят се запознае с технологии за производство на вино, следва дворцовата част. На входа все още личат вдлъбнатините от тежките  порти, които въвеждат в тронната зала. На около метър и половина отстъп от земята е вдлъбнатият в скалата трон, на който е седял владетелят на храма. Може би най-съществената част от светилището е олтарът в храма на Дионис, който се намира непосредствено до голямата  гробница. Той представлява голяма овална зала без покрив, с диаметър 25м.

В северната й част, на 3 м. от пода, в скалата е образуван голям кръгъл жертвеник с диаметър 2 м, който е обгорял от честите ритуали с вино и огън, извършвани върху него. Тук са се случвали свещените дейности и оттук са произхождали големите пророчества.

Мястото е особено, с магическа енергия и чудна гледка. За всички любители на историята, за всеки влюбен в България, за всеки любопитен и буден ум, това място е запомнящо се. За мен е целувка между древни технологии и свещени пророчества.

Това е като споделена тайна на всеки посетил Перперикон.

Шшшшшт…тихо…Да не събудим Оракула.

Източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Перперикон – обещание към боговете appeared first on Зелен Свят.