Изпитанието с ориз се намира в Нарадасрми, която е част от Дхармашастра. Когато британците колонизирали Индия, Дхармашастра се е смятало за закон на земята на индусите в Индия и по този начин го свързвали с индуски закон. Този санскритски литературен жанр обаче се занимава не само с правна материя, но и с други аспекти, включително религия и етика. Дхармашастра съдържа стотици текстове, заедно с коментари и сведения. Нарадасрми е един от най-големите смрити на този корпус от древни текстове.

Стъпките на изпитанието с ориз

В Нарадасрми са дадени седем различни вида изпитания, едно от които е изпитанието с ориз. В текста се посочва, че изпитанието с ориз трябва да се използва само в случаи на кражба, а не за други видове престъпления. В текста се посочва също, че се използва само бял ориз. Засегнатият съдия трябвало да се е очистил преди да приложи това изпитание. После съдията поставя оризовите зърна в пръстен съд пред изображението на божеството на слънцето. След това съдът се пълни с вода, която се използва за измиване на образа на това божество и се оставя там за една нощ.

На следващия ден подсъдимият получава зърно от ориза, за ​​да го дъвче. Преди да предприеме изпитанието, ответникът е длъжен да пости и да се изкъпе. По време на изпитанието подсъдимият трябва да се изправи с лице към изток и сам да обяви обвинението. След като сдъвче ориза, подсъдимият изплюва зърната на лист от свещена смокиня (известна още като дървото бодхи). Ако това не е възможно, може да се използва листо от бреза. Ответникът се обявява за виновен, ако по зърната има кръв, ако му се наранят венците или ако крайниците му трепят по време на изпитанието.

Неотдавнашен случай на изпитанието с ориз

Въпреки че изпитанието с ориза датира от древни времена, то е било използвано дори и в по-ново време, както се вижда от една история, датираща от 19-ти век. Този инцидент е свързан с кражбата на златен часовник, принадлежащ на човек на име Джордж Кристиан, който живее с трима други мъже в Калкута. Четиримата мъже организирали вътрешен съд за разследване, но не успели да хванат виновника. Докато останалите мъже подозирали, че това е един от слугите на християнина, който стои зад престъплението, самият християнин отказвал да приеме идеята.

Във всеки случай, един от местните служители, работещ при мъжете предложил да поканят „професора по магия“, който работел за полицията в Калкута. Този „професор по магия“ се бил специализирал в улавянето на крадци чрез използване на изпитанието с ориз. Мъжете се съгласили и професорът, заедно с двама или трима полицаи, дошли в къщата. Вместо оризови зърна обаче те използвали оризово брашно, което изсипали в отворените уста на слугите. След това им наредили да дъвчат брашното и да го изплюят на парче бананово листо след пет минути.

Чрез това изпитание крадецът бил хванат. Както се очаквало, невинните служители нямали затруднения с това изпитание и успели да изплюят брашното след пет минути. Само Абдул, любимият слуга на християнина, се провалил и затова бил обявен за виновен. Абдул признал престъплението си и върнал часовника на Кристиан. След това той бил изправен пред вътрешен съд и осъден на 20 удара с ратанова пръчка, след което той отново влязъл в служба на господаря си.

Неспособността на Абдул да изплюе оризовото брашно се дължи на факта, че той е бил нервен по време на изпитанието, знаейки, че е виновен и че престъплението му скоро ще бъде разкрито. Поради този страх, слюнчените му жлези не са могли да произвеждат слюнка, която е била необходима за овлажняване на брашното, и това е взето като доказателство за неговата вина. Установено е, че когато човек се страхува, устата му пресъхва, тъй като страхът кара слюнчените жлези да спрат да отделят слюнка. Докато древните индианци може и да не са знаели за науката, която стои зад това явление, те трябва да са направили достатъчно наблюдения, за да осъзнаят самия феномен и затова са създали изпитанието с ориза, за да хващат крадци.

Превод – Нина Жишева

The post Древното изпитание на ориза appeared first on Зелен Свят.

“Не можете да ядете в китайски ресторант, поне в добър такъв, без да ядете някакъв вид пържено ястие, обикновено направено в уок”, казва Дейвид Ху, учен по динамика на флуидите в Georgia Tech. “Това се случва от хиляди години и ние все още не знаем как са го накарали да работи толкова добре.”

Ху и неговият аспирант Хунтант Ко прекарват цялата минала година в опит да разберат науката на уока. Техният опит в динамиката на флуидите им позволява да изследват течноподобната природа на хиляди оризови зърна, които обикалят повърхността на уока в постоянно движение. “Това е като вълна”, казва Ко. – С определени движения можете да контролирате траекторията на много оризови зърна едновременно.

Преди да започне докторската си дисертация, Ко прекарва една година в селски район на Тайван, преподавайки английски. Той започва да се интересува от механиката на цвъртящите уокове, подмятани навсякъде в местните ресторанти, докато Ху, бъдещият му консултант, го насърчава да вземе видеоклипове, които по-късно да разгледат в лабораторията.

Ко се съсредоточи върху двама местни готвачи, които са се учили да готвят в тайванско кулинарно училище и са се превърнали в мастър-шефове в последните 30 години. Техните ресторанти, популярни места за посещения в окръг Тайтунг, се специализират в пържене. Ко се сприятели с тях и ги наблюдавал как се справят с тежките си съдове с часове.

След като разгледали в лабораторията много клипове, Ко и Ху успели да идентифицират непрекъснато повтарящ се цикъл, който поддържа съдържанието на уок в постоянно движение. Цикълът, с продължителност около една трета от секундата, съдържа две различни движения: една „транслационна“, в която готвачът придвижва уока напред и назад и един „ротационен“, в който готвачът накланя уока назад и напред като люлка. Резултатът? Перфектно изпържване.

“Храната трябва да изтанцува този танц, в който зачервените оризови зърна се завъртат във въздуха, така че да не се овъглят”, казва Ху. “Оризът само докосва уока за кратък период от време и тогава прави нещо, подобно на ски скок, което позволява на храната да се отклони от ръба на уока.”

Ху и Ко отбелязват също, че двете движения са извън фазата, която позволява на ориза да се движи в кръгов вид. “Това наистина е въпрос на време”, казва Ху.

За Ху, това изследване се вписва идеално в неговия изследователски дневен ред, който се състои в демистифициране на чудесата на ежедневието. “Наистина ми харесва, когато мога да накарам хората да обърнат внимание”, казва той. – Има толкова много интересна наука, а тези готвачи го правят да изглежда лесно, но ако го опитате, е доста трудно.“

Другите ежедневни чудеса на Ху включват рафтинг мравки, котешки езици и уриниране на животни. (с последното е спечелил Нобелова награда).

Крайната цел на това проучване е да бъде създаден робот, който може да готви пържен ориз като професионалистите. Ко казва, че тази работа е трудна и много готвачи развиват заболявания на ръцете след години подмятане на уока.

„Но, добавя Ко, дори и перфектният робот никога не би могъл да възпроизведе опита на домашно пържената храна.“

„Механиката на хвърлянето на уока може потенциално да бъде извършена от робот, казва Ко, но атмосферата, отношенията и културата, които готвачите внасят в ресторантите? Това е незаменимо.”

Превод от английски – Нина Жишева

The post Готвенето в уок – тънко изкуство и фина наука appeared first on Зелен Свят.

Славянската дума ,,бира“ първоначално означавала всяко питие изобщо, и едва по-късно се превръща в името на алкохолна напитка.

Общото убеждение е, че бирата е открита случайно в Близкия изток преди десет хиляди години. Историята на бирата вероятно датира отпреди 8000 години. Според една теория, когато ечемикът бил изсушен и покълнал, е установено, че е идеален за производството на хляб. Фактът, че хлябът случайно е паднал във вода и се е напълнил с мая, е родил древната бира.

Строителите на египетските пирамиди получавали, освен храна, и бира.

Правели са бира от пшеница, овес, ръж, просо, ечемик и лимец.

В Древен Китай бирата е добивана от покълнал ориз.

В ранното Средновековие, бирата в Европа се произвеждала в манастири. Европейските монаси официално били ангажирани с пивоварство, като използвали хмел като консервант.

Днес производството на бира е важен клон на промишлеността, включващ няколко големи компании и хиляди по-малки производители.

В нашето съвремие, бирата е най-консумираната напитка след водата и чая. Произвежда се чрез варене и ферментация на нишесте, получено главно от зърнени култури – най-вече малцов ечемик, но се използват и пшеница, ръж царевица, ориз, овес, лимец. За ферментацията, спомага ферментационна мая. Ароматизира се с хмел, който придава горчивина и действа като консервант.

Според начинът на ферментация, бирата се дели на лагер и ламбик. Алкохолното съдържание е между 4%и 6%. Бирата е популярна по цял свят, като в много страни ежегодно се провеждат фестивали на бирата.

Бирената мая е известна като богат източник на магнезий, селен, калий, фосфор и витамини от група В (Бе). Поради тази причина, понякога бирата е наречена ,,течен хляб“.

Знаете ли, че в света най-много бира се пие в Чехия, Белгия, Германия и неочаквано – Китай.

В направена анкета за ,, любимо питие  през последните 20г.“ , в Америка бирата заела първо място.

Октоберфест е бирен фестивал в Мюнхен, който продължава  повече от две седмици. Броят на хората, които идват за този фестивал,

надминава 6 милиона души.

В Африка има бира от банани.

До 2013г. бирата не се е считала за алкохолна напитка.

В Белгия до 70-те години на миналия век бира се предлагала в училищата и библиотеките.

Политическите партии в Аржентина имали свои собствени марки бира.

По правило, по-тъмната бира има по-горчив вкус.

През 17 в. някои хора в Нигерия кръщавали децата си с имена на марки бира.

В Нигерия и Ирландия още се консумира бира с марката „ Гинес”.

Обикновено в зимният сезон, бирата не е предпочитано питие, но разбира се, заклетите ѝ фенове,  имат какви ли не оправдания да се наливат с бира. Няма никакъв проблем, когато е с мярка и докато все още имате връзка с нашата планета. Помнете също и за ефекта на „Биреното коремче” и за трайният, аромат носещ се след порядъчна консумация на бира.

Както се казва – консумирайте, но с мярка.

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Бирено опиянение appeared first on Зелен Свят.