Защо понякога смехът ни плаши?

“Големият страх произтича от дисонанса или нарушението на нашите очаквания”, казва Марджи Кер, социолог от Университета в Питсбърг, която специализира в изучаването на страха и пише книгата “Scream: Chilling Adventures in Science of Fear”. С други думи, ние се страхуваме, когато нещо противоречи на нашите очаквания. Ето защо можем да намерим за ужасяващо да видим децата – които обикновено действат сладко и щастливо – да се държат по странен начин, сякаш “са обсебени”, както се случва във филми като “The Exorcist” и “Children of the Corn“,” казва Кер.

Смехът в необичайна обстановка предизвиква подобен отговор. “Когато вземем нещо, което би трябвало да е свързано с положителни емоции, чувство на невинност или радост, и след това да го обърнем по някакъв начин, или като го направим малко зловещо, или извън контекста, то развява червен флаг” или ни сигнализира за грешка. “Хората не трябва да се радват, че правят лоши неща, така че когато го направят … това е знак, че нещо не е наред и не можем да им се доверим.” Споделя Кер.

На физиологично ниво “смехът и страхът са много сходни”, каза Кер. И двете са “състояния на високо възбуждане”, или моменти, когато чувстваме силни емоции, каза тя. Ето защо не е необичайно човек, който се е стреснал, първо да крещи и след това да се смее. Цялата тази енергия е там и, след като хората осъзнаят, че не са в опасност, те могат бързо да превърнат този вик в смях, каза Кер.

Културата също играе роля в начина, по който възприемаме смеха.

В западното общество, защото се учим да свързваме смеха с положителни чувства, “когато той е в контекста на зло или нараняване на хора, тогава изобщо не е смешно”, каза Кер. В някои култури, които не са задължително глобално свързани, звукът от всякакъв вид смях може да отключи подобна тревожност. “Ако отидете в култури, които не са имали много излагане на медии, смехът може да бъде много странен, хей така, просто по принцип”, добавя тя.

Въпреки че обикновено свързваме смеха с позитивни мисли, понякога смисълът на смеха може да е неясен. Всъщност има голяма разлика между „смях на някой“ и „смях с някой “, казва д-р Израел Либерзон, началник на отделението по психиатрия в Texas A&M College of Medicine.

„И ако лицето, което се смее, изобщо не е човек – ако е, да речем, робот или кукла, нещо, което би трябвало да бъде освободено от плетеницата на човешките емоции – има допълнителен слой на зловеща сила“, каза Кер.

Например, преди няколко месеца виртуалният асистент на  Amazon Алекса случайно избухна в смях, неочаквано, в домовете на хората, според CNBC. И хората бяха ужасени. Amazon обясни, че причината за веселието на виртуалния асистент е, че е приел командата „Алекса, засмей се!“

“Когато чуваме, че нашите GPS или Алекса или Сири реагират нежно, те винаги правят това в отговор на нещо, което сме направили”, каза Кер. “Те нямат самостоятелно мотивирани изрази на емоции.” Но когато Алекса случайно се смее самостоятелно, това “извиква тревожния въпрос Защо Алекса се смее?, когато се предполага, че то е нещо, което е лишено от емоции.“

Превод – Нина Жишева

The post Защо понякога от смеха ни побиват тръпки? appeared first on Зелен Свят.