Векове на опитомяване радикално са променили анатомията на веждите на кучетата, като лицата и емоциите им са лесно четливи за хората. Когато срещат погледа на човек, кучетата често вдигат вътрешния си мускул на веждите, за да направят очите си по-големи и по-привлекателни.

“Няма доказателства, че кучетата умишлено местят този мускул, но създава преувеличено движение, което ние лесно отразяваме”, казва лидерът на изследването Джулиане Камински, психолог от Университета в Портсмут в САЩ. Движението на веждите играе важна роля в човешката комуникация, казва Каминиски: „Аз правя това сега, когато говоря с вас, въпреки че знам, че не можете да ме видите.“

Изследването е най-новият пример за това как 20,000 години съжителство са направили нашите домашни любимци фино настроени тълкуватели на човешките емоции – вероятно повече от всички други видове. В миналото си Каминиски е открил, че кучетата са уникално опитни в разбирането на жестове, които надминават дори не човекоподобни примати като шимпанзетата. Камински започнал да изследва обратната страна на тази връзка, като разгледал как хората дешифрират поведението на кучето. В един експеримент, публикуван през 2013 г., тя заснема приют на кучета, за да види дали някой от техните поведения са свързани с това колко бързо е било осиновено животното.

От всички фактори, разгледани от Камински, само едно се откроява като значимо: движението на веждите на кучето нагоре и навътре.

Първоначално „това беше много изненадващ резултат. Не очаквахме нещо толкова малко като движението на веждите да има голям ефект” казва Камински. Но останал въпросът: дали това движение на веждите е уникално за кучетата, или може да се открие в техния прародител, сивия вълк.

Новото проучване, публикувано в сборник с доклади на Националната академия на науките, Камински и колеги анализирали мускулите на лицето на шест кучета, включително лабрадори, сибирски Хъски, Чихуахуа, Немски овчарки и други, както и четири диви сиви вълци. Всички животни са умрели от естествена смърт и телата им са били дарени на науката. Екипът открива големия и видим мускул на anguli oculi lateralis, във всичките екземпляра от кучета, но почти не присъства във вълците.

Камински и колегите също установили, че прибиращият anguli oculi lateralis мускул е по-малък и по-променлив по размер и присъствие в вълците, отколкото при кучетата, с изключение на сибирското хъски, по-древна кучешка порода, тясно свързана с вълка. Този мускул, който минава покрай външния ръб на окото, излага повече бялото на окото, което кара кучешките очи да изглеждат като човешки.

“Малките промени могат да имат видими въздействия, когато става въпрос за промени в анатомията”, казва Моли Селба, докторант, който изучава еволюцията и опитомяването на кучета в Университета на Флорида. “Мускулите на изражението на лицето са относително малки мускули, но те могат да окажат голямо влияние върху начина, по който възприемаме лицето, ”казва Селба, която не е участвала в изследването.

Брайън Харе, еволюционен антрополог от университета Дюк, отбелязва, че кучетата са вълци и са много сходни анатомично – с изключение на тези очни мускули.

„Това ново проучване показва, че тези морфологични промени се развиват, когато кучетата и хората са взаимодействали през последните 20,000 години“, казва Харе. “Те почти със сигурност не са се развили поради умишлена селекция, а са дали предимство на кучетата при взаимодействието си с хората.”

The post Кучешките очички appeared first on Зелен Свят.

От друга страна, често се говори за увреждане от слънцето. Изключително важно е да предпазите кожата си от вредните ултравиолетови лъчи и да останете хидратирани. Малко хора знаят, че очите изискват същото ниво на защита като нашата кожа. Ултравиолетовите лъчи оставят трайни увреждания на очите, които дори могат да повлияят на зрението. Редица изследвания показват, че слънцето може да бъде водеща причина за катаракта в напреднала възраст. За тези от нас, които използват очила, предотвратяването на по-нататъшна загуба на зрение е от жизненоважно значение.

Ние сме готови за лятото! Но дали нашите очи са готови за слънцето?

Първо, важно е да се сдобие с подходящ чифт слънчеви очила. Опитайте да намерите слънчеви очила, които блокират 100% от UV лъчите. Това е важно, тъй като много слънчеви очила, които се продават на улицата, се фокусират върху стила, а не защитата. UV блокиращите контактни лещи са лесно решение за хората, който носят очила през летните месеци.

Второ, предпазвайте очите от химикали. Очите ни трябва да бъдат чисти. Те работят неуморно, за да се предпазят от всякакви микроби, порязвания или отломки чрез мигане. Хлорът, който е широко използван в басейните, може да предизвика ожулвания и увреждане на клетките на роговицата. Така че използвайте очила, ако сте запален плувец. Освен това, избягвайте сапун в очите при миене. Никога не търкайте очите си с ръце. Нежеланите микроби могат да доведат до конюнктивит.

За накрая, пийте много вода и получавайте достатъчно сън. При по-топли условия тялото лесно се дехидратира, а очите изискват вода. Могат да възникнат симптоми на сухо око и други проблеми със зрението. Спането е жизненоважно, особено за тези, които шофират или прекарват много време, използвайки зрението си.

Автор: Мартина С. Попова

The post Готови ли са очите ни за лятото? appeared first on Зелен Свят.

“Това е свързано с количеството на меланин, с което се раждат бебетата и как той се увеличава след раждането”, казва Норман Сафра, председател на офталмологичното отделение в Медицинския център Maimonedes в Бруклин, Ню Йорк.

Меланинът, обяснява Сафра, е пигмент, и колкото повече го има в очите, косата и кожата, толкова по-тъмни са те, а оттам и повече отразена слънчева светлина. Малко количество меланин в ирисите – мускулните пръстени около зениците – ги прави да изглеждат сини, средно количество ги прави зелени или лешникови, а голямото количество меланин прави ирисите кафяви.

Бебетата не се раждат с целия меланин, който им е предназначен. “Процесът на съзряване продължава след раждането,” каза Сафра пред Little’s Mysteries на Life’s, подсайт на LiveScience. “Цветът на очите не е окончателен до 2-годишна възраст.” Той сравнява постепенното натрупване на меланин в ирисите с пилета, които развиват пера след излюпването им.

Въпреки че някои бебета от не-бели етноси също имат сини очи при раждането, които след това, с течение на времето, стават кафяви, ефектът е много по-рядко срещан, отколкото при белите бебета. “Тъмно-пигментираните индивиди обикновено имат бебета с кафяви очи, защото те имат повече пигмент още от самото начало”, каза Сафра.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Защо бебетата се раждат синеоки appeared first on Зелен Свят.

Очите усещат светлина, която е съставена от много вълни с различна дължина. Най-късите дължини на вълните, които можем да видим, ни дават цвят виолетов, докато най-дългите дължини на вълната ни дават червено.

Има и много дължини на вълните, които не можем да видим и те създават цветове, които дори не можем да си представим.

Повечето от обектите, които виждаме наоколо, не правят светлина сами. Вместо това светлината от слънцето, луната или изкуствените лампи се блъска в тях. В зависимост от обекта, някои дължини на вълната на светлината ще бъдат отблъснати, докато други ще бъдат погълнати. Всичко това се случва много бързо, защото светлината се движи изключително бързо – почти 300 метра в секунда. Така че, цветът на даден обект се определя от дължината на вълната, която е отблъснал и всеки може да види цвета му. Но в човешкото тяло се случва още нещо, което засяга начина, по който хората виждат цвета.

Клетки и конуси

Задната част на очите ни е покрита с тънък слой клетки, които реагират на светлина и се наричат ​​конуси.

Повечето хора имат три вида конуси в очите си – S, M и L конуси – и всеки от тях усеща светлинни вълни с определена дължина.

Когато една дълга вълна удари L конус, тя сякаш се вписва в нето, като ключ в ключалка. Тогава конусът се активира. L конусите се активират единствено от дълги светлинни вълни, така че няма да няма да реагира на нито една къса или средна вълна: те отиват в конусите S и M.

Когато светлината активира S конусите, виждаме синьо, когато става дума за М конусите, виждаме зелено и, когато става дума за L конуси, виждаме червено.

Някои хора имат повече или по-малко от три вида конусни клетки в очите си. Някои – не можем да сме сигурни колко точно – имат четири вида конуси. Много хора имат само два вида конуси и те се наричат далтонисти. Хората не виждат нещата в черно и бяло; те просто имат проблеми да разберат разликата между червено и зелено – и двете могат да изглеждат като кафяви за тях. Кучетата също имат само два вида конуси, така че вероятно също имат проблеми с различаването на цветовете. Но някои животни имат невероятно цветно зрение. Пчелите, например, могат да видят по-къси вълни от хората и да използват тази способност, за да открият сладкия нектар в цветята. В цвета на мимулуса има тъмна “пътека”, която води пчелите до нектара, но хората изобщо не я виждат.

Виждаш с мозъка си

Но не само очите ни виждат. Виждаме с мозъка си. Ние казваме, че виждаме различни цветове, защото как мозъкът ни се научава да свързва сигналите, които получават от очите, с имената на различни цветове. Когато бебето покаже топката и бащата обясни: „Тази топка е зелена“, то научава да свързва цвета, който вижда с думата „зелено“, и скоро ще нарича неща от подобен цвят „зелено“.

Много други неща могат да повлияят на това как мозъкът ни вижда цвета – сезонът, това, което сте гледали допреди малко, или позицията на тялото ви. Опитайте този експеримент, за да видите сами:

Легнете на лявата си страна за пет минути, със затворени очи. Сега отворете дясното си око. След това сменете очите. Нещата изглеждат ли по различен начин, когато използвате различното око?

Докато лежахте на едната си страна, повече кръв отиде в долната, лявата, част на главата и тялото и това направи цветовете, които виждате с всяко око, по-различни.

Можем ли да сме сигурни, че хората виждат един и същи цвят, когато гледат нещо? Съвсем не – докато конусите в очите ни подсказват, че виждаме нещо подобно, вероятно всички го виждаме по-различно.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Всички ли виждаме цветовете еднакво appeared first on Зелен Свят.

Оказва се, че и на двата въпроса отговорът е „Да“.

Т.н. вътрешен биологичен часовник на тялото се регулира от неврон в очите. При затъмнена обстановка той сигнализира хормона мелатонин, а той от своя страна казва на тялото ви, че е време за сън. Метаболизмът се забава, температурата в тялото се понижава и т.н. Оказва се, че невронът в очите ни са по-чувствителни към определени цветове. Най-чувствителни са към светлите, тюркоазени сини цветове, тъй като това е цветът на небето през хубавите слънчеви дни. Проблемът идва от това, че екраните излъчват синя светлина. Това обърква сензорите ни да си мислят, че все още е светло и все още не е време за сън. Проучвания показват, че когато хората гледат синя светлина преди да заспят, сънят им е по-кратък и се будят много по-често през нощта. Казват, че това не е проблем, който можем да решим с чаша кафе сутрин. Продължителното разсейване на биологичният часовник е свързано със голям спектър от здравословни проблеми – от депресия до рак.

Много оспорват, че проучванията направени по този въпрос не са достатъчно достоверни, тъй като в голяма част учените са били само наблюдатели без да контролират силата на светлината или са използвали животни. Връзката между късното ни преглеждане на социалните мрежи и проблемите със съня обаче наистина съществува. Но ако трябва да сме честни, почти никой няма да спре да гледа телевизия или сериал на компютъра преди да заспи. За това имаме други опции. Повечето компютри имат опция на „нощен режим“, която може да се нагласи да се включва в определен час. Съществуват също и специални очила за компютри, който не пропускат сините светлини. Никой не може да потвърди все още дали наистина ни вършат работа. За сега може би е по-удачно да заложим на собствения си самоконтрол.

Автор: Мартина С. Попова

The post Пречат ли телефоните на съня ни? appeared first on Зелен Свят.

Повечето хора, с които ще се срещнем ще имат кафяви, сини или зелени очи. Въпреки, че сините и зелените не са най-разпространeните, знаете ли, че има хора със кехлибарени очи? На тъмно те изглеждат кафяви, но когато ги достигне светлина те получават жълтеникави оттенъци. Всъщност този тип очи имат повече сходност със зелените, от колкото кафявите.

Сребристите очи също са доста редки. Много биха ги определили като сини, но те са далеч по-бледи. При сините очи реално няма пигмент, а пречупването на светлината им предава цвета. При сивите очи обаче има допълнителен слой, който пропуска сравнително по-малко светлина и подчертава безцветността.

Може би най-странният цвят очи, с който може да се сблъскате са лилавите или червените очи. Звучат доста фантастично, но съществуват. Те най-често се намират при хората с албинизъм, тъй като тялото им не произвежда меланин. Лилавите очи са смеска от синкаво-безцветните им очи и червеният цвят на кръвоносните съдове в очите. При червените очи се забелязва смеска между сивите очи и кръвта, придавайки има червеникав цвят. Тези разцветки са изключително редки да се срещнат в хора без албинизъм, но една от най-известните актриси в Холивуд, Елизабет Тейлър, има синкаво-лилави очи.

Най-рядко срещаните очи са разноцветните. Вероятно сте се заглеждали в снимки на Дейвид Боуи и сте се зачудили дали това не са цветни лещи. Всъщност той има пълна хетерохромия – при това състояние, двете очи приемат различен цвят. Принципно това се предава генетично, но може да бъде последствие от контакт на ириса с желязо или очно заболяване. Хетерохромията въздейства само на едно око и не носи със себе си допълнителни заболявания. Само 11 от всеки 1,000 души ги притежават.

Още по-рядка е централната хетерохромия. При това състояния и двете очи са оцветени в два цвята едновременно. Някой ги наричат „котешки очи“ и те също се предават генетично.

Какви очи имате вие? Познавате ли някой с тези фантастични разцветки? Ако имате човек от вашето семейство с подобни очи е много вероятно вие също да носите в себе си уникалните гени.

Автор: Мартина С. Попова

The post Най-редкият цвят очи appeared first on Зелен Свят.

Започвайки с кучетата, трябва да споменем, че човешкото око възприема четирите основни цвята – зелено, синьо, червено, жълто. Но кучетата виждат само жълто и синьо. Представете си колко драстично по-различен би изглеждам света. Съпоставени с човек, можем да кажем, че кучетата са далтонисти, но пък за да компенсират имат усилено обоняние за миризма. Друг интересен факт е, че те виждат само на 60° пред тях докато човека вижда около 140°. Също така, ако поставите нещо много близо пред очите ви, ще забележите, че те почват да се размазват. При кучетата това го няма и те могат да се фокусират върху обекти на изключителна близост.

За прилепите ни е ясно, че се появяват само през вечерта. Тяхното зрение е 110 пъти по-светло от човешкото, което прави тяхната ориентация в светлина невъзможна. Може да се каже, че тяхното зрение е като термично нощно виждане, но те главно се ориентират по звуци.

Нали знаете как ако си отворите очите под вода всичко се размазва. Акулите виждат абсолютно чисто, но в черно и бяло с по-големи контрасти между светло и тъмно.

При зрението на птиците обектите които гледат са увеличени. Те виждат ултравиолетова светлина, както магнетичното поле на земята. Това им помага да мигрират към топлите места през зимата.

Очите на мухите са доста по-странни от нашите. Те виждат изображението във всяка една от лещите, а мозъка им ги отработва в една обща. Те също виждат ултравиолетова светлина, но също виждат в забавен кадър, тъй като обработват информацията по-бавно.

Рибите виждат червено зелено и синьо. Това означава, че имат лимитиран спектър от цветове, но това им помага да се ориентират в дълбоки, тъмни води. Но това помага само на тези, които са в свободни води. Домашната ви рибка също вижда така, което е доста безполезно. Рибите виждат на по-голям градус от човек.

За последно ще погледнем котките. Първото интересно нещо е, че те имат допълнителен клепач в очите им, за да ги предпази от боклуци. Котките виждат жълто, кафяво и синьо, което означава, че всичко, което виждат е все едно в филтър, като цветът е „изсмукан“ и изглежда „по-нещастно“. Картинката е доста по-размазана около обекта върху, който се фокусират. За всичките им недостатъци, те виждат на впечатляващите 200° и лесно се ориентират в тъмното.

Автор: Мартина С. Попова

The post През очите на животните appeared first on Зелен Свят.

Хората имат сини очи, нали?

По-точно само 8% от хората на планетата притежават тази разцветка и тя е проследена до общ предшественик в Испания. Така, че честито на всички от Вас със сини очи, вие сте роднини, макар и доста далечни.

Ами небето?

Класически произведения на арабски и персийски наричат небето „зеленото”. Странното е, че в най-старите езици, думата за зелено и синьо е една и съща. До преди XIII век, небето се е считало за бяло поради асоциацията му със светлина през деня. Небето при слънчевите дни изглежда синьо, но при облъчни може да се каже, че е бяло или сиво, а през нощта е черно. Същото важи и за водата – тя може да е не само синя, но и зеленикава, сива или напълно прозрачна. При много от старите карти, океаните и реките са оцветени в зелено.

Когато човечеството най-накрая намира нещо, което е синьо в природата (сапфир и лапис лазули), те го използват за направата на изключително важни предмети, като например короната на най-великия християнски владетел, Карл Велики.

Заради тази огромна липса на синьо в природата, цветът не е бил включен в основните цветове до XII век. Преди това дори дъгите по картините били само червено, жълто и зелено. С началото на производството и обработка на жълтото цвете сърпица, хората за първи път изпитали нуждата да категоризират цветът.

Скоро след това е намерен начин да се извлича напълно ясно син пигмент, наречен ултрамарин, но той бил изключително рядък и скъп. Този цвят изведнъж станал по-скъп от златото. Художниците пазели боите си само за изключително важни произведения. Само най-богатите можели да си го позволят.

Нужен е бил инцидент, за да стане синия цвят достъпен за всички. Съставките, който са използвали да направят нов нюанс червено съдържали животински кръв, която е богата на желязо. Вместо червено, създават ефективен икономичен син цвят. От този момент нататък, синия цвят влиза в глобална употреба. Странно как една малка грешка може да промени света завинаги.

Автор: Мартина С. Попова

The post Изобретението на синьо appeared first on Зелен Свят.