Разбира се, че е случва на всеки – да забравите това, което току-що си мислехте – особено ако това нещо се случи да бъде име на някого.

Това е една от най-вбесяващите части на това да си човек. То е един от онези моменти, когато усещаш как мозъкът ти работи, на практика виждаш въртенето на педалите, но те не задвижват колелата. Знаеш думата, която искаш да кажеш, но не можеш да си я спомниш или можеш да си спомниш само една буква от думата или колко букви има. Кривиш лицето си, мъчиш мозъка си и буквално имаш физическото чувство, че си толкова … дяволски … близо – но не и там.

Учените го наричат ​​синдром на върха на език (или НВЕ), а това е нещо, което вероятно е винаги било и ще бъде с нас, стига да имаме големи речници (и да живеем достатъчно дълго, за да започнем да забравяме части от тях). Хората на колежанска възраст са склонни да изпитват НВЕ няколко пъти седмично, докато до момента, в който повечето хора достигнат до 65, те изпитват около два пъти по-висока честота; дори веднъж на ден все още се смята за нормално.

Интересното е, че НВЕ се случва и с деца. Никой не е имунизиран. И не, не става въпрос за технология или съвременен живот.

“Наистина е трудно да се каже какво го причинява”, каза г-н Гари Малък, професор по психиатрия и стареене в института UCLA Semel. „Не мисля, че имаме достатъчно проучвания за това. Но знаем, че тъй като нашите мозъци остаряват, нашите неврони не комуникират толкова ефективно, колкото, когато са били по-млади … Процесът на извличане става по-малко ефективен.”

Това понякога се нарича мозъчно “задръстване”, защото визуализацията на мозъка показва, че точно това се случва с пътищата в него, когато човек се опитва да си спомни една неуловима дума. Една от теориите е, че с напредването на възрастта и колкото неврологичните пътища стават по-дебели и по-наситени, толкова по-вероятно е да пропусне връзката тук или там.

Някои хора (и дори някои учени) препоръчват психически да се отдалечавате от опитите да се спомните думата – по-вероятно е да изскочи по този начин. „Или вместо да мислите за подобни думи, идете на Thesaurus.com и прегледайте списъка с думи (това правя, защото в противен случай наистина се дразня). Това работи за мен около 50 процента от времето. Разбира се, то не работи, когато думата, която се опитвате да запомните, е име на някого – това е наистина обща категория за мен“ – споделя ученият.

Може би сканирането на пасаж или статия във вестниците може да ви помогне да стимулирате паметта си, тъй като има вероятност да срещнете подобна дума, докато четете.

Докато НВЕ е изучаван от средата на 60-те години, той продължава да получава внимание от академичните среди в областта на неврологията, психологията и лингвистиката, тъй като засяга всички области на тяхното изучаване.

Така че следващия път, когато НВЕ се случи с вас, опитайте се да не се задълбочавате и не забравяйте – то е само част от това да бъдете човек.

Превод – Нина Жишева

The post За моментите „на върха на езика ми е“ appeared first on Зелен Свят.

Поговорката, че слоновете никога не забравят е научно потвърдена. Те познават всеки член от тяхното стадо. Могат да разпознаят до 30 други слона чрез зрение и мирис. Това им е доста полезно при миграция. Те също така помнят и разпознава определени знаци на опасност. Могат да се върнат на определено място дълго след последното им посещение. Но спомените им, който не са свързани със оживяване в природата, се оказват най-пленителни.

Те не само помнят своите другари от стадото, но и други животинки, който са ги впечатлили. В един случай, два слона, който били част от цирк и работели заедно, били изключително щастливи да се видят отново след 23 години. Способността им да разпознават не е лимитирана само към други слонове. Те са показали, че разпознават и хора, с който са изградили връзка дори след голям период на раздяла. Когато погледнем в мозъкът им можем да разберем защо са способни на това. Слонският мозък е най-големият от всички сухоземни бозайници. Макар изключително далечната връзка, еволюционно той е много сходен с човешкия мозък. Точно като човека, те превръщат важни събития в дълготрайни спомени. За жалост, това ги прави уязвими към психични заболявания от травматично преживяване.

Те много ясно разбират и работят в екип за справянето с проблеми. Стадата където има по-стар слон имат по-голям шанс за оживяване, тъй като те са мъдрите старейшини, точно както при хората. Слоновете могат да се справят с основна аритметика, като могат да проследят промяната в количеството плодове с кошница. Те комуникират чрез всичко – от вокализации до знаци и инфразвук, който може да бъде чут на километри. Разбират не само синтаксис, но изкуството и цветовете, както и 12 музикални тона.

Слоновете са неоспоримо интелигентни и емоционални животни, но отношението на човечеството към тях не показва това. Продължават да страдат от унищожението на околната им среда, ловът и убийството им. Изключително важно е да запазим този рядък и така впечатляващ вид на земята, тъй като той може да ни научи за интелигентният капацитет на животните.

Автор: Мартина С. Попова

The post Интелигентността на слоновете appeared first on Зелен Свят.

Превръщането от какавида във възрастно насекомо е най-драматичната промяна в жизнения цикъл на пеперудата и учените наричат ​​тази промяна метаморфоза. По време на метаморфозата, телесните тъкани на гъсеницата напълно се трансформират, за да произведат красивата възрастна пеперуда.

Учените отдавна знаят, че гъсениците могат да научат и запомнят неща, а възрастните насекоми могат да правят същото, когато са пеперуди. Въпреки това, поради метаморфоза, не сме сигурни дали една възрастна пеперуда може да си спомни неща, които е научила като гъсеница.

Тази способност на възрастното насекомо да си спомня неща от периода си като гъсеница е била тествана в проучване на екип от Джорджтаунския университет в САЩ.

Изследователите обучили гъсениците да не харесват миризмата на етилацетат, химикал, който често се среща в препарат за отстраняване на лак за нокти. Те пускали на гъсениците леки електрошокове всеки път, когато им пускали и химикала. Скоро тези гъсеници се научили да избягват тази миризма, защото им напомняла за електрическия удар. Когато гъсениците се превърнали във възрастни молци, отново тествали молците, за да видят дали все още помнят да стоят настрана от миризмата на етилацетат.

И познай какво? Повечето от тях го направили! Учените са доказали, че спомените за избягване на лошата миризма, преживени като гъсеница, били пренесени в етапа на молеца.

Проучването показа, че паметта, а следователно и нервната система, остава по време на комплексната трансформация от гъсеницата към възрастния молец. Така че, докато пеперудата не помни, че е била гъсеница, тя си спомни преживяванията, които е научила през този период.

Основната цел на живота на гъсеницата е да яде храна и да порасне. Възрастната пеперуда, обаче, се занимава най-вече с намирането на партньор, летят до нова област и търсят подходящи растения, на които да положат яйцата си.

Повечето гъсеници ядат листа от растения, но някои ядат други храни като цветя или плодове. Някои ядат много странни храни, като мравки или насекоми.

Д-р Даниел Рубиноф, учен, който изучава пеперудите и молците, наскоро съобщи за много необичайна диета от Хавай. Гъсеницата на определен вид молец яде само меката тъкан на охлюва!

За разлика от гладната гъсеница, която расте бързо и се увеличава по размер, възрастната пеперуда никога не расте. Той винаги остава със същия размер.

Въпреки това, за да оцелее пеперудата и да живее достатъчно дълго, за да се чифтосва и снася яйца, тя трябва да пие. Любимата напитка за пеперуди е нектар от цветя, който е богат на захари, за да й даде енергия. Но някои пеперуди пият и влагата в пясъка, особено по бреговете на потоци или реки.

Няколко вида в тропиците дори пият влагата от гниещи плодове или животинските изпражнения, за да извличат важни хранителни вещества.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Спомените на пеперудата appeared first on Зелен Свят.

Забравянето се счита за обичайно в ежедневието. Почти всеки ден се наблюдават отделни случаи на неизправности в паметта с човек, които на пръв поглед може да ви се сторят  прост и безобиден проблем.

Можете да забравите къде сте поставили ключовете или да забравите да позвъните на приятеля си, въпреки че сте обещали. Първо, съгласна съм, че забравянето не означава, че тази информация се губи от паметта или се изтрива напълно. Причината за това , по една или друга причина човек се опитва да извлече информация от частта на мозъка, отговорна за дългосрочната памет.

В продължение на много години, психолозите са развили множество теории, опитвайки се да обяснят феномена на забравата. Една от първите е теорията, предложена от германския психолог Херман Ебингауз през 1885 г. Той самостоятелно провежда серия от експерименти, с помощта на които е успял да установи пряка връзка между времето, необходимо за спасяване и запомняне на нова информация.

Според тази теория спомените ни са смесени с това, което сме научили в миналото и с това, което ще научим в бъдеще. Предполага се, че цялата информация, съдържаща се в дългосрочната памет, може да се смеси заедно с новата информация, която искаме да съхраним, което води до деформация или неизправност в паметта. Трудно е да си спомните какво се е случило с вас на втория ден от университета, тъй като много събития са минали оттогава и са се появили много нови спомени и те просто са се наслагвали.

Струва си да се отбележи, че уникалните и изключителни събития са по-малко уязвими от смущения. Най-вероятно си спомняте завършването на гимназията или завършването на университета, вашият сватбен ден или момента, в който родихте детето си.

Въпреки фактът, че забравата се възприема като нещо негативно, това е нормална част от живота. Има много неща, които човек може да направи, които могат да подобрят паметта. Сред тях са концентрацията, повторението, свързването на нова информация с предишни или жизненоважни позиции. И, разбира се, стойте настрана от това, което може да доведе до отсъствие на мислене и достатъчно сън, за да позволите на центъра на паметта в мозъка да си почине.

източник снимка: Google

автор: Тезджан Ферад- Джани

The post Защо забравяме appeared first on Зелен Свят.