В продължение на векове папството е упражнявало над християнските държави в Европа както духовна, така и политическа власт. То съумява да изгради вфикасни съюзи и да намали амбициите на двама могъщи господари: германският император Фридрих Барбароса и Хенри II от Ангия. Папа Инокентий III трърди категорично: “Както Луната получава светлина от Сленцето, така кралското достойнство в отражение на папското.” Но Филип IV Хубави иска дам да си е господар. Освен това възнамерява да накара монасите да плащат данъци.

Конфликтът се задълбочава. В едно тържествено заявление папа Бонифаций VIII препотвърждава, че временната земна власт на кралете е подчинена на духовната власт на “Единната и Свята” Църква. Той дори решава да отлъчи краля от Църквата. Филип Хубав, подкрепен от трите съсловия (благородничество, духовенство, буржоазия) изпраща съверника си Гийом дьо Ногаре да арестува папата, за да бъде съден на събор.

През 1305г., след смъртта на папата, Филип Хубав успява да накара да изберат за папа френският кардинал Бертран дьо Гот, който взема името Климент V. Под претекст, че войните окървавяват Италия, той отказва да отиде в Рим. През 1309г. той се настанява в Авиньон, градче в херцогство Анжу пред дверите на Франция, което ще стане собственост на Църквата и ще остане такова до Революцията през 1789г.

Авиньон се организира като монахия. Там пребивава Съветът на кардиналите, който избира папата, както и Курията – правителството на Църквата. Стотици лица осигуряват управлението на финансите, пощата, сеченето на пари, действието на съда, на папската полиция. Градът става свидетел на значителен икономически подем и става голям финансов пазар. Папският двор прилича на светски двор, заслепява с лукса си. Аферите и борбата за престола са по-важни от вярващите и религиозните въпроси, а това скандализира много християни.

Движението срещу хренските папи е все по-силно. През 1377г. папа Григорий XI решава да се върне в Рим. След смъртта му през 1378г. Съветът на кардиналите избира италиански папа, Урбан VI. Ядосаните хренски кардинали избират за папа французина Климент VII, който остава в Авиньон. Френският крал поддържа авиньонския папа; германският император и английският крал – този в Рим. Християнството се парделя: това е Голямата схизма, продължила от 1378 до 1417г.

Много събори се опитват да възстановят реда. Тови в Констанц от 1417-1418г. връща единството, като избира една папа, Мартин V. Но папската власт трябва да се ограничи. Някои богослови искат дори решенията на съборите да имат предимство пред тези на папата. Мартин V отказва. Папската монархия е възстановена. Но тази криза отслабва папството, улеснява ересите, различните страни отказват тотално подчинение на Рим. Недоволството ще избухне през XVI век, когато религиозни войни ще потопят Европа в огън и кръв.

The post Кризата на папството appeared first on Зелен Свят.

Първото писмено описание на папеса Йоана може да се проследи до труд от 13-ти век, известен като Chronica universalis Mettensis (хроника на Мец). Според неговия автор, доминиканският хроникьор Жан де Мейли, е съществувал неназован папа, който не е записан в списъка на епископите на Рим, защото е бил жена, маскирана като мъж. След това хронистът казва, че характерът и талантът на тази жена са й позволили да заеме седалището на Св. Петър. Освен това, де Мейли отбелязва, че гробът на този неназован папа е отбелязан с латинска фраза „Петре, Патер Патрум, Паписе Продито Партум“, което означава „О Петър, отец на отците, предай раждането на папесата“. Може да се отбележи обаче, че де Поли започва този разказ с латинския инфинитив „Require”, което означава “информацията да бъде проверена“, което показва, че дори самият автор не е бил сигурен в истинността на историята.

Историята на маскирания женски папа е описана от анонимен францискански монах от Ерфурт в неговата Chronica minor и от доминиканския инквизитор и проповедник Етиен де Бурбон. Докато историята на женския папа в Chronica minor е подобна на тази на де Майли, версията на Етиен де Бурбон включва подробности относно смъртта й. Авторът отбелязва, че папата е родила публично, разкривайки истинския си пол и впоследствие е била влачена с кон половин левга (около два километра и половина), а след това е убита с камъни заради измамата й.

Най-известната и влиятелна версия на история за папесата обаче идва от Chronicon pontificum et imperatorum (Хроника на папите и императорите), написана от друг доминиканец Мартинус Полонус. Благодарение на престижа и доверието, произтичащи от връзките му с римската йерархия, работата на Мартинус се разпространява широко и засенчва отчетите на по-ранните автори по същата тема. За разлика от други по-ранни сведения, Мартинус дава ясен отчет за живота на папесата. Всъщност именно тук името Йоана се появява писмено за първи пат.

В допълнение към споменаване името на папесата, Мартинус също предоставя подробности като националността й (английска), мястото на раждане (Майнц), както и нейния понтификат (след смъртта на папа Лъв IV през 855 г.) и продължителността на нейното управление (две години, седем месеца и четири дни). Макар Мартинус да разкрива малко за своите източници, в труда му има тон на несигурност, разкривайки, че подобно на неговите предшественици, той също не е наясно с истинността на историята. Освен това някои твърдят, че тази история е добавена към хрониката след смъртта на Мартинус, което показва, че летописецът няма нищо общо с тази нея.

От Мартинус нататък историята на папеса Йоана става все по-сложна. Една версия например твърди, че папесата не е умряла веднага след раждането. Вместо това тя е била затворена и се е отдала на дългогодишно покаяние. След смъртта й е погребана в Остия, където синът й служел в кабинета на епископа.

Тъй като самите писмени източници посочват известни съмнения относно историята на папеса Йоана, възможно е историята да е само градска легенда. Но други смятат, че в изкуството и архитектурата съществуват „намеци“ за съществуването на папесата. Например, на стълбовете на балдахина на Бернини в базиликата „Свети Петър“ във Ватикана, могат да бъдат намерени седем скулптури, показващи изражението на лицето на жена, по време на раждане. Осмата скулптура е на дете. Някои тълкуват това като раждането на папеса Йоана. И все пак, има много други възможни интерпретации на тази сцена, които лесно се пренебрегват. Най-популярната, например, е, че жената е племенницата на папа Урбан VIII, която е родила, докато Бернини работил по балдахина.

Легендата за папеса Йоана е оцеляла през вековете. Предполагаемата папеса е изобразена в изкуството, литературата и пиеси. Създадени са и филми за нея, като най-скорошният е през 2009 г. Въпреки че наличните доказателства изглежда хвърлят известни съмнения относно съществуването на папеса Йоана, вероятно някои ще продължат да вярват, че тази фигура е реална. Независимо дали е част от художествена литература или история, историята на папеса Йоана най-вероятно ще продължи да съществува още дълго време.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Папеса Йоана – истина или легенда appeared first on Зелен Свят.