Паркът е разделен на пет зони:

Main Street USA е проектиран като американски булевард от началото на 20-ти век. На улицата има няколко магазина за сувенири, ресторанти и дори фризьорски салон. Main Street USA се e превърнало в място за големи паради, които се провеждат няколко пъти на ден. Най-колоритният парад се провежда вечер и завършва с фойерверки.

Голяма селекция от атракции е представена в частта на парка, наречена Frontierland. Можете да се возите на влакче в увеселителен парк, да посетите къща с призраци, да стреляте или да си купите истински каубойски костюм.

Adventureland Park е проектиран като пиратска база. Има стар кораб и няколко таверни, и разбира се, много забавни атракции и игрални зали.

Феновете на Жул Верн и фантастични истории непременно трябва да видят Discoveryland. Това е истински фантастичен свят, в който, освен атракциите, може да посетите няколко информационни лекции.

Главната украса на парка Fantasyland е дворецът на Спящата красавица. Желаещите могат да се изкачат до върха на една от кулите му, откъдето да види целия Дисниленд. Тази част от парка е предназначена за най-малките гости. Тук те ще бъдат посрещнати от любими приказни герои, с които можете да се разходите или да хапнете в някое от кафенетата.

Няколко години след откриването на увеселителния парк се появява нова тематична област – Walt Disney Studio. Тя е посветена на мистериите на заснемането на филми на Дисни, които са толкова популярни по света. Тази тематична област също е много голяма, десетки невероятни разходки и образователни дейности са на разположение на посетителите.

Дисниленд – тук се намира истинско кино, което се намира в двора на средновековен замък. Процесът на снимане се възпроизвежда по много реалистичен начин, абсолютно всеки може да го гледа. Посетителите на тази част на Дисниленд имат възможност да се разходят по булевард Холивуд. Това е копие на Sunset Boulevard, който се намира в Лос Анджелис. Покрай този булевард има много интересни сувенирни магазини и такива, които продават точни копия на аксесоарите, включени в различни филми, както и костюми на популярни филмови герои.

Ще бъде интересно да посетите и тази част от парка с най-малките деца. За тях е подготвена много интересна тематична област, посветена на анимацията. Тук посетителите могат не само да се научат да снимат карикатури, но и да създават свой собствен анимационен филм.

Едно от най-интересните места в новата част на парка е студио със специални ефекти. През деня тук се възпроизвеждат най-невероятните специални ефекти, в епицентъра на които са посетителите на студиото. Има пътешествия, които имитират спусканията на вълнуващи катерачи, летящи на ракетни и метеорни дъждове.

Дисниленд сам по себе си е рай за децата. Дисниленд Париж се посещава ежегодно от повече от 12 милиона туристи от цял ​​свят. На територията на увеселителния парк има отлични семейно ориентирани хотели, ресторанти, кафенета и много магазини.

Дисниленд Париж е със световна слава и популярност и задължителна дестинация за деца и всички, които пазят  искрата на детското любопитство в себе си.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Приключения завинаги – DisneyLand Париж appeared first on Зелен Свят.

– От всички общо 470 дървета в Париж, всяко едно е измерено и официално регистрирано.

– В града функционират общо 9057 кафенета, барове и ресторанти          на открито. Ако искате всеки ден да посетите по едно от     изброените, ще ви отнеме около 30 години.

–  В цял Париж има само един единствен знак „Стоп”.

– Знаменитата камбана „Еманюел” на катедралата тежи 13 тона.

– В Париж има общо 6 100 улици.

-В града има 1784 фурни, откъдето може да се купи известната френска франзела… представихте ли си аромата?!?

– Айфеловата кула тежи 7 300 тона, за чието боядисване всяка година се използват 50 тона боя.

–  В Париж се намира копие на Статуята на Свободата, която е с размери една трета от размера на оригиналната. Като символ на мира между двете държави, лицето на френската статуя е обърнато към Америка.

-В Париж има 300 хиляди кучета. Това число е по-голямо от броя на децата, живеещи в града.

-В туристите посещаващи града, особено при японците се наблюдава явлението наречено – „синдром на Париж”. Хората са разочаровани от сблъсъка между очакванията към Париж като най-красивият град на света и реалността. Понякога се случва страдащите от този синдром да се завърнат в родината си.

-Известно е, че  Ги Дьо Мопасан е обядвал всеки ден под Айфеловата кула. Като причина за тази си прищявка той е посочил, че това е единственото място, от което кулата не се вижда.

-По време на Първата световна война, за да предотвратят качването на Хитлер на кулата, отрязали стоманените връзки на асансьора…

Надявам се, че  успях да ви изненадам с нещо любопитно.

Какви щастливци сме да живеем в свободно време без ограничения…само да поискаме и Париж може да се окаже на 2 часа разстояние със самолет… дали?!?

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Какво вероятно не знаете за Париж?!? appeared first on Зелен Свят.

На 17 март 1975г. френското министерство обявява моста за национален исторически паметник.

През 1991г. ЮНЕСКО описва цялата парижка река, от Айфеловата кула до края на lle Saint Louis, като място за световно наследство.

Повреди от времето на първата и втората световна война и многократни удари на шлепове в подпорите, налагат затварянето на моста през 1976г. Настоящият мост е построен между 1981г. и 1984г. според плановете на Луи Аррехе, който е решил да намали броя на арките от 9 на 7 броя. Мостът има дължина 155м, ширина 11 м. На 27 юни 1984г. мостът е открит от Жак Ширак.

Мостът понякога е служел като място за изложби на изкуството и днес е студио за художници и фотографи, които са привлечени от уникалната гледна точка.  Pont des Arts също, често е място за пикници през лятото.

Историята на любовните катинари датира най-малко от 100 години.

По време на Първата световна война млада учителка – Нада се влюбила в сръбския офицер на име Реля. След като се сгодили, Реля отишъл на война в Гърция, където се влюбил в друга, местна жена от Корфу. Вследствие на това, Нада и Реля развалили годежа. Нада никога не е успяла да се възстанови от удара с раздялата с любимия. След известно време е починала от скръб. Приятелките на Нада искали да защитят своята любов. Започнали да записват своето и на любимия името на катинар и ги прикрепяли към парапетите на моста, където се срещали Нада и Реля.

В останалата част на Европа, любовните катинари започнали да се появяват в началото на 2000-те години.

За съжаление, с течение на времето катинарите заплашили да повредят решетките на моста, а през 2015 г. правителството на Франция решило да премахне всички катинари. 54 тона катинари били демонтирани заедно с оградата на моста и заменени с прозрачни щитове вместо решетки. Новата ограда не останала за дълго прозрачна. Местни художници бързо я нарисували в стила на ,,уличното изкуство“.

Към днешна дата се завръщат огради от чугун на моста, но заключванията върху тях ги няма. Факт е, че когато през 2015г. мостът е в опасно състояние поради тежестта на ,,ключалките на любовта“, повечето от гражданите подкрепят кметството и се противопоставят на тази традиция.

Мостът остава място за символична и романтична разходка за влюбените двойки.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Мостът на влюбените в Париж appeared first on Зелен Свят.

Но неотдавна те са били оживени места с много цветя и посетители, които лекомислено се разхождали по пътеките. Звучи малко като парк, в който бихте си разходили кучето. Те са били точно това. Как точно са се превърнали в това, което познаваме днес?

Повечето места, който познаваме като гробища са доста “млади”. Всъщност за по-голямата част от историята изобщо не сме погребвали мъртвите. Предшествениците ни са ги оставяли на природата, други са горели останките или са ги пускали по реки. Първите погребения се считат като отказ да се почете мъртвия. Погребението на тяло в земята се оказало позитивно, тъй като го пазило от лешояди или крадци и предоставило място, на което близките да уважат починалия. Това вероятно е променило мисленето на древните и ги превърнало гроба в начина да се почете мъртвият. Понякога ги погребвали с различни инструменти или дарове, като се смятало, че може да им потрябват в отвъдния живот.

Артифакти от гробницата на Тутанхамон

С времето цивилизациите измислили собствени варианти на гроба – от могили до некрополи и катакомби. В средновековна Европа църквата предоставила достъпни, отворени площи за гробища. Те не били само за мъртвите, но и място, на което се правили събития и панаири. Фермерите пасели добитъка си там, като са вярвали, че тревата правила по-хубаво мляко. Би било странно да си представим днес това да се случва на гробищата.

С индустриализацията на градовете и тяхното разширение гробищата били преместени в покрайнините. Гробища като Пер Лашез в Париж се превърнали в красиви, декорирани градини пълни с паметници. До този момент индивидуалният, изписан гроб били достъпни само за богатите. Хората не ходели на гробищата само за погребения, но и за юбилеи или просто за следобедна закуска из природата.

В края на XIX век, с появата на публичните паркове, пълни с ботанически градини, гробищата започнали да губят своя чар. Днес повечето гробища са мрачни или в неизправност. Не само, но те се превръщат в проблем за метрополитните градове като Лондон, Ню Йорк и Хонг Конг, които са изчерпали мястото.

Може би скоро отново ще се наложи да премислим традиционните начини да погребваме мъртвите си. За сега гробищата остават първата стъпка, която ни помага да запомним и уважим близките си.

Автор: Мартина С. Попова

The post Странната история на гробищата appeared first on Зелен Свят.

Към края на царуването му, Луи XIV преместил спалнята си по средата на двореца. В тази стая посетителите можели спокойно да наблюдават как краля се събужда, облича и съблича, измива, бръсне се и т.н. Това е била чест предоставена само на най-лоялните и това било цяло зрелище.

Неспорно Луи XIV бил много суетлив, но успял да направи и всички останали такива. Често поставял тематики на пищните, екстравагантни балове, които правил. Аристократите, които следвали неговите условия получавали „точки“ и той ги имал в предвид като ставало дума за заявки към него от политически род. Той успял да накара много да му правят услуги в замяна на неговата благосклонност към тях. Тези, които не следвали правилата били избутани в сенките като всеки път в който са искали да се свържат с краля им е било казвано, че той е прекалено зает.

Изумително е да се представи как всички тези знатни особи биха захвърлили животите си в града и биха се преместили да живеят във Версай в малки апартаменти с цялото си семейство. Двореца се превърнал в една голяма „гимназия“ със слухове за какво ли не и кой ли не. Докато всички се стресирали върху това как изглеждат или кой говорел зад гърба им, кралят имал свободата да властва така както той искал. Той осъществил плана си да отнеме силата на аристокрацията.

Бляскавият дворец Версай сияе толкова силно днес както и създателя му на времето. С красиви позлатени декорации, изумителни градини и фонтани, до превъзходна архитектура и пищност, това не е място за изпускане.

Автор: Мартина С. Попова

The post Дворецът на Краля Слънце – Част II appeared first on Зелен Свят.

Това е бил дворецът Версай.

Всички започва с ловната хижа на баща му. Тя била извън Париж, което означавало далече от претенциите и вечните кавги в града. Като дете той прекарал огромно време там и бил пристрастен към това място. Решил да превърне тази малка хижа в най-пищният и красив дворец в света. Краля нарежда да се започне обновяване като разчертава огромна площ земя, из която ще се простира двореца. В период от 50 години са продължили ремонтите като са се добавяли все повече и повече постройки. Версай се превърнал в най-голения комплекс в цяла Европа.

Главната идея на Луи XIV била да събере елита на франция. Той не пътувал често до Париж, за това ако някои има искане към него е трябвало да пропътува целия път до Версай. Не само това, но когато пристигнали, те се озовали накрая на огромна опашка от знатни персони, които чакали за същото нещо. Понякога е трябвало да чакат с месеци за покана. Краля гостоприемно ги приютявал и ги глезел с всевъзможни неща. Организирал балове и огромни сабития, на които богаташите нямало как да издържат да не се изфукат. Той косвено ги карал да си хабят парите и времето за скъпи облекла, да се напиват и дори в случаи да забравят защо изобщо са дошли.

Самият Луи XIV бил доста параноичен и наредил да се шпионират най-важните особи в двореца. Били са следени писмата и разговорите на политиците и всичко било докладвано на краля. Така той знаел всичко – кой го харесва, кой не, кой какво планира срещу него или кой с чия жена спал. Естествено използвал всичката информация срещу тях. Така той реално забаламосвал и получил цялостен контрол върху елита на Франция, които живеели под неговия покрив.

Автор: Мартина С. Попова

The post Дворецът на Краля Слънце – Част I appeared first on Зелен Свят.

Над 300 метра висока и изцяло направена от метал, кулата е почти 3 пъти по-висока от Биг Бен. През 1889 година в Париж се е държал конкурс са направата на кула, която да бъде най-високата структура в света. Инженери, работейки за един от най-известните архитекти по времето, Густав Айфел, проектирали изцяло метална структура и спечелили. Работата по кулата започнала реално през 1887, но първо е трябвало да поставят по няколко двуметрови циментови плочи под всеки от бъдещите четири крака на кулата. След това започнали да строят краката, но е трябвало всичките четири да бъдат строени едновременно, за да не се получи Наклонената кула в Париж.

След като цялата основа на структурата била готова е било време за централната част. За построяването й са поръчали 8000 различни метални части, направени предварително във фабрика. Сглобявали са ги на място, използвайки 2.5 милиона нитове. За да поставят частите на вече високо издигащата се кула използвали пълзящи кранове, които се движили по издигнатите крака. Сега шахтите, които те са използвали реално за асансьорите, които улесняват изкачването.

Кулата била завършена на 31 Март 1889 година и Густав Айфел бил първия човек, който изкачил всичките 1710 стъпала където издигнал френският флаг. Първоначално кулата се казвала „Пилона от 320 метра“, след това го сменили на „320 метровия пилон“, по-късно на „Кулата на Господин Айфел“ и най-накрая „Айфеловата кула“. Жителите всъщност не са я харесали в началото. Казали, че „бодяла“ очите прекалено много и разваляла красивия пейзаж. Много от тях са си мислили, че ще се разпадне и ще порути къщите им. Всъщност кулата е трябвало да бъде разглобена почти веднага след построяването й, но заради огромният интерес, който тя породила решили да я оставят.

Автор: Мартина С. Попова

The post Айфеловата кула appeared first on Зелен Свят.

Коя изобщо е тази т.н. Мона Лиза? Смята се, че тя е била жената на богат търговец, който платил на Леонардо да Винчи да я нарисува. Вероятно единственият свидетел, който е видял ранната версия на картината пише, че тя била изключително жива. Леонардо се стремял да избяга меланхолията, която била присъща за портрети по това време, той наел музиканти да свирят и забавляват дамата. Изборът му да я нарисува с очи обърнати към зрителя не бил правен до този момент. Най-интересен е факта, че Да Винчи започва картината през 1503г., но тя остава с него до смъртта му през  1519г. Ако наистина е бил нает да нарисува този портрет, как така никога не я предава? Неговите ученици документират, че до последния си момент той работи по картината. Това означава, че причина Мона Лиза да изглежда по начина, по който я познаваме днес е, че Леонардо е починал. При други обстоятелства вероятно би продължил да усъвършенства картината.

Това показва, че тя е била много ценна за него. Някои спекулират, че Леонардо се е опитвал да пренарисува по-ранна негова картина по памент. Така се пораждат много фалшификации на портрета, някои от който са толкова добри, че експертите наистина премислят варианта за две автентични версии на картината.

Със развитието на науката и техниката, учените намират всевъзможни начини да изследват Мона Лиза. Чрез сканиране на платното до анализиране на боята, някои експерти твърдят, че са намерили втората картина, а тя е точно под първата. Те докладват, че тази картина буквално може да се бели като зелка – има изключително много индикации, че Леонардо е нарисувал и изтрил няколко версии на това едно платно. В едната от тях, дамата носи воал, чийто отпечатъци Да Винчи не е успял да заличи напълно; цялата стойка е изместена с няколко сантиметра, а главата е с няколко градуса по-встрани. Чрез компютърна графика е възстановена първоначалната картина:

Леонардо е познат с това, че започвал много проекти, но не завършвал почти нищо. Едно от малкото изключения е тази картина. А защо? Може би никога няма да получим отговор.

Автор: Мартина С. Попова

The post Мистерията на Мона Лиза appeared first on Зелен Свят.