Това е заключението, направено в статия, публикувана на 25-ти февруари в списанието Nature Geoscience и описана подробно от Натали Уолчовър за списание Quanta.

Както обяснява Уолчовър, облаците отдавна са една от големите несигурности на климатичните модели. Облаците са сложни, малки и бързо променящи се. Компютърните модели, които лесно улавят сложността и детайлите на повечето климатични системи, просто не са достатъчно мощни, за да предскажат промените в поведението на облаците в световен мащаб.

Но облаците са важни. Те оцветяват широка част от атмосферата в бяло, както се вижда от космоса, отразявайки слънчевата светлина далеч от земната повърхност. И стратокумулните облаци са важна част от тази картина; те са тези бели одеяла, които може би сте видели, когато погледнахте през прозореца на самолет, носейки се под вас и скривайки земята. Изследователите подозират, че някои внезапни, минали скокове в температурата може да са причинени от промени в такива облаци.

За новото изследване учените моделирали само малка част от небето, използвайки суперкомпютър. Те открили, че ако нивата на въглероден диоксид (CO2) достигнат около 1200 части на милион (ppm) в атмосферата, се разпадат стратокумуларните облаци. Това е много висока концентрация на въглероден диоксид. В момента нивата са се изкачили до 410 ppm, а това вече е опасно повече от 280 ppm, както е било преди индустриалната революция.

Но хората изхвърлят все повече и повече CO2 в атмосферата всяка година. Ако сегашните тенденции продължат, Земята може да достигне 1200 ppm в рамките на 100 до 150 години. Това може да се случи, ако нашето общество не изпълни някое от своите ангажименти за намаляване на емисиите, съобщи Уолчовър. Дори и да е така, резултатът ще бъде добавянето на още 8° С към глобалната средна стойност, в допълнение към вече настъпилите опасни промени, дължащи се на парниковите газове.

Това е огромна промяна и надхвърля прогнозите за световното топене на леда и катастрофалното покачване на морското равнище. Последният път, когато нашата планета е била толкова топла, крокодилите са плували в Арктика, а районът около екватора е бил “обгорен” и “най-вече безжизнен”, според Уолчовър.

Веднъж щом изчезнат облаците от пластови куполи, съобщава Уолчоувър, те вероятно няма да се появят отново, докато нивата на атмосферния въглероден диоксид спаднат там, където са в момента.

Все още има известна несигурност в данните. Стойността от 1200 ppm може да се измести нагоре или надолу, докато учените разглеждат въпроса.

Но дали хората унищожават стратокумулните облаци или не, това проучване подчертава многото фактори в изменението на климата, които все още не разбираме.

Превод – Нина Жишева

The post Климатичните промени може да унищожат тези облаци, което би опустошило планетата appeared first on Зелен Свят.

През последните години глобалното затопляне и изменението на климата бяха обект на много политически противоречия, особено в САЩ. Но тъй като науката става по-ясна, става и невъзможна за пренебрегване. Дебатът се отдалечава от това дали хората причиняват затоплянето и към въпроси за това как най-добре можем да отреагираме.

Имаме записи, които ни помагат да разберем какви са били температурите в далечното минало. Дърветата съхраняват информация за климата на мястото, където са вкоренени. Всяка година дърветата растат по-дебели и образуват нови пръстени. В по-топлите и влажни години, пръстените са по-дебели. Старите дървета могат да ни разкажат за състояния преди стотици или дори хиляди години. Прозорците към миналото също са погребани в езера и океани. Утайките съдържат богата информация за това какво е във въздуха и водата, когато те се образъват. Учените разкриват този данни, като вмъкват кухи тръби в калта, за да събират слоеве от утайки от преди милиони години.

Няколко фактора влияят на това колко слънчева енергия достига до повърхността на Земята и колко от тази енергия се абсорбира. Те включват парникови газове, частици в атмосферата (например от вулканични изригвания) и промени в енергията, идваща от самото слънце. Моделите на климата са предназначени да вземат под внимание такива фактори. Те са открили, че промените в слънчевото излъчване и вулканичните аерозоли са допринесли само за около 2% от скорошния затоплящ ефект в продължение на 250 години. Балансът идва от парникови газове и промените в земеползването.

Скоростта и продължителността на това последно затопляне също са забележителни. Вулканичните изригвания, например, излъчват частици, които временно охлаждат земната повърхност. Но те нямат траен ефект след няколко години. Събития като Ел Ниньо също работят по доста кратки и предвидими цикли. От друга страна, видовете глобални температурни колебания, които са допринесли за ледниковите епохи, се случват на цикли от стотици хиляди години.

Отговорът на въпроса „Дали глобалното затопляне е истинско?“ е твърдо „да“: нищо друго освен бързото увеличаване на емисиите на парникови газове от човешката дейност може напълно да обясни драматичното и сравнително скорошно покачване на средните глобални температури.

Автор: Мартина С. Попова

The post Глобалното затопляне appeared first on Зелен Свят.