Тази гореща вълна прекъсна предишния рекорд от 45°С, който бе поставен само преди няколко часа в село Вильевие. И това не бяха единствените горещи точки. Брайън Кан от Earther съобщава, че най-малко 12 метеорологични станции във Франция са измерили температури над 40°С, което е най-горещата температура, установена през 2003 година.

Според AFP, температурният скок превръща Франция в седмата европейска нация, която някога е надвишавала 40°С, като се присъедини към България, Португалия, Италия, Испания, Гърция и Северна Македония.

Франция не беше единствената нация, която е изпитвала екстремна топлина миналата седмица. Андора, Люксембург, Полша, Чехия и Германия определят рекордно високи температури за месец юни. Германия понижи ограничението на скоростта на част от автобаните, притеснена от изкривяването на пътищата. Горещината предизвика най-лошите пожари, които Испания е виждала от 20 години с три големи пожара из цялата страна.

Най-малко седем души загинаха във Франция поради жегата, поне два смъртни случая в Испания и двама в Италия. Но това е далеч от 2003 г., когато около 70 000 души са загинали в Европа, включително 15 000 души във Франция, по време на тогавашната топлинна вълна, съобщава Саша Ингбер от NPR. След това френското правителство предприе поредица от мерки, за да защити хората от топлината, включително система за предупреждение. Френската метеорологична служба издаде най-високото си предупреждение за четири региона на страната миналата седмица, което доведе до затварянето на 4000 училища. Обществени помещения за охлаждане също бяха отворени в градовете в цялата страна, а обществените паркове и басейните бяха отворени с удължено работно време.

Макар че французите се справят някак си с топлина, френското вино страда. След три години суша много лозя в южна Франция вече изпитват стрес. Огромната топлина започна да им надвива, насажденията започнаха да увяхват и изсъхват при потискащите температури. „Аз съм винопроизводител от 30 години. Никога досега не съм виждал лоза, изгоряла от тежка жега”, казва Джером Демпси.

В неделя на топлинната вълна в голяма част от Франция и други части на Европа най-накрая отслабна – въпреки че се очаква да продължи в Германия и части от Източна Европа за още един-два дни.

И така, какво доведе до масивния скок а температурите в началото на лятото? В друга статия Брайън Кан обяснява, че топлинната вълна е причинена от феномена, наречен рекс блок. Метеорологичният модел се случва, когато стационарната система за високо налягане над Гренландия и системата за ниско налягане над северната част на Атлантическия океан изкривяват струята, прекъсвайки по-хладния въздух от северните ширини до Европа. Появява се и пренос на горещ въздух от Сахара през Средиземно море.

Карстен Хаустейн, климатолог от Университета в Оксфорд казва, че е трудно да се каже доколко събитието се дължи на изменението на климата. Според него някои изследователи смятат, че флуктуациите в струята могат да бъдат свързани с температурите на затопляне в Арктика. Като цяло обаче топлинните вълни като тази са два пъти по-вероятни поради климатичните промени, смята той.

Превод – Нина Жишева

The post 46°С градуса във Франция! appeared first on Зелен Свят.

Накратко, атмосферата ни е тук, поради гравитацията. Когато Земята се е образувала преди около 4,5 милиарда години, разтопената планета едва ли е имала атмосфера. Но докато Земята се е охлаждала, се е формирала атмосферата й, главно от газове, изхвърлени от вулкани, според Smithsonian Environmental Research Center (SERC). Тази древна атмосфера е била много различна от днешната; от SERC смятат, че в нея е ​​имало сероводород, метан и от 10 до 200 пъти повече въглероден диоксид, отколкото в съвременната атмосфера.  

„Вярваме, че Земята е започнала с атмосфера, подобна на тази на Венера, с азот, въглероден диоксид, може би метан“, казва Джереми Фрей, професор по физична химия в Университета на Саутхемптън в Обединеното кралство. – Тогава животът е започнал някак си, почти със сигурност на дъното на някой океан.“

„След около 3 милиарда години фотосинтетичната система еволюира, което означава, че едноклетъчните организми използват слънчевата енергия, за да превърнат молекулите на въглеродния диоксид и водата в захар и кислороден газ. Това драстично повишаване на нивата на кислород“, казва Фрей. „И това е най-голямото замърсяване, което може да се каже, че животът някога е правил, защото бавно е преобразил планетата“, добавя той.

Днес атмосферата на Земята се състои от около 80% азот и 20% кислород, казва Фрей. Тази атмосфера е дом на аргон, въглероден диоксид, водни пари и много други газове, според National Center for Atmospheric Research (NCAR).

Хубаво е, че тези газове са там. Атмосферата ни предпазва Земята от суровите лъчи на слънцето и намалява температурните крайности, действайки като пухена обвивка около планетата. Междувременно, парниковият ефект означава, че енергията от слънцето, която достига до Земята, преминава в атмосферата, абсорбира се и се освобождава от парникови газове, според NCAR. Има няколко различни вида парникови газове; най-важните от тях са въглероден диоксид, водна пара, метан и азотен оксид. Без парниковия ефект температурата на Земята ще бъде под нулата.

Днес обаче парниковите газове са извън контрол. Тъй като хората отделят повече въглероден диоксид в атмосферата, парниковият ефект на Земята става по-силен. От своя страна климатът на планетата става по-топъл.

Интересно е, че никоя друга планета във Вселената няма атмосфера като Земята. Марс и Венера имат атмосфери, но не могат да поддържат живота (или поне не земния живот), защото нямат достатъчно кислород. Всъщност атмосферата на Венера е предимно въглероден диоксид с облаци от сярна киселина, „въздухът“ е толкова дебел и горещ, че никой човек не може да диша там. Според НАСА, наситената с въглероден диоксид атмосфера на Венера я прави най-горещата планета в нашата Слънчева система. Повърхностните температури са достатъчно горещи, за да се разтопи оловото.

„Фактът, че Земята има атмосфера е изключително необичаен по отношение на планетите в Слънчевата система, тъй като земната атмосфера е много различна от която и да е от другите планети, казва Фрей. Например, налягането на Венера е около 90 атмосфери, което е равностойно на гмуркане на дълбочина от 914 метра в океана на Земята. Оригиналните руски космически кораби, които отидоха до Венера, направиха запис от само няколко секунди и след това бяха смачкани, разказа Фрей. – Никой така и не разбра колко е горещо там.“

Така че атмосферата на Земята е живот – и без нея животът, какъвто го познаваме, няма да съществува. „Земята се нуждаеше от подходящата атмосфера, за да се зароди животът, обяснява Фрей. Тя създаде тази атмосфера и създаде условия, за да живее в тази атмосфера. Атмосферата е напълно неразделна част от биологичната ни система.“

Превод – Нина Жишева

The post Атмосферата и Земята – прекрасната симбиоза на живота appeared first on Зелен Свят.