Романтичната любов има цел, която науката и психологията все още не е открила. В историята, някой от най-почитаните философи са представили някои заинтригуващи теории. „Любовта ни прави отново цели.“ Античният гръцки философ Платон проучил идеята, че ние обичаме, за да се чувстваме цялостни. Той споменал в неговите писания за вечеря, където била разказана следната история: Човекът някога е бил създание с четири ръце, четири крака и две лица. Един ден, те ядосали боговете и Зевс ги разделил на две. От тогава, на всеки човек му липсва другата половина.

Любовта е нуждата на намерим човека, който ще ни накара да се чувстваме отново едно цяло.

Много по-късно след Платон, германският философ Артур Шопенхауер заявил, че вярва, че любовта, която е базирана на сексуалните ни нужди, е една голяма илюзия. Той предложил идеята, че ние обичаме защото нашите желания и водят до извода, че друг човек може да ни накара да се чувстваме щастливи. Според него това е грешно. Природата ни примамва, за да ни накара да създадем деца. Шопенхауер смятал, че щом любовта изчезне, това което ни поддържа живи е продължението на човешкото съществуване.

Вярно е, че физически ние сме създадени да създаваме повече от нас. Но без екстазът на страстната любов, сексът става незадоволителен. Страхът от твърдият, жесток живот ни подтиква да създадем високи стени около себе си. Любовта ни помага да се успокоим, да бъдем себе си и истински да се отдадем на някой. Заедно с партньор светът не изглежда толкова страшен. Изграждането на силна връзка с друг ни зарежда с енергия и ни доставя нужната стабилност да се справим с трудностите. От която и гледна точка да се погледне, любовта е неизменна и много нужна част от ежедневието на човек.

Автор: Мартина С. Попова

The post Защо обичаме appeared first on Зелен Свят.

В този контекст, трябва да се отбележи сериозният проблем, който може да порасне в дълготрайна връзка. Моментът, в който се опиташ да прегърнеш любимия, но той не отговаря на топлината – липсата на допир или отблъскването на физически контакт. Всички сме наясно колко неловки могат да са тези ситуации в началото на една връзка. Това приемаме за нормално, защото все още не сме свикнали с този нов човек в живота си. Но тази липса в продължителна връзка повдига чувството за самота. В този случай се чувстваме доста по неловко и нелепо дори да повдигнем въпроса. Това може да доведе до срив във самочувствието на човек, като повдигне много вътрешни тревоги, като страх да бъдем отхвърлени от човек, който обичаме.

Защото последствията могат да бъдат толкова големи, става изключително сложно да се обсъди проблема. Дали да замълча? Или може би да изразя чувствата си чрез сарказъм? Макар и двете опции не звучат добре, не можем да задържим болката си дълго в нас. Някак си не можем да приемем думите „Не ме държиш за ръка, когато се разхождаме и никога не ме докосваш от собственото ти желание, а това ме побърква“ като рационално, честно проявление на емоции.

Въпреки неловкото чувство, това е точното нещо, което трябва да направим. Нуждата да бъдем докосвани или прегръщани е дълбоко запечатано във съществуването ни. Желанието да знаем, че сме обичани и сме намерили нашето място в света е стремеж, за който работим цял живот. Времето прекарано с някой не променя този факт. Да покажеш на някой, че той значи нещо за теб просто чрез лек допир на ръката може да значи целия свят за тях. Все пак, това са нещата, от който се нуждаем в една връзка, специална грижа и любов, която не можем да получим от близките или приятелите си.

Имайте смелостта да заявите това, от което се нуждаете. Не очаквайте партньора да ви прочете мислите.

Автор: Мартина С. Попова

The post Допирът в любовта appeared first on Зелен Свят.