Най-бруталното отношение между два животински вида е хищничеството. Едното от животните, хищникът, преследва и изяжда другото, жертвата. След хищниците се срещат бозайници (лъв, вълк), мекотели (октопод) или насекоми. Тези хищници също могат да бъдат жертви на други животни. Калинката е хищник за листните въшки, но може да служи за храна на синигера. Такава поредица от хищници и жертви се нарича “хранителна вегира”.

Страшната бяла акула рядко се придвижва, без да е заобиколена от рояк черно-бели раирани рибка: това са рибите лоцмани. Когато акулата се нахвърли върху жертвата, те се блъскат след нея, за да съберат трохите от трапезата ѝ. Подобно съдружие е полезно за рибите лоцмани, но не дава абсолютно нищо на акулата. Тогава говорим за “коменсализъм” или “сътрапезничество”, което означава “хранене на една маса”.

Някои видове се сдружават, като взаимно извличат максималната полза. Това се нарича “взаимопомощ”. Обикновено подобно отношение почва на нуждата от защита или храна. Ракът пустинник се приютява в празна черупка, за която се закрепва морска актиния, чиито отворени пипалжа отблъскват хищниците. Актинията използва придвижванията на ракообразното и остатъците от храна му. В този случай нищо не принуждава партньорите да се сдружават, но и двамата имат полза.

Някои животни не могат да живеят, без съществуването на друго животно. Тогава говорим за симбиоза. Такъв е случаят с овцете, които не могат да усвоят целулозата в храната им. Малки огранизми живеят в червата им и преработват вместо тях целулозата. Разбира се, тези организми са напълно зависими от гостоприемника си, който им осигурява необходимата целулоза!

The post Партньори и съперници appeared first on Зелен Свят.