От всички китообразни гръбнатият кит издава най-сложните звукови откъси, като навързва ригания, стонове, ръмжене въздишки, скърцания или цвъртене. Всеки индивид се разпознава по гласа и по особените теми, които се променят с времето. Едно пеене може да трае десетина минути, след това да се повтаря понякога в пордължение на часове. Изглежда, че всички възрастни от този вид могат да пеят, но мъжките са особено талантливи. Гърбатите китове пеят много по време на размножаването.

Гърбатият кит е и добър спортист. Той успява да изхвърли десетина пъти поред 30-те си тона извън водата, като прави мощни и елегантни скокове. Да си представим 400 души да скачат едновременно! След това пада по корем или гръб. Много обяснения се дават за скоковете на китовете: сватбено парадиране, средства за общуване, техника за събиране на рибните пасажи, метод за отърваване от паразитите, игра, демонстрация на сила…

The post Скритите таланти на китовете appeared first on Зелен Свят.

Ние сме най-сладки като бебета. Тогава сме и най-безпомощни. Но всяко бебе има начин да потърси помощ – Включва на режим „Плач“ и, най-вероятно всеки възрастен, щом го чуе, се втурва да го спасява или да го успокои с нежна песен.

Други видове примати, включително шимпанзетата и макаците, също люлеят и носят своите бебета. Но хората, които се грижат за тях, правят нещо допълнително. „Добавихме пеенето“, казва психологът Сандра Трехуб, почетен професор в Университета Mississauga в Торонто.

Никой не знае кога родителите за първи път са започнали да пеят на бебетата си, но практиката е древна и универсална. “Изглежда има доказателства за пеене на бебетата през цялата история”, казва Трехуб, която е изучавала музикалността при бебетата и децата от десетилетия. Всички човешки култури изпълняват песни специално за бебета – така наречените „песни, насочени към бебета“. По-прости, по-бавни и повтарящи се, тези приспивни песни изглежда успокояват бебетата, изпаднали в беда, по-добре от другите видове песни.

Но как и защо хората създават детски песни? През януари еволюционният психолог на Харвардския университет Макс Краснов и студентът Самуел Мер публикуват първата официална теория за произхода на приспивни песни в „Еволюция и човешко поведение”. „Песните, казват изследователите, може да са били резултат от надпреварата на родителите и децата за един ценен ресурс: родителско внимание“.

„От генетична гледна точка родителите и децата нямат еднакви интереси“, казва Краснов. “Децата искат повече от всички ресурси, отколкото родителите са готови да дадат.”

Новата теория на Краснов и Мер в широк мащаб представя общия консенсус за начина, по който са били създадени приспивните песни. Шанън дьо Летюал, професор по музикална терапия във Frost School of Music на Университета в Маями, представя теория, че песните, насочени към бебето, са се развили от необходимостта от „хендсфри родителство“.

„Помислете за периода, когато ранните хора са станали двуноги”, казва дьо Летюал. „Това съвпадна със стесняване на таза, за да се даде възможност да се ходи изправено, което ограничава размера на бебето по време на раждането – всички хора се раждат в определено състояние на недоносеност. Ние не сме като, да речем, коне, които се изправят и тръгват да ходят след няколко минути. “

Нашата присъща уязвимост, като бебета, означава, че човешките бебета се нуждаят от продължителен период на грижа, обяснява дьо Летюал, който изучава детската песен, но не участва в изследванията на Краснов и Мер. Тя добавя: „В същото време бебето нараства с експоненциална скорост. Идва момент, в който то е твърде голямо, за да бъде носено през цялото време, но все още се нуждае от грижи. Но майката също трябваше да се движи, да си взема вода, да приготвя храна“.

Пеенето позволява на майката, която по традиция най-много се грижи за бебето, да го остави, но в същото време да му осигурява успокоение и доказателство, че не е само.

„Ако бебето се разтревожи, то би могло да привлече хищник“, казва дьо Летюал, „Една майка, която е в състояние да използва гласа си, за да успокои детето си, е по-вероятно да оцелее – и децата също ще имат по-голяма вероятност да оцелеят. Бебешките песни може да бъдат сметнати и за доказателство за наченките на първата музика.”

Макар и да не противоречи на този възглед за произхода на приспивни песни, Краснов и Мер предлагат по-тъмен елемент на еволюцията.

„Отношенията между родител и бебета не са само цветя и рози“, казва Мер. “Има много конфликти.”

Краснов и Мер вярват, че войната между бебето, търсещо колкото се може повече внимание и грижещите се, които разделят вниманието и към други деца и задачи, които са от решаващо значение за оцеляването, може да са поставили основата за еволюционна надпревара във въоръжаването.

Състезанието започва достатъчно просто: бебето настоява за внимание и родителят се стреми да му осигури достатъчно, за да го задоволи. Но как родителят изразява това внимание без ръце и как може детето да прецени качеството на полученото внимание? Чрез вокализации, според теорията на Краснов и Мер.

Лесно е да се произведе проста вокализация. Но по-сложните вокализации – като пеенето – изискват памет, фокус и умения, които могат да предадат по-високо качество на внимание към бебето. На повече изисквания за внимание от бебето чрез плач може да се отговори с по-сложни вокализации от страна на родителя.

„Вниманието е невидимо. Имате нужда от честен сигнал за неговото качество, казва Краснов. – Ето къде е мястото на пеенето. Не мога да ви пея, докато бягам от хищник или докато говоря с някой друг. Дори завъртането на главата влияе на качеството на гласа. Бебето може да прецени къде е насочено вниманието на родителя. Това са неща, които не могат да бъдат фалшифицирани.”

И бебетата са много внимателни към този конкретен сигнал, установиха други изследователи. Например, през последните няколко години дьо Летюал проучва отговора на кърмачетата на приспивните песни. В многобройни проучвания те са били изложени на редица стимули, включително майка им или непознат, пеещ за тях. Във всички случаи, “всички бебета бяха много внимателни към всички певци. Песента, насочена към бебето, беше това, което привличаше вниманието“. – казва дьо Летюал.

Трехуб се съмнява, че необходимостта да се успокоят бебетата тласкат вокализациите да се превърнат в приспивни песни. Хората използват различни средства, за да успокоят бебетата си: люлеенето и носенето на ръце, например, може да приспи детето. “Песните не са уникално решение за успокояване на деца”, казва Трехуб.

 „Това, което знаем досега, е, че това, че родителите пеят на бебетата си, е универсално за всички хора, споделя Краснов. И това е шокиращо, като имаме предвид колко различни култури съществуват по света. Това ни подсказва, че се случва нещо по-дълбоко и по-функционално.”

Превод – Нина Жишева

The post Защо пеем приспивни песни на бебетата си appeared first on Зелен Свят.

Това, което правим с тази информация, е неясно, но тяхната констатация със сигурност си заслужава да бъде добавена към колекцията на вашето тяло-загадка. Познавате класиците: дължината на пръста предсказва скоростта и агресията; съотношения на показалеца и безименния пръст предсказва мъжествеността; съотношението талия-ханш предсказва здравето; формата на лицето предсказва възприеманата височина и способността за лидерство… списъкът е дълъг.

Ето как бебешкият плач определя какви ще бъдат гласът и музикалният му слух, когато порасне.

За тяхното изследване изследователите не са навлизали в непозната територия. Един предишен експеримент установил, че гласовите заложби на седемгодишна възраст представляват 64% от това, което ще се получи в зряла възраст. По принцип, отчитайки всички други фактори – размер, пол, тегло и т.н. – гласът на човек на седемгодишна възраст е най-доброто предсказание за гласа на човека по-късно в живота. Ето защо, изследователският екип на Френско-британскта федерация във Франция зададе следващия логичен въпрос: Може ли гласът ви като бебе да предскаже как ще звучите като възрастен? За да отговорят на въпроса, изследователите извадиха записи на плачещи четиримесечни бебета, които били направени преди години за различно проучване (родителите им били съгласни, разбира се). След това отново се свързаха с тези бебета, които сега са на 5 години, за да запишат гласовете им днес (отново с родителско съгласие).

Те установили, че силата бебешкия плач на четиримесечна възраст предсказва много добре нивото на речта им на пет години. Когато това проучване се наложи върху изследване за седемгодишните, изглежда, че е възможно да се определи бъдещият глас на човек много, много рано в живота. Изследователите казват, че резултатите от тяхната гласова честота също са положително свързани в 2D: 4D отношение.

Изследователите публикуват своите открития в списание Biology Letters, но има няколко предупреждения. Първо, в изследването имало само 15 деца, тъй като е трудно да се записват хора като бебета и 5, 10, 15, 20 години по-късно. Ще бъдат необходими по-големи последващи проучвания. Също така, момичетата били недостатъчно представени в проучването, така че бъдещите проучвания ще балансират уравнението.

Времето ще покаже дали тези констатации ще бъдат подложени на по-нататъшно разглеждане. Но кой знае, може би до 2050 г. ще гледаме шоу, наречено “Америка има талант и ние го знаем, преди той самият да е научил това”, което следва знаменитите съдии, докато претърсват родилните домове, като настройват ушите си за емблематичния плач на новото поколение.

Превод от английски – Нина Жишева

The post По плача им ще ги познаете appeared first on Зелен Свят.

Всеки е рок звезда в банята, независимо дали има глас като Арета Франклин или не може да хване мелодията, дори и ако има дръжка.

Чудили ли сте се някога за този феномен? Някои от нас не биха пели публично, дори и някой ни плати. И все пак пеем под душа без срам. Вярвате или не, има научно обяснение зад сапунените ни музикални стилове.

Първо, нека да разгледаме защо сме достатъчно отпуснати под душа, че да ни се припее. Помислете за това – не пеете, когато сте тъжни (разбира се, освен ако не пеете блус). За много хора времето за душ е единственото време през деня, когато са сами. Сами сте в топла, малка, безопасна среда. Чувствате се удобно в собствената си кожа! Стресът буквално се отмива от вас. Когато се отпуснете, мозъкът ви освобождава допамин, който може да даде тласък на творческите ви умения.

Топлата вода ви облива, отпускате се спокойно и се чувствате добре. Оказва се, че пеенето ви кара да се чувствате още по-добре. Пеенето, заради дишането, което влагате в него, обогатява кръвта с кислород. Това подобрява циркулацията, която от своя страна подобрява тялото и настроението ви. И тъй като трябва да дишате малко по-дълбоко, за да изпеете песен, получавате някои от ползите на почивката и прочистването на ума, като при медитация. Другото хубаво нещо е, че докато пеете, наистина не мислите за проблемите си, а това облекчава още повече стреса.

Но най-доброто нещо за пеенето под душа е акустиката! Не можете да получите по-добра озвучителна система от банята. Тъй като плочките не поглъщат звука, гласът ви отскача назад и напред из стаята, преди да изчезне. И тъй като душът е малко пространство, той увеличава гласа ви и дори добавя малко бас, което прави звука по-мощен. Отскачайки, звукът дава на вашия вокален стил ефект на реверберация, което му позволява да виси във въздуха по-дълго и изравнява вариациите във вашето пеене. Представете си го като една примитивна Auto-Tune система – тя ви кара да звучите по-добре, отколкото всъщност сте, а това повишава самочувствието.

Ние не пеем под душа, просто защото носим мелодията в главата си. Оказва се, че го правим по много причини: облекчава стреса, чувстваме се щастливи, има добра акустика или може би просто защото обичаме да чуваме собствения си глас. Без значение каква е причината, продължавайте. Хубаво е. А, ако никога не сте го опитали, намислете си песен, влезте под душа и си направете свой собствен концерт.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Защо пеем под душа appeared first on Зелен Свят.