Първите сведения за Ама (海女 на японски), буквално означаващ “морски жени”, датират още от 750 г. в най-старата японска антология на поезията, Маньйошу. Японският архипелаг е съкровищница, а легендата разказва, че жените от Ама някога са били морски цигани от азиатските морета. Традицията все още се поддържа в много крайбрежни части на Япония, но първоначалните практики на тези голи морски богини до голяма степен са загубени.

В продължение на почти две хилядолетия жените, живеещи покрай японския полуостров, са създали извънредно препитание на гмуркане дълбоко в Тихия океан за рапани, стриди, перли, водорасли и други морски дарове.

Използвайки специални техники, които им позволяват да се гмуркат на дълбочина от 30 метра, те биха задържали дъха си до две минути. След това ама се появяват отново, леко отварят устата си, докато издишват и ниско подсвирват, което наричат изобуе. Те работят до четири часа на ден на малки смени. Японците вярват, че жените са по-подходящи за тази уникална кариера, поради допълнителния слой мазнини, които имат върху телата си, изолирайки ги влиянието на водата по време на дългите им периоди на гмуркане.

Жените са ценени заради тяхната самостоятелна природа и способност да живеят самостоятелно, като по този начин стават по-подходящи за професията. Най-удивителното е възрастта! Някои ама продължават да се занимават с изкуството на гмуркането дори и на осемдесет и прекарват голяма част от живота си в морето.

След Втората световна война, когато туристическата индустрия в Япония започна да нараства, посетителите започват да поставят под въпрос голотата на ама. Независимо дали са били благоразумни и смятали, че гледката е обидна, или са просто любопитни, ама в крайна сметка били принудени да прикрият. Предполага се, че правилата за здраве и безопасност също са допринесли за въвеждането на по-съвременно оборудване в кариерата на ама. Въпреки това, все още има някои ама гмуркачки, които поддържат оригиналната униформа, като по този начин запазват простотата и красотата на ама. Традиционните водолази Ама са носели само фундоши (набедреник) и тенуги (бандана). Имат въже около кръста си, което ги свързва с лодката. Дърпат въжето, за да сигнализират на екипажа си, че са готови да се появят на повърхността.

Когато Микимото Кукичи, японски предприемач в областта на перлената индустрия в Япония, започва своите ферми за перли, той използва опита на гмуркачките ама, за да започне бизнеса си. Микимото е наел ама водолази, за да се грижат за култивираните перли на остров Микимото Перла, близо до град Тоба. Това на свой ред запазва живата традиция на ама гмуркането, въпреки настъпилите незначителни промени. Микимота ама носят бели костюми за гмуркане и използват дървена бъчва като шамандура. За разлика от традиционните ама, които са били свързани с лодка, Микимото ама са вързани за буя с въже и го използват за почивка между гмурканията. Ролята на Микимото ама е била да събират стридите от морското дъно, да изваждат перлите от тях и след това внимателно да ги връщат обратно, за да бъдат защитени от тайфуни, червени приливи и др.

Туристическата индустрия на Mikimoto Pearl е от жизненоважно значение за запазването на традицията на гмуркачките ама, дори и да не е представена така романтично като традиционните ама, но нещата може да се променят за малките крайбрежни села, чиито вековни риболовни традиции и наследство на ама скоро биха могли да останат завинаги в миналото.

Превод от английски – Нина Жишева

The post Гмуркачките ама – чар, тайнственост и традиция appeared first on Зелен Свят.

Названието е дошло от латинската дума pernula – морска раковина. Синоним на думата перла е думата бисер, както и вече остарялото “маргарит” (от гръцки “Μαργαρίτα” – “бисер”)

Перлата се образува, когато песъчинка или друга дребна частица случайно попадне в тялото на мидата и започне да я дразни. Ако мидата не успее да изхвърли чуждото тяло, тя започва да отделя специално вещество, наречено седеф, с което го обвива.

Перлите са известни повече от 6000 години. Добиват се в страни като Индия, Шри Ланка, Таити, Иран и в Червено море. Много високо ценен още в Древен Египет е бил перленият бял цвят с розов оттенък. Най-скъпите перли са с розов и синкав оттенък. Другите цветови оттенъци са златист, сребрист, зелен, черен, съществуват и такива в цветовете на дъгата.

Преди 20 в. перли са се добивали само от дълбините на топлите морета, а професията на ловците на бисери се е считала за изключително опасна. Вече съществуват плантации за култивирани сладководни бисерни миди, като продукцията им съставлява над 90% от съвременната търговия с перли.

Естествените перли в черупките на мидите са рядкост. Още по-голяма рядкост са хубаво образуваните перли, които биха били подходящи за изработка на бижута. Тези причини и голямото желание да се притежават перли са довели до необходимостта от намиране на начин за тяхното изкуствено производство в големи количества и за по-ниска цена.

Култивираните перли според начина на създаването и качеството си са най-близки до естествените. Те възникват като зрънца пясък (или друго твърдо тяло) се внася вътре в черупката на мидата от човешка ръка. След това мидата се връща да живее във водата и след определен период от черупката се вади перлата, която междувременно се е оформила около твърдото тяло. По този начин, в подводни ферми за перли се произвеждат големи количества.

Имитирани (фалшиви) бисери са всички перли, които по своя блясък напомнят на истинските (получени по естествен или изкуствен път), но по начина на производство и структурата си са съвсем различни. Тези “перли” са изцяло продукт на човешка ръка, без участие на мидите.

Ядрото на фалшивите перли е направено от твърд материал (пластмаса, седеф или стъкло), което се покрива с многослойна обвивка от емулсия, която дава крайния блясък на истински перли. Производството на подобни “перли” е по-евтино и по-бързо, поради което тяхната цена е много по-ниска от тази на истинските. С техния бисерен блясък и ниска цена те отговарят на нуждите на всички онези, които искат да имат перли, а не могат да си купят истински.

Съществуват и Перли наречени Акоя. Те са специалитетът на японската индустрия за добив на перли. Акоя перлите са и с много малко дефекти и дълбок блясък. Добиват се от мидите Pinctada fucata и Akoya.

Перли от Южните морета – Култивираните перли от Южно море са изключително качествени перли с възбял почти сребрист цвят.

Доста по-големи от обичайните перли, тези от Южно море са характерни и със своята гладкост и перфектна кръгла форма. Това са и най-редките и необикновени перли в бижутерията днес.

Сладководни перли – повечето сладководни перли се добиват в Китай, като са продукт на сложен процес, в който от една-единствена, но издръжлива, мида може няколко пъти да се получи добив на перли.

Нещо като някои жени и многобройните им деца…

Сладководната перла изглежда досущ като перлите Акоя. Тя обаче е достъпна на цена от 1/5 от цената на типа Акоя.

На балканският полуостров са популярни т.нар Охридски перли. Ценени са за това, че в процесът на изработване се използват само естествени материали.

Одри Тату и емблематичният филм ги превърнаха в иконичен аксесоар и предполагам, че всяка жена тайно или явно мечтае за подобни красиви аксесоари. Момчета, трябва да сте вечно благодарни на мидите, защото благодарение на тях няма защо да се чудите какъв подарък да направите на любимата си. Перлите винаги са добра идея.

Източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Най-милото на мидите… appeared first on Зелен Свят.

От десетилетия, държавата на Обединените арабски емирства се старае да не се замесва в протести или да си навлича проблеми. Инфраструктурата им е добра и жителите им не трябва да се притесняват за такси или здравоопазване. Интересен факт е, че нито един от техните монарси не е бил свален на сила от поста. За жалост малко държави в околността могат да се похвалят с това. Дубай е станало едно от най-безопасните места в света където богатите инвеститори могат да си трупат спокойно парите в банките. Голяма част от парите на огромни организации и компании минават или се съхранява там.

Първоначално 96% от доходите на държавата били перлите. Но в момента, в който Япония създали изкуствени версии, без да искат унищожили икономията на Обединените арабски емирства. В последствие научили добър урок – никога не залагай само на едино нещо.

Когато откриват нефт през 1966 година, Дубай инвестирали парите в пътища, фабрики, пристанища и държавни бизнеси. За да стане туристическа дестинация имали голямо предимство – намирали се точно между Европа, Африка, Азия и Австралия. Всичко започнало като голяма част от английските самолети кацали там, за да презареждат. Това довело други държави да последват примера им и в крайна сметка Дубай отворил собствена авиолиния. Сега летището на Дубай е едно от най-заетите в света.

Това довело и до първите туристи. Дубай почнал да инвестира в огромни проекти и забележителна архитектура. Идеята е да се привлекат богати туристи, които разполагат с много пари за харчене, което те реално са постигнали. Малко по малко те успели да заменят доходите си от нефт, който е изчерпаемо средство с туризъм. Днес те се гордеят с един от най-луксозните курорти и хотели на земята и неспирен поток от посетители.

Автор: Мартина С. Попова

The post Успехът на Дубай appeared first on Зелен Свят.