В продължение на четири века лидерите на Wari в Cerro Baúl са провеждали събирания с техните съперници от съседната държава Tiwanaku, както и с ръководителите на местните общности, които живели в сянката на тези две големи империи. Празнували с гозби от морски свинчета, лама и риба, докато се наслаждавали на гледката към долината на Мокегуа и пиели чаша след чаша бира, ферментирала напитка от плодове от царевица и пипер. Но в края на събитията преди повече от 950 години, когато империята наWari се сринала, празнуващите приключват пиршествата, като разбиват пивоварната в Cerro Baúl.

Изглежда, че Wari са планирали да евакуират своя колониален пост и разрушили храмовете и двореца. Пивоварната била последна като я подпалили. Благородниците на Wari хвърлиха скъпите си чаши за пиене в пламъците. Когато пивоварната се превърна в пепел, някои свалили огърлиците си и ги сложили на жаравата като окончателен принос. Руините били покрити с пясък, така че никой не може да използва сградата отново, което прави пивоварната рядка капсула за времето на археолозите, които са разкопали центъра за производство през последните две десетилетия.

Изследователите анализираха керамичните съдове от този последен празник в Cerro Baúl, и според техните открития Wari вероятно са продължили със своите масивни купони дори през сривът на империята, като разчитали на местни източници и техните съдове за пиене.

Cerro Baúl е политически важен обект за Wari, народ, който управлявал широк участък от перуанското крайбрежие и Андите от около 600 до 1050 г. и изградили широки мрежи от пътища и напоителни канали много преди инките да дойдат на власт. Дипломатическият център е на две-три седмици пътуване на югоизток пеша до столицата Wari, Huari.

The post Пиршества и купони в древен Перу appeared first on Зелен Свят.

Градът е забравен повече от 400 години и едва в 1911 г. е открит от американския историк Хирам Бингъм.

Историята на откриването на този град е много интересна: Бингам се е разхождал из планините и по пътя срещнал момче с керамична кана. Бингъм, като учен специалист, веднага осъзнал, че каната не е обикновена и попитал момчето откъде я е взел. Възрастните местни жители не разкривали тайните си, но момчето, разказало за Мачу Пикчу и показало пътя на Бингъм.

Не е известно за какво точно е построен Мачу Пикчу. Според документи от 16-ти в., това е било резиденцията на Върховния инка Пахакутек. Според друга версия, градът е имал военна и отбранителна цел: първо, той е контролирал съседните племена на инките, и второ, под контрола на Мачу Пикчу е имало достъп до плодородни тропически и субтропични райони.

Градът е съществувал малко повече от 100 години – до 1532 г., когато испанските колонизатори нахлули на територията на империята. По това време жителите на Мачу Пикчу мистериозно изчезнали.

Известен като “Изгубеният град на инките”, Мачу Пикчу помещава над 150 отделни сгради, включващи вани, къщи, храмове и светилища.

Всички постройки и нива в Мачу Пикчу са свързани с общо около 3000 каменни стъпала. Интересен феномен е, че  камъните, с които е построен града са издялани така, че да могат да паснат един на друг, без да се налага да се използва хоросан. Камъните са толкова плътно поставени, че дори игла не може да премине между тях.

Теориите за значението на Мачу Пикчу са много. Някои вярват, че е бил царска резиденция, а други смятат, че е бил таен церемониален център.

Мачу Пикчу е един от най-важните археологическите обекти в Южна Америка и най-посещаваният паметник на Перу.

Мачу Пикчу – едно от новите седем чудеса на света.

В 1983 г. това място е включено в броя на обектите на ЮНЕСКО за световно наследство.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани

The post Мачу Пикчу – подаръкът на инките appeared first on Зелен Свят.

Създадени са между 200г. пр. Хр. и 600г. сл. Хр. Много спекулират, че са били направени от извънземни, но не са намерени солидни доказателства за това. Над 800 прави линии да начертани в земята вероятно от местното индианско племе „Наска“. Съществуват 300 геометрични фигури, от които 70 изобразяват животни и растения. Най-познатите от тях са астронавта, маймуната, разновидности от птици и паяк, за който казват че е диаграма на съзвездието „Орион“.

Пустинята има червеникава повърхност и светъл слой почва под нея. Линиите са направени като се разчиства горния слой червени камъчета и пясък и остава бледата почва, което прави контраста. Учудващо е, че някой линии са по 50 км. и повече. По време без летателни приспособления, как точно са успели да постигнат това?

Тези, които твърдят, че те са направени от извънземни казват, че щом не могат да се видят от земята, тогава няма как да са направени с такава точност, но и няма да имат особено голяма цел. Това твърдение не е точно, защото има доста хълмове и планини около мястото, от където спокойно се вижда цялото поле. Не само това, но и Наска племето, често са правили масивни ритуали на места, които са смятали за свещени. Тъй като са живели в пустинята те са внимавали изключително много като ставало дума за земеделие. Вярвали са, че различните животни отговаряли за различни неща, като дъжд, плодородие и т.н. Много в вероятно да са създали тези изумителни линии точно с тази цел.

Тези теории звучат къде по-реални от тези, които казват, че линиите са били летище за извънземни. Естествено, точен отговор нямаме, но не е редно да омаловажаваме иновативността на нашето човечество защото ни се ще историята да е по-интересно от още едно свещено ритуално място. Вярата им е поставила възможностите им на практика и те са създали нещо наистина изумително за времето си.

 Автор: Мартина С. Попова

The post Линиите в Наска appeared first on Зелен Свят.